Две изявления, които нямат нищо общо помежду си, дадоха повод

Две изказвания, които нямат нищо общо между тях, дадоха мотив на политици в България на най-високо равнище да стартират още веднъж да всяват страхове за присъединяване на страната във войната, която Русия води в Украйна. Сред основните участници няма изненада - това са президентът Румен Радев, лидерката на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова, ръководителят на " Възраждане " Костадин Костадинов.

Първото изявление, предизвикало реакции, е на френския президент Еманюел Макрон, че в бъдеще време не трябва да се изключва нито една опция, която би подсигурила, че, която води в Украйна - включително и изпращане на войски в поддръжка на Киев.

Второто е известие от българското държавно управление след визитата на премиера Николай Денков и държавна делегация в Киев, където беше изработен анонс сред България и Украйна.

Интерпретациите на казаното от Макрон на среща в Париж, отдадена на сигурността и оръжейната помощ за Украйна, са макар че самият френски държавен глава категорично споделя, представен от France 24, че " през днешния ден няма консенсус за изпращане на войски на място ".

Българският президент Румен Радев обаче оцени, че " стартира да се тества публичното мнение за изпращане на войски на обособени страни ". Държавният глава съобщи, че " следим с интерес и паника срещата в Париж на европейските водачи ". Той добави, че " тактиката на предоставяне на още оръжие не дава резултат " и даже стигна още по-далеч:

" Големият проблем към този момент не е в оръжията, огромният проблем е, че свършват хората на бойното поле. Аз имам вяра, че европейските водачи ще пропяват задоволително разсъдък и уравновесен метод в поддръжката към Украйна, тъй че да не стигаме до до изключителна ескалация, до риск от Трета международна война и нуклеарен спор ". Речта му беше след среща с президента на Словения в София.

Радев изиска и " повече уточнения " от премиера Николай Денков поради поръчката за двустранно съглашение за сигурност сред Украйна и България. За това се " хвана " и лидерката на социалистите Корнелия Нинова. Тя упорства Денков да бъде изслушан в Народното събрание поради опасения, че става дума за " директно замесване на България във войната ".

От " Възраждане ", които отгровено поддържат режима на Владимир Путин в Русия, се включиха с позиция и въпрос " приготвя ли българското държавно управление да изпрати български военни елементи в Украйна " и " за война с Русия ".

В отговор към Нинова, а задочно и към останалите, Денков съобщи, че въпросът за изпращане на български войски в Украйна въобще не е стоял на дневен ред и ще изясни това и пред депутатите, щом се постанова.

" Самият президент Володимир Зеленски не е повдигал подобен въпрос. А и в случай че някой го беше повдигнал, щях да кажа това, което постоянно съм казвал: български войски там няма да отидат, " сподели Денков.

Всъщност първата " стряскаща " интерпретация и коментар на казаното от Макрон пристигна от Кремъл. Говорителят на Путиновата администрация Дмитрий Песков употребява обстановката, с цел да предизвести, че " спорът сред Русия и НАТО е неминуем, в случай че европейски или други западни войски бъдат изпратени да се борят в Украйна. "

Че западни страни няма да изпращат свои войски в Украйна увери на собствен ред немският канцлер Олаф Шолц, който също участва на срещата в Париж, проведена от Макрон, след която потеглиха спекулации.

" Това, по което е реализирано съглашение през цялото време, е, че няма да се изпращат сухопътни войски на украинска земя нито от европейски страни, нито от страни от НАТО, " съобщи Шолц.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг също разгласи, че Алиансът не възнамерява да изпраща бойни подразделения в Украйна. Подобно изказване пристигна и от Европейската комисия. Неин представител изясни, че на ниво Европейски Съюз няма решение за изпращане на войски от страни членки на съюз в Украйна.