Семьон Новопрудский: Животът на всеки пети руснак с доходи около средните ще се промени радикално
Две седмици след началото на по този начин наречената " специфична военна интервенция " в Украйна Русия изпревари по брой въведени против нея наказания страни като Северна Корея и Иран . За първи път в историята толкоз огромна страна е обект на толкоз строги ограничавания. Блокирани бяха активите на Централната банка, което я лиши от принадлежности за поддържане на курса на рублата. Националната валута продължи да се обезценява по отношение на $ и еврото. Водещи съветски банки бяха изключени от интернационалната разплащателна система SWIFT. Стотици задгранични компании напуснаха Русия или оповестиха, че краткотрайно приключват работа. Правителството незабавно стартира да изготвя проект в поддръжка на стопанската система, а президентът Владимир Путин видя в глобите благоприятни условия за подсилване на суверенитета .
Повечето специалисти в Русия не споделят този оптимизъм и предвиждат висока инфлация, недостиг и растеж на безработицата . В изявление за предаването " Събота 150 " тематиката разяснява икономическият публицист Семьон Новопрудский.
Съгласен ли сте с постоянно потребления от съветските управляващи мотив, че каквото и да прави или да не прави Русия, Западът постоянно ще ѝ постанова наказания, тъй като задачата му е да възпира развиването ѝ?
Това, несъмнено, са лъжливи думи, тъй като, искрено казано, Русия води сходна политика от 2008 година Първото такова събитие беше войната с Грузия, която докара до откъсването на Абхазия и Южна Осетия. Това беше къса война, след която не последваха никакви наказания. Така че към този момент имаше случай, при който бяха въведени наказания. Санкциите през 2014 година, които наподобяват леки в съпоставяне със сегашните, бяха въведени след събитията първо в Крим, а по-късно и в Донбас. Разбира се, че в случай че Русия спазваше интернационалното право и не се опитваше със мощ или благодарение на хибридни войни да лишава непознати територии, нямаше да последват наказания.
Как ще се отразят глобите върху живота на хората в Русия? Какво ще стане с приходите, спестяванията, пазарът на труда и инфлацията?
Ясно е, че глобите са доста мощен удар най-много по междинната класа и ниската междинна класа. По публични данни на статистиката в края на 2021 година приходите на към 18 милиона души в Русия, или 12-13% от популацията, са били под виталния най-малко. Животът на тези хора няма да се промени изключително. Радикално ще се промени животът на 30 - 40 милиона души, или на всеки пети руснак с приходи към междинните.
Напълно явно е, че Русия е лишена от опцията да обезпечи валутната ликвидност на банковата си система. Депозитите в задгранична валута са съвсем замразени. Главният удар по пазара на труда може да нанесе окончателното евакуиране на задграничните компании. Засега доста от тях обявяваха, че приключват активността си, а не че се изтеглят. Въпросът е дали ще заплащат заплати на личния състав си и какъв брой време ще продължи това.
Разбира се, че Русия е застрашена от висока безработица и висока инфлация. Това е явно. Дефицитът на вносни артикули не може да бъде напълно обезщетен. До наскоро Русия беше открита стопанска система, която се развиваше за сметка на външната търговия. Русия е шестата стопанска система в света по паритет на покупателната дарба, т.е. стоките и услугите могат да бъдат закупени против една и съща сума в Русия и други страни. Важно е да разберем, че в никакъв случай не са били налагани такива наказания на толкоз огромна стопанска система.
Как оценявате показания от премиера Михаил Мишустин проект в поддръжка на стопанската система?
В края на годината Русия може да се сблъска с хиперинфлация - от 20 до 50% на годишна база. Има такива прогнози. Има и прогнози за до 100% годишна инфлация. Обикновено страна, която води бойни дейности губи автоматизирано не по-малко от 5% от брутния си вътрешен артикул. Военната интервенция сама по себе си е огромен разход за страната. Според първичните прогнози Русия може да загуби 10% от брутния си вътрешен артикул в края на годината.
Струва ми се, че към момента нямаме общата картина. Трудно е да се каже, че оповестеният от премиера Мишустин проект е сложен. Сега е доста значимо каква икономическа политика ще избере Русия. Правителството разисква два разновидността. Единият е цялостно одържавяване или нов опит за съчетаване на боен комунизъм с пазарна стопанска система. Вторият вид се назовава немобилизационен отговор. Аз, несъмнено, несъмнено съм последовател на немобилизационния отговор.
Сега Русия има късмет да стартира да развива пълноценна стопанска система, която не зависи от петрола и газа. Задачата за понижаване на зависимостта на стопанската система от продажбата на енергийни носители се слага от години, само че в действителност не се взема решение доста добре. В Русия има хора, които биха се занимавали с бизнес, в случай че им бъде дадена независимост. Всъщност ограниченията, които планува държавното управление - от данъчни облекчения до понижаване на инспекциите на бизнеса - са стъпка в вярната посока.
Много е значимо първо да се запазят положителните връзки с задграничните компании, които остават, а тези, които краткотрайно са прекратили активността си, само че са подготвени да се върнат - да могат да го създадат. В това няма нищо неприятно, тъй като е ясно, че не е вярно да се затваря страна с размерите и с политическите упоритости на Русия.
Ако погледнем картата на света, ще видим, че в действителност страните, които вкараха наказания против Русия, не заемат чак толкоз огромна част от нея - 48 от към 200 страни. Може би нещата не са толкоз безнадеждни за Русия и просто ѝ е належащо време, с цел да се преориентира към нови пазари.
Не е толкоз елементарно по две аргументи. Едната е, че Русия продължава да изнася главно нефт и газ. Ако Европа престане да купува, най-големите евентуални консуматори могат да бъдат Китай и Индия. Както е известно, през февруари тази година Путин беше на посещаване в Пекин по време на Олимпийските игри в Пекин. Той подписа с Китай дълготрайни контракти за доставка на нефт и газ. Тези контракти са по-малки по размер спрямо предходните. Китай може да се оправи и без съветски нефт и газ.
Китай ще купува най-много по 30 милиарда кубически метра съветски газ годишно, а може и по-малко, в случай че единствено по украинската газопреносна система Русия доставя в Европа до 110 милиарда кубически метра. Почти четири пъти повече. В същото време Китай купува газ от други производители, а има и личен рандеман. Много по-евтин да вземем за пример е туркменският газ. Освен това Китай ще диктува цените в доста по-голяма степен, в сравнение с Европа. Що се отнася до Индия, тя изнася повече нефт, в сравнение с внася и също има газови залежи.
Вторият проблем е, че двете най-големи китайски банки се отхвърлиха да финансират договорите за превозването на нефт с съветски танкери. Защо? Защото китайците са доста тясно свързани със Съединените щати и Европейския съюз. Търговският продан на Китай с Евросъюза и Съединените щати възлиза на към 1 трилион и 100 милиарда $ годишно, а с Русия - в най-хубавия случай на към 150 милиарда $.
Повечето специалисти в Русия не споделят този оптимизъм и предвиждат висока инфлация, недостиг и растеж на безработицата . В изявление за предаването " Събота 150 " тематиката разяснява икономическият публицист Семьон Новопрудский.
Съгласен ли сте с постоянно потребления от съветските управляващи мотив, че каквото и да прави или да не прави Русия, Западът постоянно ще ѝ постанова наказания, тъй като задачата му е да възпира развиването ѝ?
Това, несъмнено, са лъжливи думи, тъй като, искрено казано, Русия води сходна политика от 2008 година Първото такова събитие беше войната с Грузия, която докара до откъсването на Абхазия и Южна Осетия. Това беше къса война, след която не последваха никакви наказания. Така че към този момент имаше случай, при който бяха въведени наказания. Санкциите през 2014 година, които наподобяват леки в съпоставяне със сегашните, бяха въведени след събитията първо в Крим, а по-късно и в Донбас. Разбира се, че в случай че Русия спазваше интернационалното право и не се опитваше със мощ или благодарение на хибридни войни да лишава непознати територии, нямаше да последват наказания.
Как ще се отразят глобите върху живота на хората в Русия? Какво ще стане с приходите, спестяванията, пазарът на труда и инфлацията?
Ясно е, че глобите са доста мощен удар най-много по междинната класа и ниската междинна класа. По публични данни на статистиката в края на 2021 година приходите на към 18 милиона души в Русия, или 12-13% от популацията, са били под виталния най-малко. Животът на тези хора няма да се промени изключително. Радикално ще се промени животът на 30 - 40 милиона души, или на всеки пети руснак с приходи към междинните.
Напълно явно е, че Русия е лишена от опцията да обезпечи валутната ликвидност на банковата си система. Депозитите в задгранична валута са съвсем замразени. Главният удар по пазара на труда може да нанесе окончателното евакуиране на задграничните компании. Засега доста от тях обявяваха, че приключват активността си, а не че се изтеглят. Въпросът е дали ще заплащат заплати на личния състав си и какъв брой време ще продължи това.
Разбира се, че Русия е застрашена от висока безработица и висока инфлация. Това е явно. Дефицитът на вносни артикули не може да бъде напълно обезщетен. До наскоро Русия беше открита стопанска система, която се развиваше за сметка на външната търговия. Русия е шестата стопанска система в света по паритет на покупателната дарба, т.е. стоките и услугите могат да бъдат закупени против една и съща сума в Русия и други страни. Важно е да разберем, че в никакъв случай не са били налагани такива наказания на толкоз огромна стопанска система.
Как оценявате показания от премиера Михаил Мишустин проект в поддръжка на стопанската система?
В края на годината Русия може да се сблъска с хиперинфлация - от 20 до 50% на годишна база. Има такива прогнози. Има и прогнози за до 100% годишна инфлация. Обикновено страна, която води бойни дейности губи автоматизирано не по-малко от 5% от брутния си вътрешен артикул. Военната интервенция сама по себе си е огромен разход за страната. Според първичните прогнози Русия може да загуби 10% от брутния си вътрешен артикул в края на годината.
Струва ми се, че към момента нямаме общата картина. Трудно е да се каже, че оповестеният от премиера Мишустин проект е сложен. Сега е доста значимо каква икономическа политика ще избере Русия. Правителството разисква два разновидността. Единият е цялостно одържавяване или нов опит за съчетаване на боен комунизъм с пазарна стопанска система. Вторият вид се назовава немобилизационен отговор. Аз, несъмнено, несъмнено съм последовател на немобилизационния отговор.
Сега Русия има късмет да стартира да развива пълноценна стопанска система, която не зависи от петрола и газа. Задачата за понижаване на зависимостта на стопанската система от продажбата на енергийни носители се слага от години, само че в действителност не се взема решение доста добре. В Русия има хора, които биха се занимавали с бизнес, в случай че им бъде дадена независимост. Всъщност ограниченията, които планува държавното управление - от данъчни облекчения до понижаване на инспекциите на бизнеса - са стъпка в вярната посока.
Много е значимо първо да се запазят положителните връзки с задграничните компании, които остават, а тези, които краткотрайно са прекратили активността си, само че са подготвени да се върнат - да могат да го създадат. В това няма нищо неприятно, тъй като е ясно, че не е вярно да се затваря страна с размерите и с политическите упоритости на Русия.
Ако погледнем картата на света, ще видим, че в действителност страните, които вкараха наказания против Русия, не заемат чак толкоз огромна част от нея - 48 от към 200 страни. Може би нещата не са толкоз безнадеждни за Русия и просто ѝ е належащо време, с цел да се преориентира към нови пазари.
Не е толкоз елементарно по две аргументи. Едната е, че Русия продължава да изнася главно нефт и газ. Ако Европа престане да купува, най-големите евентуални консуматори могат да бъдат Китай и Индия. Както е известно, през февруари тази година Путин беше на посещаване в Пекин по време на Олимпийските игри в Пекин. Той подписа с Китай дълготрайни контракти за доставка на нефт и газ. Тези контракти са по-малки по размер спрямо предходните. Китай може да се оправи и без съветски нефт и газ.
Китай ще купува най-много по 30 милиарда кубически метра съветски газ годишно, а може и по-малко, в случай че единствено по украинската газопреносна система Русия доставя в Европа до 110 милиарда кубически метра. Почти четири пъти повече. В същото време Китай купува газ от други производители, а има и личен рандеман. Много по-евтин да вземем за пример е туркменският газ. Освен това Китай ще диктува цените в доста по-голяма степен, в сравнение с Европа. Що се отнася до Индия, тя изнася повече нефт, в сравнение с внася и също има газови залежи.
Вторият проблем е, че двете най-големи китайски банки се отхвърлиха да финансират договорите за превозването на нефт с съветски танкери. Защо? Защото китайците са доста тясно свързани със Съединените щати и Европейския съюз. Търговският продан на Китай с Евросъюза и Съединените щати възлиза на към 1 трилион и 100 милиарда $ годишно, а с Русия - в най-хубавия случай на към 150 милиарда $.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ