Проф. Георги Чернев за случаи с рак и лекарства: Международният интерес към имената на медикаментите и фирмите, които обявихме, расте
е към този момент добре познато лице за читателите на. Той е индивидът, чиито наблюдения (заедно с сътрудниците от екипа му) върху сартаните (клас медикаменти за лекуване на хипертония) станаха сериозна тематика в нашата медия - заради данни, че непряк резултат от продължителния банкет на въпросните лекарства може да е развиване на рак на кожата. Проф. Чернев към този момент има няколко изявления в влиятелни интернационалните научни източници, само че най-малко към този момент институционално няма доста звук по тематиката. Докъде стигнаха нещата - вижте в идващите редове.
Професор Чернев, има ли интернационален отзив за Вашите и на Вашия екип наблюдения, споделени в редица публикации в интернационалните профилирани издания, по отношение на връзка сред така наречен сартани (клас медикаменти за лекуване на хипертония) и развиване на разнообразни форми на рак? Има ли реакция от страна на българските управляващи - на Изпълнителната организация по медикаментите (ИАЛ), на здравния министър, на премиера?
От българска страна – не. Може би им би трябвало известно време, с цел да ги осмислят?! И това ги забавя в реакциите им. Дайте им време… Материята по принцип е тежка и не е за всеки.
За голямо мое и наше общо страдание, в разнообразни области на медицината в България се работи постоянно като в политиката - на парче, самостоятелно, частично лобистки и постоянно или все по-често - в интерес на някого.
Пряко доказателство за споделените от мен мисли е и аналогичната обстановка и с рецензиите на американските сенатори, Евростат, Европейската прокуратура и съд и така нататък към нашите институции. Остава въпросът - към какви или кои регулаторни и морални правила ще се стремим тогава? Нали бяхме почитатели на евроатлантическите и европейските полезности? Изведнъж те се оказаха невалидни? И се дистанцираме от тях за секунди…
Реакция има и ще има, само че от време на време това изисква време. Липсата на експертност и налична ʺпринудителна неадекватностʺ са в основата на неналичието на мнения от институциите и техните управителни звена.
На какво се дължи това? Как си го обяснявате?
Това не се дължи, както споделят редица сътрудници, само на един тип " вродена тъпотия " и липса на експертност, а на елементарно обяснимата добита некомпетентност, която има надлежно своите незаконни корени или причина.
Международна реакция по тематиката също има, само че тя е мудна и поетапна. Но несъмнено налична. Целият свят разяснява наличните данни, въпреки и с по-тих звук.
Бихте ли бил по-конкретен?
Непрекъснато сме в контакт с редица интернационалните организации, които да желаят спомагателни данни за случаите. Интересът е налице, колегите-клиницисти са сезирани да бъдат по-бдителни. Виждат сериозността на казуса.
Кои организации?
Например ЕМА (Европейската организация по лекарствата). Свърза се с нас заради, който беше рапортуван към тях - не от ИАЛ, а от фармацевтична компания (Zentiva). Това се случи едвам откакто името на компанията беше посочено наред с други имена в. След това компанията счете морално и оправдано да разгласи истината към ЕМА и да осведоми, че е изпълнила дълга си.
Има ли и други организации, които са осведомени и в които сте в контакт във връзка лекарствено медиираната карциногенеза?
Американски федерален съд, US Securities and Exchange commission (Комисията по скъпите бумаги и тържища в САЩ), FDA (Американската организация по медикаментите и храните) - препратени са данни от други американски проверяващи организации, Национален теоретичен център по фармаконадзор в Руската федерация, Евразийски съюз, а и доста други.
С какво те могат да оказват помощ?
Те сезират, самосезират, записват и способстват за основаването на спомагателни комисии за последвало наблюдаване на медикаментите и техните нежелани странични резултати на районно и интернационално равнище. Контролът се стяга, тъй като информираността пораства и никой не желае да приема медикамент, чиито непряк резултат е, да кажем: меланом, базоклетъчен карцином, сквамозноклетъчен карцином на кожата. Като не би следвало да подценяваме и обстоятелството, че тези ракови фори на кожата могат се манифестират като единични тумори или в композиция и с други неоплазми! Описали сме ги като изявления, както и в изявление за вашата медия.
Имате ли данни за още компании и в допълнение развили се ракови форми?
Разбира се. Смятаме да ги оповестиме доста скоро: почти същите кожни тумори, само че след приложение още веднъж на сартани като монотерапия или в композиция на ангиотензин рецепторни блокери с хидрохлоротиазид. Едно несъмнено научно доказателство за значимостта на споделените данни. Нови компании, които умерено популяризират медикаменти на българския пазар. Ще има данни за актуализирания лист още тази година преди лятото.
Ще се състои ли на 26/27 март 3-тият народен конгрес на БДДХ – Българското сдружение по дерматологична хирургия в хотел " Маринела ", София? Ще участват ли интернационалните лектори? Очаквате ли добра посещаемост макар пандемията?
Мисля, че да. Дори да има цялостен локдаун, конгресът ще се състои след месец, в случай че не - след два. Категорично ще се състои.
Като интернационалните лектори ще участват професор доктор от Германия, професор доктор от Португалия и доктор от Португалия. Темата на лекциите им е дерматохирургична/ дерматоонкологична и мисля, че има какво да се научи от тях.
е подготвена. Окончателната стратегия ще бъде качена на уеб страницата в деня на конференцията. Дори да има смяна в датата на конференцията 4-5 пъти, интернационалните лекции ще бъдат извършени.
Относно посещаемост мога единствено да предсказвам и да загатна, че не е нужно тази посещаемост да е всеобща. Тесните експертни кръгове вземат решение, обмислят и осмислят значимите тематики и бъдещи задания, които са забавни в медицината. Пак тези кръгове ги и осъществят.
Ако бяхме оповестили преди към 4-5 години с какво стартираме като хрумвания – ( лекарствено медиирани тумори / 2018 и персонализираната меланомна хирургия/ 2016) несъмнено щяха да ни се изсмеят или да ни блокират, както или и двете по едно и също време. И в този момент го вършат, само че след това и неефективно. Без да се смеят обаче. Смеем се ние.
Масовата посещаемост на редица медицински мероприятия у нас е частично обвързвана и с всеобщото раздаването на кебапчета, кюфтета и ниско квалитетен алкохол на стомах. Ограничили сме и фирменото присъединяване тъкмо затова. Считаме, че количествените натрупвания водят до качествени промени. Залагаме на повече просвета и клиника, по-малко – лобизъм и хранителни артикули.
Този конгрес, въпреки и млад, е потвърдил своята научна значителност и всяка една показана лекция – към този момент е осъществена като теоретичен труд, за разлика от отчетите в редица други конгреси да вземем за пример.
Представяме всички забавни случаи през годината или последните години - диагностика и лекуване на към 70 тумора при български пациенти, самостоятелен метод на лекуване, общоприет метод на лекуване, разискват се преимущества и дефекти на една или друга методика. Търсят се консенсусни отзиви, както и рецензия. Последната е изключително мечтана. Дори наложителна.
На конгреса ще бъдат показани редки дерматологични диагнози, като ще бъде наблегнато на вероятни нови патогенетични аспекти в лицето на лекарствено медиираната карциногенеза. Очакваме ви на 26 и 27 март в София, хотел " Маринела ".
Интервю на Ивайло Ачев
Професор Чернев, има ли интернационален отзив за Вашите и на Вашия екип наблюдения, споделени в редица публикации в интернационалните профилирани издания, по отношение на връзка сред така наречен сартани (клас медикаменти за лекуване на хипертония) и развиване на разнообразни форми на рак? Има ли реакция от страна на българските управляващи - на Изпълнителната организация по медикаментите (ИАЛ), на здравния министър, на премиера?
От българска страна – не. Може би им би трябвало известно време, с цел да ги осмислят?! И това ги забавя в реакциите им. Дайте им време… Материята по принцип е тежка и не е за всеки.
За голямо мое и наше общо страдание, в разнообразни области на медицината в България се работи постоянно като в политиката - на парче, самостоятелно, частично лобистки и постоянно или все по-често - в интерес на някого.
Пряко доказателство за споделените от мен мисли е и аналогичната обстановка и с рецензиите на американските сенатори, Евростат, Европейската прокуратура и съд и така нататък към нашите институции. Остава въпросът - към какви или кои регулаторни и морални правила ще се стремим тогава? Нали бяхме почитатели на евроатлантическите и европейските полезности? Изведнъж те се оказаха невалидни? И се дистанцираме от тях за секунди…
Реакция има и ще има, само че от време на време това изисква време. Липсата на експертност и налична ʺпринудителна неадекватностʺ са в основата на неналичието на мнения от институциите и техните управителни звена.
На какво се дължи това? Как си го обяснявате?
Това не се дължи, както споделят редица сътрудници, само на един тип " вродена тъпотия " и липса на експертност, а на елементарно обяснимата добита некомпетентност, която има надлежно своите незаконни корени или причина.
Международна реакция по тематиката също има, само че тя е мудна и поетапна. Но несъмнено налична. Целият свят разяснява наличните данни, въпреки и с по-тих звук.
Бихте ли бил по-конкретен?
Непрекъснато сме в контакт с редица интернационалните организации, които да желаят спомагателни данни за случаите. Интересът е налице, колегите-клиницисти са сезирани да бъдат по-бдителни. Виждат сериозността на казуса.
Кои организации?
Например ЕМА (Европейската организация по лекарствата). Свърза се с нас заради, който беше рапортуван към тях - не от ИАЛ, а от фармацевтична компания (Zentiva). Това се случи едвам откакто името на компанията беше посочено наред с други имена в. След това компанията счете морално и оправдано да разгласи истината към ЕМА и да осведоми, че е изпълнила дълга си.
Има ли и други организации, които са осведомени и в които сте в контакт във връзка лекарствено медиираната карциногенеза?
Американски федерален съд, US Securities and Exchange commission (Комисията по скъпите бумаги и тържища в САЩ), FDA (Американската организация по медикаментите и храните) - препратени са данни от други американски проверяващи организации, Национален теоретичен център по фармаконадзор в Руската федерация, Евразийски съюз, а и доста други.
С какво те могат да оказват помощ?
Те сезират, самосезират, записват и способстват за основаването на спомагателни комисии за последвало наблюдаване на медикаментите и техните нежелани странични резултати на районно и интернационално равнище. Контролът се стяга, тъй като информираността пораства и никой не желае да приема медикамент, чиито непряк резултат е, да кажем: меланом, базоклетъчен карцином, сквамозноклетъчен карцином на кожата. Като не би следвало да подценяваме и обстоятелството, че тези ракови фори на кожата могат се манифестират като единични тумори или в композиция и с други неоплазми! Описали сме ги като изявления, както и в изявление за вашата медия.
Имате ли данни за още компании и в допълнение развили се ракови форми?
Разбира се. Смятаме да ги оповестиме доста скоро: почти същите кожни тумори, само че след приложение още веднъж на сартани като монотерапия или в композиция на ангиотензин рецепторни блокери с хидрохлоротиазид. Едно несъмнено научно доказателство за значимостта на споделените данни. Нови компании, които умерено популяризират медикаменти на българския пазар. Ще има данни за актуализирания лист още тази година преди лятото.
Ще се състои ли на 26/27 март 3-тият народен конгрес на БДДХ – Българското сдружение по дерматологична хирургия в хотел " Маринела ", София? Ще участват ли интернационалните лектори? Очаквате ли добра посещаемост макар пандемията?
Мисля, че да. Дори да има цялостен локдаун, конгресът ще се състои след месец, в случай че не - след два. Категорично ще се състои.
Като интернационалните лектори ще участват професор доктор от Германия, професор доктор от Португалия и доктор от Португалия. Темата на лекциите им е дерматохирургична/ дерматоонкологична и мисля, че има какво да се научи от тях.
е подготвена. Окончателната стратегия ще бъде качена на уеб страницата в деня на конференцията. Дори да има смяна в датата на конференцията 4-5 пъти, интернационалните лекции ще бъдат извършени.
Относно посещаемост мога единствено да предсказвам и да загатна, че не е нужно тази посещаемост да е всеобща. Тесните експертни кръгове вземат решение, обмислят и осмислят значимите тематики и бъдещи задания, които са забавни в медицината. Пак тези кръгове ги и осъществят.
Ако бяхме оповестили преди към 4-5 години с какво стартираме като хрумвания – ( лекарствено медиирани тумори / 2018 и персонализираната меланомна хирургия/ 2016) несъмнено щяха да ни се изсмеят или да ни блокират, както или и двете по едно и също време. И в този момент го вършат, само че след това и неефективно. Без да се смеят обаче. Смеем се ние.
Масовата посещаемост на редица медицински мероприятия у нас е частично обвързвана и с всеобщото раздаването на кебапчета, кюфтета и ниско квалитетен алкохол на стомах. Ограничили сме и фирменото присъединяване тъкмо затова. Считаме, че количествените натрупвания водят до качествени промени. Залагаме на повече просвета и клиника, по-малко – лобизъм и хранителни артикули.
Този конгрес, въпреки и млад, е потвърдил своята научна значителност и всяка една показана лекция – към този момент е осъществена като теоретичен труд, за разлика от отчетите в редица други конгреси да вземем за пример.
Представяме всички забавни случаи през годината или последните години - диагностика и лекуване на към 70 тумора при български пациенти, самостоятелен метод на лекуване, общоприет метод на лекуване, разискват се преимущества и дефекти на една или друга методика. Търсят се консенсусни отзиви, както и рецензия. Последната е изключително мечтана. Дори наложителна.
На конгреса ще бъдат показани редки дерматологични диагнози, като ще бъде наблегнато на вероятни нови патогенетични аспекти в лицето на лекарствено медиираната карциногенеза. Очакваме ви на 26 и 27 март в София, хотел " Маринела ".
Интервю на Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ