Без тояга, но с морков и VR очила: Добре дошли на острова на Малка театрална компания
Две фамилии, основани от положителни другари и състуденти в НАТФИЗ – това е , въпреки че в известна степен и „ комуна ” би отговаряло на групата. Георги Тенев и брачната половинка му Силвия в София и Емил Йорданов и неговата брачна половинка Десислава в село Драганчетата, Габровско, не могат да бъдат разграничени от дистанцията сред двете обитаеми места. И по този начин най-малко от 2013 година, когато е учредена Малка театрална компания.
От няколко месеца измежду начинанията на сръчните и смели артисти и режисьори е поредицата , в която Жоро и Емо описват за технологиите и приложението им в театралните изкуства . Интересите им в сферата са от години. „ Започнахме първо на терен, онлайн да използваме подобен тип технологии и да прибавяме виртуална действителност в спектаклите ”, споделя Емо. Той режисира и първата в света куклена режисура със смесена и виртуална действителност – „ Островът на съкровищата v . 1.0 ” . „ Новите технологии в кукления спектакъл са свързани с различен вид усещане, работят по друг метод и за артистите, и за публиката. Обогатяват арсенала на изкуството ”, уверен е Емил.
Обяснява ни и разликата сред цифровото кукловодство и анимацията: при куклите има интеракция сред аватара, цифровия облик и физическата кукла, без значение каква е тя . Нищо не е закрепено, обликът се ръководи по време на представлението, има опция артистът и куклата да си взаимодействат със феновете, до момента в който при анимацията има авансово записано и озвучено придвижване на героя . „ Имаме построена кукла, двуизмерна или триизмерна, която оживяваме ”, обобщава Емо. Разбира се, с цифрово съживената кукла може да се случи всичко – да почине, пък и да възкръсне, тъкмо както с познатите до неотдавна. Зависи от сюжета и взаимоотношението с кукления артист.
А той, от своя страна, може с лекост да следи реакциите на публиката. Жоро си напомня интереса на феновете, когато играят „ Островът на съкровищата v.1.0 ”. Особено на две 70-годишни дами с очила за виртуална действителност . „ Като пристигнаха, споделиха, че в никакъв случай не са гледали такова нещо, седяха и се бутаха с очилата. „ Островът на съкровищата v.1.0 ” беше театър с виртуална и добавена действителност, който се гледаше от 20-ина богоизбрани фенове със специфични очила, през които гледаха сцената. (...) Шантава работа беше. Бабите се бутаха: „ Виждаш ли го там, мърда! Къде, кой? “ ... Ние, актьорите, сега, в който феновете гледат виртуалното пространство и не ни виждат, умерено можехме да се надигнем и да гледаме по какъв начин реагира публиката, какво вършат, да знаем какво се случва във виртуалното пространство. Беше супер занимателно. Някои хора се оглеждаха наляво, надясно, мърдаха се, говореха си, шушукаха си нещо. ”
„ Островът на съкровищата ” е умислен и написан като трилогия и чака по-добрите постпандемични времена , с цел да станем очевидци на версиите 2 и 3.
Karateka за принцеси и още нещо
През главата на Емо в никакъв случай не са минавали футуристично-фаталистичните мисли по какъв начин вместо той да ръководи цифровата кукла, някой ден куклата ще ръководи него, тъй като технологията ще завладее човечеството. Не мисли, че ще стане по този начин, само че пък помни доста добре по кое време дребното дребосъче Емо разрешава на софтуерния свят да завладее не тялото, а мозъка му .
„ Бях на 7 години. Актуалната технология беше Правец 8 C с кафява кутия и кремава клавиатура. Завладя ме с доста огромно флопидисково устройство. Завладя ме с Karateka -та... Моята първа цифрова кукла e Karateka-та. Това е игра, в която вървиш, риташ еднии най-после отиваш да спасиш една принцеса. Всеки път като те хакнат три пъти, почваш изначало, което е огромна греда, тъй като би трябвало дълго време, с цел да стигнеш до принцесата. Трябва да ревизира кой е измислил тази игра, гениална е! Та, отиваш най-после, показа си, три часа си играл, трепал си се, риташ с крачета и ръчички и стигаш до принцесата. Отваряш една решетка и принцесата стои против тебе. Тя е доста хубаво нарисувана в зелено и черно, тъй като няма други цветове по това време. Приближаваш се до принцесата и тя ти хаква един крайник, смъква те и почваш изначало. Оказа се, че не трябвало да излизаш с бойна стъпка, а би трябвало да се изправиш, като се изправиш, тичаш и не я заплашваш ”. Жоро признава, че е научил доста от Karateka . Оттогава не е приближавал нито една принцеса с бойна стъпка.
Пътят към театъра и за Жоро, и за Емо минава през доста други бойни инициативи: „ Аз бях съвсем инженер, а Емо е съвсем икономист ” , споделя през смях Георги.
Докато приказва, прави една от вегерионетките , с които от Малка театрална компания забавляват и деца, и възрастни. Става въпрос за положителната остаряла марионетка, направена от зеленчуци. В нашия случай – Моркивиния, известна още като Морковиета, се роди не като Афродита от пяна, а от морков (каква изненада...), картоф, ябълка, сезал, тиксо, клечки за зъби и две дървени вилици . За великото създание ползвахме и тиксо (оказало се изключително дефицитно в БНР) и непрестанен маркер. Докато Жоро ползва всичките си инженерни и креативен умения, с цел да сътвори от нищо нещо, Емо споделя за своите ранни челни конфликти със света на техниката.
Директор на водопад? Не! Режисьор на чистачки!
Като дете Емил потегля на дълъг път с татко си. „ В далечната 1992 година, 100 км. преди Берлин, в отблъскващ западногермански дъжд ни стопираха чистачките. Естествено, тъй като бяхме с „ Москвич ”, нали там всичко се поврежда. Даже мислех да пиша книга „ С тел и клещи по пътищата към Европа ”. Така и не я реализирах, прекомерно огромна щеше да стане. Библията щеше да бледнее. Та, татко ми, монтьор по специалност и откривател по душа, реши, че би трябвало да се махне предната решетка на вентилацията. По този метод можем да стигнем до рамото на чистачките. Естествено, това стана бързо, той бързо разглобява, би трябвало да подчертая. И по този начин, постави един лост, привърза го с тел към рамото на чистачките и тогава се родиха чистачките с гласова навигация .
Той просто споделяше: „ По-бързо! ”, „ По-бавно! ”, „ А в този момент да спрем за миг, тъй като сме на бензиностанция, въпреки всичко моторът би трябвало да почине. ” Аз бях моторът и беше доста занимателно най-малко в първите 30 км. После се чудех по какъв начин да сменя ръцете, тъй че да не получа тендовагинит до влизането ни в Берлин. Всичко беше наред, беше супер, успяхме да стигнем там, където искахме. Най-забавно беше, когато спряхме на светофар. Берлин към този момент беше единен, само че западната част си личеше, и във въздуха се усещаше. И по този начин дядо и баба с нов „ Опел ” бяха спрели до нас.
Съвсем леко, по автоматизъм, тъй като припръскваше, бутах лостчето на чистачките, при което дядото видя, за малко да се задави, бабата се стресна . Докато се усети, той ѝ сподели защо иде тирада. Аз германци толкоз да се забавляват не съм виждал и на динена кора, почтено казано. В идващия миг светна зелено, те останаха на светофара, не знам дали някой не получи инфаркт или инсулт от превъзбуда, само че беше доста занимателно. Мен, естествено, като младеж леко ме беше позор, само че пък очевидно тогава не ми е пукало изключително какво ще кажат другите за техническите ми умения. И се майтапихме в този момент около „ Дигитални кукли ”, че мотото на нашата компания е Low - tech solutions for high - tech performance . Оттогава е тръгнало с тел, лостове и смях да вършим неща, които работят. ”
Семейството е най-важно
И през днешния ден фамилията е най-хубавото , случило се на театралните ни герои. Работят със съпругите си, майтапят се, че четиримата са новатори и далновидно са почнали не с продукцията за сцената, а с производството на аудитория . И освен: „ Децата пускат музика, снимат, към този момент са половин оператори и звукорежисьори. В частния спектакъл и самичък воинът е боец и е добре, че има деца. Те са и нашата аудитория, и нашите театрални служащи, и нашите озвучители и осветители ”, майтапи се Жоро. Емо го добавя: „ Не можем да произведем цялата аудитория, това се е отдавало на малко артисти като Антъни Куин и други от неговия сан, които до 90 години произвеждаха аудитория. Не можем още да го стигнем най-малко на години. ”
Трудностите в фамилното изкуство изглаждат с обич . „ Защото когато почне да се смесва работата с персоналните взаимоотношения, някой път се случва някой да се разсърди и това е безусловно обикновено . И да не са близки хора, отново се случва по този начин или другояче, само че – както знаем – някой път даже дребна забележка от непосредствен човек боли доста повече и наранява, в сравнение с в случай че някой в профил ти го каже. Като в поговорката за пчелите – получаваш и жилото, и меда, само че нещата при нас са добре, балансират се ”, разяснява Емил.
Лятно театро
Освен по високите технологии, от Малка театрална компания си падат и по срещите с деца и възрастни в дребните обитаеми места. „ Това, което ни чака през лятото, е второто издание на „ Лятно театро ”, пътуващ фестивал, който вършим. Когато планината не отива при Мохамед, Мохамед отива при планината, та и ние взехме решение, че когато хората нямат опция да стигнат до фестивал и да гледат нещо готино, ще отидем ние. Засега 17 общински центъра са декларирали предпочитание да се включат като местоположения на турнето. В него влизат доста разнообразни интензивности като куклен спектакъл и стендъп комеди шоу ” , изяснява Емо. Обещава наложителния добър остарял зеленчук, с цел да вършат децата кукли. Обещава и високи технологии, които дребните също обичат изключително доста: „ Имаме специфична галерия – „ Дигитално мастило ”. Партньорите ни от VR Lab в София Тех Парк са създали разширена действителност към 5 действителни картини. На фестивала хората ще могат да видят по какъв начин картините оживяват, по какъв начин посредством добавените анимации, графики, размери и т. н. самият смисъл стартира да се трансформира, картините получават разнообразни внушения . Това е нещото, което сме насочили изключително към тийнейджърската публика. Както знаете, те не признават нищо, което не е опосредствано от екрана на смарт телефона или таблета . ”
Докато Емо споделя за скорошното лятно театро, пролетната креативна гозба в студиото на е към своя край. Или по-скоро начало. Жоро се майтапи, че зеленчуковата ни кукла е доста гурме . Казва, че всички в Малка театрална компания са „ доста еко, доста био и това е доста значимо ” .
Шегата настрани, само че куклената зеленчукова плантация има общо с значимото в живота. А то съгласно Жоро е „ да сме щастливи , да имаме планета, на която да бъдем щастливи, тъй като каквито и кукли да вършим, както и да се забавляваме и да се смеем, би трябвало да имаме планета с въздух, който да става за дишане, а не за гледане, и вода, която да става за пиянство, освен за миене . Вярвам, че това зависи от всички нас, можем да дадем от това, от което разбираме, и с дребните си крачици да даваме образец , да въодушевяваме хората към нас. ”
Емо добавя, че постоянно виждат светлина в тунела: „ Не знам какъв вид зрение имаме и какъв брой дълго ще издържи този мироглед, в който виждаме светлина и то красива, само че дано запазим планетата си такава, каквато е. ”
А вие запазете положителното въодушевление като чуете цялото изявление с Георги Тенев и Емил Йорданов в звуковия файл.
Снимки:, Лора Търколева
От няколко месеца измежду начинанията на сръчните и смели артисти и режисьори е поредицата , в която Жоро и Емо описват за технологиите и приложението им в театралните изкуства . Интересите им в сферата са от години. „ Започнахме първо на терен, онлайн да използваме подобен тип технологии и да прибавяме виртуална действителност в спектаклите ”, споделя Емо. Той режисира и първата в света куклена режисура със смесена и виртуална действителност – „ Островът на съкровищата v . 1.0 ” . „ Новите технологии в кукления спектакъл са свързани с различен вид усещане, работят по друг метод и за артистите, и за публиката. Обогатяват арсенала на изкуството ”, уверен е Емил.
Обяснява ни и разликата сред цифровото кукловодство и анимацията: при куклите има интеракция сред аватара, цифровия облик и физическата кукла, без значение каква е тя . Нищо не е закрепено, обликът се ръководи по време на представлението, има опция артистът и куклата да си взаимодействат със феновете, до момента в който при анимацията има авансово записано и озвучено придвижване на героя . „ Имаме построена кукла, двуизмерна или триизмерна, която оживяваме ”, обобщава Емо. Разбира се, с цифрово съживената кукла може да се случи всичко – да почине, пък и да възкръсне, тъкмо както с познатите до неотдавна. Зависи от сюжета и взаимоотношението с кукления артист.
А той, от своя страна, може с лекост да следи реакциите на публиката. Жоро си напомня интереса на феновете, когато играят „ Островът на съкровищата v.1.0 ”. Особено на две 70-годишни дами с очила за виртуална действителност . „ Като пристигнаха, споделиха, че в никакъв случай не са гледали такова нещо, седяха и се бутаха с очилата. „ Островът на съкровищата v.1.0 ” беше театър с виртуална и добавена действителност, който се гледаше от 20-ина богоизбрани фенове със специфични очила, през които гледаха сцената. (...) Шантава работа беше. Бабите се бутаха: „ Виждаш ли го там, мърда! Къде, кой? “ ... Ние, актьорите, сега, в който феновете гледат виртуалното пространство и не ни виждат, умерено можехме да се надигнем и да гледаме по какъв начин реагира публиката, какво вършат, да знаем какво се случва във виртуалното пространство. Беше супер занимателно. Някои хора се оглеждаха наляво, надясно, мърдаха се, говореха си, шушукаха си нещо. ”
„ Островът на съкровищата ” е умислен и написан като трилогия и чака по-добрите постпандемични времена , с цел да станем очевидци на версиите 2 и 3.
Karateka за принцеси и още нещо
През главата на Емо в никакъв случай не са минавали футуристично-фаталистичните мисли по какъв начин вместо той да ръководи цифровата кукла, някой ден куклата ще ръководи него, тъй като технологията ще завладее човечеството. Не мисли, че ще стане по този начин, само че пък помни доста добре по кое време дребното дребосъче Емо разрешава на софтуерния свят да завладее не тялото, а мозъка му .
„ Бях на 7 години. Актуалната технология беше Правец 8 C с кафява кутия и кремава клавиатура. Завладя ме с доста огромно флопидисково устройство. Завладя ме с Karateka -та... Моята първа цифрова кукла e Karateka-та. Това е игра, в която вървиш, риташ еднии най-после отиваш да спасиш една принцеса. Всеки път като те хакнат три пъти, почваш изначало, което е огромна греда, тъй като би трябвало дълго време, с цел да стигнеш до принцесата. Трябва да ревизира кой е измислил тази игра, гениална е! Та, отиваш най-после, показа си, три часа си играл, трепал си се, риташ с крачета и ръчички и стигаш до принцесата. Отваряш една решетка и принцесата стои против тебе. Тя е доста хубаво нарисувана в зелено и черно, тъй като няма други цветове по това време. Приближаваш се до принцесата и тя ти хаква един крайник, смъква те и почваш изначало. Оказа се, че не трябвало да излизаш с бойна стъпка, а би трябвало да се изправиш, като се изправиш, тичаш и не я заплашваш ”. Жоро признава, че е научил доста от Karateka . Оттогава не е приближавал нито една принцеса с бойна стъпка.
Пътят към театъра и за Жоро, и за Емо минава през доста други бойни инициативи: „ Аз бях съвсем инженер, а Емо е съвсем икономист ” , споделя през смях Георги.
Докато приказва, прави една от вегерионетките , с които от Малка театрална компания забавляват и деца, и възрастни. Става въпрос за положителната остаряла марионетка, направена от зеленчуци. В нашия случай – Моркивиния, известна още като Морковиета, се роди не като Афродита от пяна, а от морков (каква изненада...), картоф, ябълка, сезал, тиксо, клечки за зъби и две дървени вилици . За великото създание ползвахме и тиксо (оказало се изключително дефицитно в БНР) и непрестанен маркер. Докато Жоро ползва всичките си инженерни и креативен умения, с цел да сътвори от нищо нещо, Емо споделя за своите ранни челни конфликти със света на техниката.
Директор на водопад? Не! Режисьор на чистачки!
Като дете Емил потегля на дълъг път с татко си. „ В далечната 1992 година, 100 км. преди Берлин, в отблъскващ западногермански дъжд ни стопираха чистачките. Естествено, тъй като бяхме с „ Москвич ”, нали там всичко се поврежда. Даже мислех да пиша книга „ С тел и клещи по пътищата към Европа ”. Така и не я реализирах, прекомерно огромна щеше да стане. Библията щеше да бледнее. Та, татко ми, монтьор по специалност и откривател по душа, реши, че би трябвало да се махне предната решетка на вентилацията. По този метод можем да стигнем до рамото на чистачките. Естествено, това стана бързо, той бързо разглобява, би трябвало да подчертая. И по този начин, постави един лост, привърза го с тел към рамото на чистачките и тогава се родиха чистачките с гласова навигация .
Той просто споделяше: „ По-бързо! ”, „ По-бавно! ”, „ А в този момент да спрем за миг, тъй като сме на бензиностанция, въпреки всичко моторът би трябвало да почине. ” Аз бях моторът и беше доста занимателно най-малко в първите 30 км. После се чудех по какъв начин да сменя ръцете, тъй че да не получа тендовагинит до влизането ни в Берлин. Всичко беше наред, беше супер, успяхме да стигнем там, където искахме. Най-забавно беше, когато спряхме на светофар. Берлин към този момент беше единен, само че западната част си личеше, и във въздуха се усещаше. И по този начин дядо и баба с нов „ Опел ” бяха спрели до нас.
Съвсем леко, по автоматизъм, тъй като припръскваше, бутах лостчето на чистачките, при което дядото видя, за малко да се задави, бабата се стресна . Докато се усети, той ѝ сподели защо иде тирада. Аз германци толкоз да се забавляват не съм виждал и на динена кора, почтено казано. В идващия миг светна зелено, те останаха на светофара, не знам дали някой не получи инфаркт или инсулт от превъзбуда, само че беше доста занимателно. Мен, естествено, като младеж леко ме беше позор, само че пък очевидно тогава не ми е пукало изключително какво ще кажат другите за техническите ми умения. И се майтапихме в този момент около „ Дигитални кукли ”, че мотото на нашата компания е Low - tech solutions for high - tech performance . Оттогава е тръгнало с тел, лостове и смях да вършим неща, които работят. ”
Семейството е най-важно
И през днешния ден фамилията е най-хубавото , случило се на театралните ни герои. Работят със съпругите си, майтапят се, че четиримата са новатори и далновидно са почнали не с продукцията за сцената, а с производството на аудитория . И освен: „ Децата пускат музика, снимат, към този момент са половин оператори и звукорежисьори. В частния спектакъл и самичък воинът е боец и е добре, че има деца. Те са и нашата аудитория, и нашите театрални служащи, и нашите озвучители и осветители ”, майтапи се Жоро. Емо го добавя: „ Не можем да произведем цялата аудитория, това се е отдавало на малко артисти като Антъни Куин и други от неговия сан, които до 90 години произвеждаха аудитория. Не можем още да го стигнем най-малко на години. ”
Трудностите в фамилното изкуство изглаждат с обич . „ Защото когато почне да се смесва работата с персоналните взаимоотношения, някой път се случва някой да се разсърди и това е безусловно обикновено . И да не са близки хора, отново се случва по този начин или другояче, само че – както знаем – някой път даже дребна забележка от непосредствен човек боли доста повече и наранява, в сравнение с в случай че някой в профил ти го каже. Като в поговорката за пчелите – получаваш и жилото, и меда, само че нещата при нас са добре, балансират се ”, разяснява Емил.
Лятно театро
Освен по високите технологии, от Малка театрална компания си падат и по срещите с деца и възрастни в дребните обитаеми места. „ Това, което ни чака през лятото, е второто издание на „ Лятно театро ”, пътуващ фестивал, който вършим. Когато планината не отива при Мохамед, Мохамед отива при планината, та и ние взехме решение, че когато хората нямат опция да стигнат до фестивал и да гледат нещо готино, ще отидем ние. Засега 17 общински центъра са декларирали предпочитание да се включат като местоположения на турнето. В него влизат доста разнообразни интензивности като куклен спектакъл и стендъп комеди шоу ” , изяснява Емо. Обещава наложителния добър остарял зеленчук, с цел да вършат децата кукли. Обещава и високи технологии, които дребните също обичат изключително доста: „ Имаме специфична галерия – „ Дигитално мастило ”. Партньорите ни от VR Lab в София Тех Парк са създали разширена действителност към 5 действителни картини. На фестивала хората ще могат да видят по какъв начин картините оживяват, по какъв начин посредством добавените анимации, графики, размери и т. н. самият смисъл стартира да се трансформира, картините получават разнообразни внушения . Това е нещото, което сме насочили изключително към тийнейджърската публика. Както знаете, те не признават нищо, което не е опосредствано от екрана на смарт телефона или таблета . ”
Докато Емо споделя за скорошното лятно театро, пролетната креативна гозба в студиото на е към своя край. Или по-скоро начало. Жоро се майтапи, че зеленчуковата ни кукла е доста гурме . Казва, че всички в Малка театрална компания са „ доста еко, доста био и това е доста значимо ” .
Шегата настрани, само че куклената зеленчукова плантация има общо с значимото в живота. А то съгласно Жоро е „ да сме щастливи , да имаме планета, на която да бъдем щастливи, тъй като каквито и кукли да вършим, както и да се забавляваме и да се смеем, би трябвало да имаме планета с въздух, който да става за дишане, а не за гледане, и вода, която да става за пиянство, освен за миене . Вярвам, че това зависи от всички нас, можем да дадем от това, от което разбираме, и с дребните си крачици да даваме образец , да въодушевяваме хората към нас. ”
Емо добавя, че постоянно виждат светлина в тунела: „ Не знам какъв вид зрение имаме и какъв брой дълго ще издържи този мироглед, в който виждаме светлина и то красива, само че дано запазим планетата си такава, каквато е. ”
А вие запазете положителното въодушевление като чуете цялото изявление с Георги Тенев и Емил Йорданов в звуковия файл.
Снимки:, Лора Търколева
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ