Двете години, прекарани в пандемия, много хора загубиха близки и

Двете години, прекарани в пандемия, доста хора изгубиха близки и другари, десетки са изживявали в смут страха да не се разболеят най-близките им, както и те, изгубили са работа и обществени контакти. Младите пък бяха лишени от опцията да се срещат с хора, с другари, да излизат и да се радват на младостта си, даже да учат обикновено.

Възрастните от своя страна останаха заключени по домовете си в продължение на месеци, преживявайки мощен финансов и обществен стрес поради ковид и личното си положение.

Всички сме изпитвали възприятие на изтощение.

Всъщност пандемията и войната, която стартира преди седмица, беше майсторски клас за бързо справяне с човешки рецесии. На всички ни се наложи бързо да приемем, че не направляваме живота си. Животът ни беше в хаос. Постоянните трудности през последните две години бяха душевен изтощителни. За някои бяха даже непостижими.

Това е тревожно за множеството хора, изключително за тези от нас, които имат вяра, че животът е артикул на личните старания и дейности. Във всекидневния ни речник навлязоха нови думи и изречения. Казваха ни, че живеем в „ невиждани времена “.

Но по кое време ще свършат тези времена?

Казаха ни да „ останем положителни “. За страдание тази мантра от концепцията да ни стимулира да се движим напред, породи доста яд и изтощение.

Всичките тези усеща образуват груповата контузия, в която живее целият свят. Когато груповата контузия не е обработена и се претърпява от огромни групи хора в обществото като потисната и неосъзната страст, превъзмогването й става доста, доста мъчно.

Ефектите могат да бъдат опустошителни за индивида, неговото семейство и по-широкия му кръг обществени контакти, което води до продължаващи проблеми с психологичното здраве. Индивидуалната контузия, която всеки претърпява, може да се задържи с години, да се възпалява и задейства на моменти под формата на стрес и тревога. Подобно на доста други травматични исторически събития, пандемията от Cоvid-19 и други сегашни международни събития, също могат да се развият в контузия сред поколенията, при която родителите предават прочувствената си рана на децата, без изобщо да осъзнават това.

Някои от нас може да нямаме самостоятелна контузия, а „ бърнаут “. Въпреки че не е обвързвано с контузия, има сходни признаци и те не са малко, а от своя страна образуват контузии за близките. Прегарянето може да ни накара да се усещаме прочувствено изтощени, както и физически пасивни. Прегарянето е по-скоро кумулативно, постепенно, което последователно изсмуква ентусиазма и позитивната сила, от време на време за цялостен живот.

Психолозите считат, че всички се усещаме на ръба само че оцеляването. Много от нас може да се усещат по този начин, като че ли последните 24 месеца са били битка с дълга социална контузия с разнообразни измерения – здраве, персонално благоденствие, национална контузия.

Как можем да излекуваме нашата групова контузия и/или прегарянето?

Признайте възприятията си! Ако усещате въздействието на групова контузия или бърнаут, погледнете съществено на възприятията си. Вероятно не сте си задавали въпрос по какъв начин се чувствате действително.

Колко сте били изплашени?

Колко сте били застрашени?

Колко сте били уязвими?

Продължава на другата страница...