Дворът на старите оранжерии до Пещерско шосе, които някога бяха

Дворът на старите оранжерии до Пещерско шосе, които в миналото бяха ударното звено на бившето Държавно земеделско стопанство (ДЗС), през днешния ден наподобяват на фон за " Сталкер " на Тарковски - оня филм, в който се разказваше за място, посетено от извънземни и по-късно изоставено от всички. Нашето наподобява и на това в Припят до Чернобил - здания има, хора - не. Докато се разхождаш по тогавашните добре поддържаните алеи с пейки и беседки, се натъкваш на маратонка, модел 1999 година, фотьойл от абитуриентските години на Дража с по знамение оживял подлакътник. Атракцията на дребното кварталче зад оградата обаче е същинско виенско колело с 5 шарени кабинки. И, о, знамение - същински блок с живи жители. В него, на края на града, в три входа живеят 10 фамилии. Две от тях са ромски, само че се спогаждат добре със съседите. Сред шубраците има и работилници защо ли не, написа Марица.бг. 

В една от най-любопитните работилници кърпят всевъзможни предмети стъклопласт и пластмаса. Тук собственик е занаятчия Петьо, а за имуществото му бдят четири улични песа. Твърди, че в града всеки го знае. Пред работилницата му е смайващото виенско колело с петте кабинки. До него е ситуирана същинска лодка. „ Работя тук в свободното си време. Всяка събота и неделя съм тук. Виенското колело го донесе един другар да го стегна. Кой различен в града ще го направи? ”, хвали се Петьо. В момента покрива с епоксидна смола пукната ризница за автомобил. Зад гърба му висят още няколко. Питаме го за какво не трансформира майсторлъка си в бизнес? „ Защото желая да ми остане занимание и да му се веселя ”, споделя домакинът ни. Разправя, че преди време учил за шеф в Механотехникума, само че не стигнал до управителната служба даже за ден. Вади си хляба като надзирател. 

От работилницата на Петьо потегля остаряла асфалтова алея, която подминава оживялото блокче и продължава до старите оранжерии. Там съсипията е цялостна. Всичко е обрасло с шубраци и плевели, има големи купчини остарели маркучи. Стъклата от дълго време ги няма. На 50 метра от оранжериите към два остарели чинара е завършен пилчарник с кокошки и пуйки. До него е пък се издига планина от остарели палети. 

Връщаме се към блока, в който още живеят хора. На първия етаж е едното от двете ромски фамилии. „ Използват палетите, с цел да си палят печката ”, споделя най-старата жителка тук - Петка Годжевъргова. От ромския апартамент гърми българска национална музика. Звънци тук няма. Когато се чука на вратата, единствената реакция от вътрешната страна е усилването на силата на музиката.  

Леля Петка е на 80 години. Прекарала е огромна част от живота си в ДЗС-то. Дошла тук през 1958 година от Оборище с мъжа си Нено. „ Много бяхме удовлетворени през всичките години. Целия си живот прекарах в двора на ДЗС-то. Сортирах семена и ми плащаха доста добре ”, споделя дамата. Не съжалява ли, че е оставила красиво място като Оборище за шубрак в края на Пловдив? „ Навремето нямаше какво да работим нито в Оборище, нито в Панагюрище! Бяха гладни години. В ТКЗС-то не плащаха нищо. А тук какви хубави пари взимахме! ”, спомня си вуйна Петка. В жилището, в който е в този момент, влезнала преди 60 години. Личи, че жилището губи борбата с времето. Има огромен салон и една стая. Разполага с баня и тоалетна и една тераса.

Вижте цялата история за забавното семейство тук.