10-те най-добри филма за годината, според Vanity Fair
е американски публицист и критик, който стана прочут с текстовете си за авторитетната онлайн медия Постът на за основен критик на му бе поверен през 2018 година, малко след излизането на дебютния му разказ на Лоусън, оповестен от.
За Vanity Fair Ричард Лоусън рецензира филми, телевизия и спектакъл. Той е член на Нюйоркския кръг на филмовите критици и на Националното сдружение на филмовите критици. „ Имаше доста вълнуваща работа ” споделя той за отминаващата си 2022-ра и продължава „ толкоз доста в действителност, че доста почтени филми трябваше да бъдат изключени от този лист. ” Ето и 10-те кино лентата „ блестяли най-ярко ” за Ричърд Лоусън през годината.
Marcel the Shell with Shoes On
Филмът на, с помощ за сюжета от Джени Слейт е превъзходен образец за детски филм, който деликатно балансира глупавото и сериозното. ” Меланхоличен, без да е печален, яден, без да е безсрамен, Marcel the Shell with Shoes On е трогателната изненада на годината, прелестен дебютен игрален филм от режисьор, който, уповавам се, ще ни води на доста по-хуманни завършения в бъдеще. ”
Saint Omer
Тихият и тъмен филм на е правосъдна драма, само че не в познатия смисъл. Няма адвокатски изявления, няма ненадейно разкриване на значими доказателства. Вместо това в Saint Omer Диоп, която се занимава главно с документалистика, се заема с реалния случай на сенагалска имигрантка, наказана за убийството на детето си. „ Бавното създаване на този точно структуриран филм е удивително ”.
Hit the Road
Тази година двама ирански режисьори предложиха изобличаващи портрети на своята страна и нейното държавно управление: сниманата в загадка мета-драма на Джафар Панахи и Hit the Road на. Фамилиите им не са случайни- те са татко и наследник, като единият самоуверено навлиза в една кино традиция, на която татко му е дал толкоз доста. В момента Джафар се бори в правна борба против иранското държавно управление, неразрешено му е да прави филми и да напуща страната, обстановка, отразена в No Bears. По-младият Панахи е поел по-красив път, който може би е подобаващ за възрастта му. „ Hit the Road е многолюден и деятелен, даже когато взема поради, сходно на No Bears, обвързващите ограничавания на живота в сегашен Иран. Hit the Road споделя за семейство, което пътува, с цел да преведе през границата наследник, който бяга от пандиза за незнайно закононарушение ”.
One Fine Morning
В 9-ят игрален филм на френската режисьорка, Леа Сейду играе Сандра- дипломатическа преводачка, която постепенно губи татко си поради дегенеративно заболяване. Докато се оправя с тези катаклизми, в цялата им удивителна тъга и мъчително занимателни разочарования, тя стартира сантиментална връзка с женен мъж, който в миналото е бил другар на нейния брачен партньор. „ Хансен-Льове преплита тези два описа, меко надграждайки към умозаключение, което по общителен и изтрезнял метод, изцяло лишено от мрачна мелодрама потвърждава изяществото и хубостта на живота. Слънчев и печален ”.
Armageddon Time
Пътуване на Джеймс Грей назад към Куинс от 80-те години на неговата младост. Тъжна морална драма за изменящото се схващане на еврейско семейство за раса и класа в зората на ерата на Рейгън. „ Грей предлага премислен и текстуриран взор към семейство, което прави ужасни избори, които са общи за толкоз доста американци. Това е филм с остра игра, от Ан Хатауей и Джереми Стронг ”.
All the Beauty and the Bloodshed
Този вълнуващ документален филм от (носителка на Оскар за Citizenfour) е биография на художничката Нан Голдин и взор към нейните старания, наред с доста други, да потърси отговорност от фармацевтичната фамилия Саклър, за налагането на пазара на пристрастяващото болкоуспокоително Oxycontin. Тук обаче се споделя „ още по-голяма история, за многочислените провали на Америка. Докато Голдин споделя живота си с думи и облици, ние научаваме за трагичното й детство, времето, прекарано в дивата природа на ъндърграунд сцената на Ню Йорк преди и след СПИН епидемията, и за днешната й акция против грабителската, убийствена лакомия. Личното и политическото са тясно слети в точно направения филм на Пойтрас. Тя уважава освен Голдин и нейното изкуство, само че и нейните правила. ”
Benediction
Филмът на е биографичен филм за поета „ изигран с болежка и духовитост ” от Джак Лоудън, който се пробва да преодолее контузията от прекарванията си през Първата международна война. Benediction, съгласно Лоусън е „ комплицирана и обогатяваща карта на гей общността ” от това време. Режисьорът Дейвис тук се занимава непосредствено с куиър проблемите за първи път от доста години.
Empire of Light
Режисьорът е снимал „ сладко-горчива история за двама чиновници на киното – самотната жена на междинна възраст Хилари-изиграна от Оливия Колман, и младият Стивън- изигран от Майкъл Уорд, които имат връзка, до момента в който животът им се трансформира в зората на новото десетилетие. Операторското майсторство на Роджър Дийкинс и зашеметяващата музика на Трент Резнър и Атикус Рос доста способстват за въздействието на Empire of Light. Мендес е направил „ рядко произведение на сантиментално кино, което остава на земята, даже когато се извисява ”.
You Won’t Be Alone
Тази „ злокобна и замислена свръхестествена драма от режисьора е шеметно обширна в медитацията върху човешкото положение ”. На пръв взор злокобната история за македоска магьосница се обръща в кинематографична „ метафизика, отдавайки почитание на Терънс Малик в процеса ”.
TÁR
Отчасти трилър и частично мрачна ирония, филмът на е „ спор за властта и злоупотребата, гениалността и тиранията ”. Кейт Бланшет в ролята на брилянтен диригент-композитор, чиято кариера стартира да се разпада, когато неприятното държание в предишното е извадено нескрито „ може би в никакъв случай не е била по-добра. TÁR е съвършен съд за нейната свирепа просветеност и лекото й лъчение на високомерно великолепие ”
За Vanity Fair Ричард Лоусън рецензира филми, телевизия и спектакъл. Той е член на Нюйоркския кръг на филмовите критици и на Националното сдружение на филмовите критици. „ Имаше доста вълнуваща работа ” споделя той за отминаващата си 2022-ра и продължава „ толкоз доста в действителност, че доста почтени филми трябваше да бъдат изключени от този лист. ” Ето и 10-те кино лентата „ блестяли най-ярко ” за Ричърд Лоусън през годината.
Marcel the Shell with Shoes On
Филмът на, с помощ за сюжета от Джени Слейт е превъзходен образец за детски филм, който деликатно балансира глупавото и сериозното. ” Меланхоличен, без да е печален, яден, без да е безсрамен, Marcel the Shell with Shoes On е трогателната изненада на годината, прелестен дебютен игрален филм от режисьор, който, уповавам се, ще ни води на доста по-хуманни завършения в бъдеще. ”
Saint Omer
Тихият и тъмен филм на е правосъдна драма, само че не в познатия смисъл. Няма адвокатски изявления, няма ненадейно разкриване на значими доказателства. Вместо това в Saint Omer Диоп, която се занимава главно с документалистика, се заема с реалния случай на сенагалска имигрантка, наказана за убийството на детето си. „ Бавното създаване на този точно структуриран филм е удивително ”.
Hit the Road
Тази година двама ирански режисьори предложиха изобличаващи портрети на своята страна и нейното държавно управление: сниманата в загадка мета-драма на Джафар Панахи и Hit the Road на. Фамилиите им не са случайни- те са татко и наследник, като единият самоуверено навлиза в една кино традиция, на която татко му е дал толкоз доста. В момента Джафар се бори в правна борба против иранското държавно управление, неразрешено му е да прави филми и да напуща страната, обстановка, отразена в No Bears. По-младият Панахи е поел по-красив път, който може би е подобаващ за възрастта му. „ Hit the Road е многолюден и деятелен, даже когато взема поради, сходно на No Bears, обвързващите ограничавания на живота в сегашен Иран. Hit the Road споделя за семейство, което пътува, с цел да преведе през границата наследник, който бяга от пандиза за незнайно закононарушение ”.
One Fine Morning
В 9-ят игрален филм на френската режисьорка, Леа Сейду играе Сандра- дипломатическа преводачка, която постепенно губи татко си поради дегенеративно заболяване. Докато се оправя с тези катаклизми, в цялата им удивителна тъга и мъчително занимателни разочарования, тя стартира сантиментална връзка с женен мъж, който в миналото е бил другар на нейния брачен партньор. „ Хансен-Льове преплита тези два описа, меко надграждайки към умозаключение, което по общителен и изтрезнял метод, изцяло лишено от мрачна мелодрама потвърждава изяществото и хубостта на живота. Слънчев и печален ”.
Armageddon Time
Пътуване на Джеймс Грей назад към Куинс от 80-те години на неговата младост. Тъжна морална драма за изменящото се схващане на еврейско семейство за раса и класа в зората на ерата на Рейгън. „ Грей предлага премислен и текстуриран взор към семейство, което прави ужасни избори, които са общи за толкоз доста американци. Това е филм с остра игра, от Ан Хатауей и Джереми Стронг ”.
All the Beauty and the Bloodshed
Този вълнуващ документален филм от (носителка на Оскар за Citizenfour) е биография на художничката Нан Голдин и взор към нейните старания, наред с доста други, да потърси отговорност от фармацевтичната фамилия Саклър, за налагането на пазара на пристрастяващото болкоуспокоително Oxycontin. Тук обаче се споделя „ още по-голяма история, за многочислените провали на Америка. Докато Голдин споделя живота си с думи и облици, ние научаваме за трагичното й детство, времето, прекарано в дивата природа на ъндърграунд сцената на Ню Йорк преди и след СПИН епидемията, и за днешната й акция против грабителската, убийствена лакомия. Личното и политическото са тясно слети в точно направения филм на Пойтрас. Тя уважава освен Голдин и нейното изкуство, само че и нейните правила. ”
Benediction
Филмът на е биографичен филм за поета „ изигран с болежка и духовитост ” от Джак Лоудън, който се пробва да преодолее контузията от прекарванията си през Първата международна война. Benediction, съгласно Лоусън е „ комплицирана и обогатяваща карта на гей общността ” от това време. Режисьорът Дейвис тук се занимава непосредствено с куиър проблемите за първи път от доста години.
Empire of Light
Режисьорът е снимал „ сладко-горчива история за двама чиновници на киното – самотната жена на междинна възраст Хилари-изиграна от Оливия Колман, и младият Стивън- изигран от Майкъл Уорд, които имат връзка, до момента в който животът им се трансформира в зората на новото десетилетие. Операторското майсторство на Роджър Дийкинс и зашеметяващата музика на Трент Резнър и Атикус Рос доста способстват за въздействието на Empire of Light. Мендес е направил „ рядко произведение на сантиментално кино, което остава на земята, даже когато се извисява ”.
You Won’t Be Alone
Тази „ злокобна и замислена свръхестествена драма от режисьора е шеметно обширна в медитацията върху човешкото положение ”. На пръв взор злокобната история за македоска магьосница се обръща в кинематографична „ метафизика, отдавайки почитание на Терънс Малик в процеса ”.
TÁR
Отчасти трилър и частично мрачна ирония, филмът на е „ спор за властта и злоупотребата, гениалността и тиранията ”. Кейт Бланшет в ролята на брилянтен диригент-композитор, чиято кариера стартира да се разпада, когато неприятното държание в предишното е извадено нескрито „ може би в никакъв случай не е била по-добра. TÁR е съвършен съд за нейната свирепа просветеност и лекото й лъчение на високомерно великолепие ”
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ