Ди Велт: Рано ви е за еврото
Две огромни публикации, отдадени на желанието на българското държавно управление страната да се причисли към еврозоната, се появиха тези дни в немския вестник "Ди Велт ".
"Ако гледаме числата, ще останем с усещането, че България е подготвена за еврото. Да, тя е най-бедната членка на Европейски Съюз, само че във финансово-политическо отношение България е напряко първенец, а политици и финансисти от емисионната й банка се самоопределят като горещи последователи на немската линия. Ако обаче се взрем по-внимателно в протичащото се там, ще видим и проблеми, които приказват, че е преждевременно приемането на страната в еврозоната. Отвъд тържествените политически речи даже някои високопоставени представители на страната и на бизнеса признават, че на страната ѝ би трябвало още време ", написа създателят на публикацията Франк Щокер.
Пречка пред въвеждането на еврото няма да бъдат толкоз строгите условия за потребление на общата валута, колкото други фактори, написа по-нататък създателят и цитира Теодор Седларски, декан на Икономическия факултет на Софийския университет: "В макроикономическо отношение България извършва критериите даже по-добре от множеството страни в еврозоната. През последните десетилетия както левите, по този начин и десните държавни управления водеха доста консервативна финансова политика. "
Авторът разяснява, че "дългът на страната възлиза едвам на 25% от Брутният вътрешен продукт. А горната граница за присъединение към еврото е 60% - изискване, което множеството страни не извършват, в това число и Германия. Финансовият министър завърши предходната бюджетна година с плюс - също както и сътрудника му в Берлин. В еврозоната е позволен недостиг до 3% по отношение на Брутният вътрешен продукт - и това изискване доста страни от зоната на общата валута нарушават към този момент от години ", напомня създателят и продължава: "Финансово-политическата непоклатимост в България се дължи не на последно място на икономическия напредък след присъединението на страната към Европейски Съюз през 2007 година. Ниският плосък налог притегля задграничните компании, изяснява пред репортера на "Ди Велт " Тим Курт, ръководител на Германо-българската промишлено-търговска камара. Според едно допитване на камарата, 90% от компаниите още веднъж биха вложили в България, написа създателят и задава закономерния въпрос: „ Значи всичко е прелестно, по този начин ли? Съвсем не. Една тематика се появява във всеки диалог: избуяващата корупция. "Това несъмнено е проблем ", споделя Курт и прецизира, че задграничните компании въпреки всичко не са напълно безпомощни: "За това постоянно са нужни две страни и тук въпреки всичко може да се работи, без да се включваш в тази система ". Но това не е толкоз елементарно. Ако една компания желае да построи ново фабрично хале, внезапно може да се появи гражданска самодейност против плана, която заплашва със съд - в случай че не се заплати избрана сума. По-големите компании вероятно могат да устоят на дълъг развой, дребните обаче по-лесно се поддават на изкушението да платят и по този начин да унищожават казуса. Още повече че таман правораздаването се счита за изключително корумпирано ", написа създателят и цитира диалога си с Руслан Стефанов, шеф на Центъра за проучване на демокрацията. Пред вестника Стефанов изяснява, че правосъдната система в България се употребява не за използване на правото, а като инструмент за политически напън против опозицията и против дразнещи критици.
По-нататък в обширната публикация става дума и за новия антикорупционен закон. Според създателя на публикацията българското държавно управление може да бъде тласнато в тази посока по отношение на кандидатурата за еврозоната. Тоест, в случай че желае да вкара еврото, България би трябвало да усъвършенства правосъдната си система. "Но Европейски Съюз може и да махне с ръка. Защото България въобще не е най-корумпираната страна. "Та погледнете единствено Гърция или Италия, които към този момент са в еврозоната. "
"Правителството като че ли също е наясно, че към този момент страната не може да се причисли към еврото. Финансовият министър споделя, че негативният отговор ще бъде понятен. Важно било обаче да се посочат обективните аргументи, с цел да може страната да работи по тях. А тези промени ще продължат дълго ", написа създателят в края на публикацията.
"Ако гледаме числата, ще останем с усещането, че България е подготвена за еврото. Да, тя е най-бедната членка на Европейски Съюз, само че във финансово-политическо отношение България е напряко първенец, а политици и финансисти от емисионната й банка се самоопределят като горещи последователи на немската линия. Ако обаче се взрем по-внимателно в протичащото се там, ще видим и проблеми, които приказват, че е преждевременно приемането на страната в еврозоната. Отвъд тържествените политически речи даже някои високопоставени представители на страната и на бизнеса признават, че на страната ѝ би трябвало още време ", написа създателят на публикацията Франк Щокер.
Пречка пред въвеждането на еврото няма да бъдат толкоз строгите условия за потребление на общата валута, колкото други фактори, написа по-нататък създателят и цитира Теодор Седларски, декан на Икономическия факултет на Софийския университет: "В макроикономическо отношение България извършва критериите даже по-добре от множеството страни в еврозоната. През последните десетилетия както левите, по този начин и десните държавни управления водеха доста консервативна финансова политика. "
Авторът разяснява, че "дългът на страната възлиза едвам на 25% от Брутният вътрешен продукт. А горната граница за присъединение към еврото е 60% - изискване, което множеството страни не извършват, в това число и Германия. Финансовият министър завърши предходната бюджетна година с плюс - също както и сътрудника му в Берлин. В еврозоната е позволен недостиг до 3% по отношение на Брутният вътрешен продукт - и това изискване доста страни от зоната на общата валута нарушават към този момент от години ", напомня създателят и продължава: "Финансово-политическата непоклатимост в България се дължи не на последно място на икономическия напредък след присъединението на страната към Европейски Съюз през 2007 година. Ниският плосък налог притегля задграничните компании, изяснява пред репортера на "Ди Велт " Тим Курт, ръководител на Германо-българската промишлено-търговска камара. Според едно допитване на камарата, 90% от компаниите още веднъж биха вложили в България, написа създателят и задава закономерния въпрос: „ Значи всичко е прелестно, по този начин ли? Съвсем не. Една тематика се появява във всеки диалог: избуяващата корупция. "Това несъмнено е проблем ", споделя Курт и прецизира, че задграничните компании въпреки всичко не са напълно безпомощни: "За това постоянно са нужни две страни и тук въпреки всичко може да се работи, без да се включваш в тази система ". Но това не е толкоз елементарно. Ако една компания желае да построи ново фабрично хале, внезапно може да се появи гражданска самодейност против плана, която заплашва със съд - в случай че не се заплати избрана сума. По-големите компании вероятно могат да устоят на дълъг развой, дребните обаче по-лесно се поддават на изкушението да платят и по този начин да унищожават казуса. Още повече че таман правораздаването се счита за изключително корумпирано ", написа създателят и цитира диалога си с Руслан Стефанов, шеф на Центъра за проучване на демокрацията. Пред вестника Стефанов изяснява, че правосъдната система в България се употребява не за използване на правото, а като инструмент за политически напън против опозицията и против дразнещи критици.
По-нататък в обширната публикация става дума и за новия антикорупционен закон. Според създателя на публикацията българското държавно управление може да бъде тласнато в тази посока по отношение на кандидатурата за еврозоната. Тоест, в случай че желае да вкара еврото, България би трябвало да усъвършенства правосъдната си система. "Но Европейски Съюз може и да махне с ръка. Защото България въобще не е най-корумпираната страна. "Та погледнете единствено Гърция или Италия, които към този момент са в еврозоната. "
"Правителството като че ли също е наясно, че към този момент страната не може да се причисли към еврото. Финансовият министър споделя, че негативният отговор ще бъде понятен. Важно било обаче да се посочат обективните аргументи, с цел да може страната да работи по тях. А тези промени ще продължат дълго ", написа създателят в края на публикацията.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ