Вечната канцлерка
Двайсетгодишните не помнят други времена, с изключение на тези, в които Ангела Меркел е била отпред на изпълнителната власт. От 12 години тя ръководи Германия и се обрисуват още четири, написа в коментара си Фолкер Вагенер.
Който желае да знае за какво Меркел ръководи толкоз дълго без сериозна конкуренция, би трябвало да потърси отговора отвън нейната партия. Зелените, които би трябвало да са естествените политически съперници на консерваторите, хвалят канцлерката. Защото Меркел направи това, за което Зелените постоянно са упорствали: отвод от нуклеарната сила и дружелюбен банкет за бежанците и търсещите леговище.
Но също и Зигмар Габриел, някогашен водач на Социалдемократическата партия и сегашен външен министър на Германия, чиято партия наподобява обезсилена за дълго време напред - точно поради ролята си на дребния сътрудник в огромната коалиция - приказва положителни неща за " безконечната " канцлерка. На последното съвещание на Бундестага преди изборите той я дефинира като " постоянно почтена, постоянно издръжлива ".
Сега тя желае четвърти следващ мандат. Явно германците нито са се отвърнали от нея, нито са ѝ се наситили. В допитванията за настройките на гласоподавателите тя води безапелационно, а изборите наподобяват решени. Стига да не беше бремето на четвъртия мандат.
Също и Хелмут Кол през 1994 година завоюва четвърти мандат. За него беше значимо какво ще остане в историята, а той самият искаше да влезе в нея. След немското обединяване остана единствено една огромна тематика в неговия дневен ред - еврото. Той не се довери на Волфганг Шойбле, че ще успее да наложи плана за въвеждане на общоевропейска валута. И Кол остана.
Рискът четвърти мандат
Последните 4 години от ръководството на Кол бяха " лебедовата ария " на един канцлер, който от ден на ден заприличваше на жив монумент. Накрая всички го съжаляваха и по този начин пристигна времето на Герхард Шрьодер. Конрад Аденауер също стигна до четвърти мандат през 1961 година, но той изкара единствено половината от него.
Ангела Меркел дълго умува дали да се кандидатира още един път. И с съображение. Лятото на 2015 година беше повратна точка. Пристигналите в страната към един милион бежанци едвам не ѝ костваха канцлерския пост - толкоз мощни бяха вълненията вътре в партията ѝ. Включително тъй като държеше на своето прословуто " Ще се оправим " и трябваше да отбива ударите на критиците си.
Това, което я е предиздвикало да одобри риска на четвъртия мандат, постоянно се изяснява с политическите дадености отвън Германия. Тръмп, Брекзит и рецесията в Европейски Съюз, десният популизъм (също и в Германия), Путин и Ердоган - по всички тези тематики Меркел е считана за балансьор в сегашните несигурни времена. Като протестантка тя не би напуснала борда на кораба, единствено тъй като се усеща неуютно. А брачният партньор ѝ Йоахим Зауер казвал, че доброволното отдръпване от канцлерския пост би било демонстрация на суетност.
Властта
Но тук става въпрос също и за власт. Докато месеци наред тя се колебаеше по какъв начин да постъпи, нейни партийни другари ѝ казвали, че би трябвало да се кандидатира, призна самата Меркел пред Конгреса на партията предишния декември. Твърди се, че тя е взела решението си на 9 ноември, когато към този момент беше ясно, че Доналд Тръмп е спечелил изборите в Съединени американски щати.
Освен това не познаваме Меркел като човек, който се отхвърля по средата. Като разумен човек несъмнено тя си е дала сметка, че се усеща във форма да продължи още четири години. Може би също и тъй като се радва на интернационално самопризнание. " Ню Йорк Таймс ", да вземем за пример, я беше нарекъл " последната мощна бранителка на Европа ". А това задължава.
Номер 3 в страната
Като федерална канцлерка тя разполага с необятни политически пълномощия, въпреки по сан да е едвам третият човек в страната - след шефа на Бундестага и федералния президент. Но в действителност тя е индивидът, който ръководи. Това, което я прави политически толкоз мощна, е отредената ѝ от конституцията компетентност да дефинира посоките на развиване. Тя дефинира курса на политиката и носи надлежно цялата отговорност за това. А през трите си мандата дотук тя се възползва необятно от тези свои права: Меркел анулира наложителната военна работа, наложи отхвърли от нуклеарна сила и отвори границите на страната за бежанците.
Да споменем също и за един немски феномен - на дългото ръководство: Конрад Аденауер беше канцлер в продължение на 13 години; Хелмут Шмит - съвсем 9; Хелмут Кол - цели 16; Герхард Шрьодер изкара на поста 7 години. Откакто Ангела Меркел е канцлерка на Германия, в Италия се смениха общо 7 министър-председатели.
" Познавате ме "
Затова не е чудно, че Ангела Меркел е едвам осмата държавна ръководителка от основаването на Федералната република през 1949 година. Чуват се обаче и рецензии против продължителните ръководства на немските канцлери. Периодично някой се сеща да повдигне тематиката за ограничение броя на канцлерските мандати. Последно с това се беше захванал предшественикът на Меркел - Герхард Шрьодер, който обаче след това се отхвърли от концепцията си. Още повече, че след два следващи мандата (1998-2005) той се кандидатира за още един - на изборите през 2005-а.
Можем още доста да разсъждаваме над аргументите за дългото ръководство на Меркел. Но явно тя се оправя добре. Затова и няма потребност от доста реклама. На предходните избори преди 4 години беше задоволително единствено изречението " Вие ме познавате ".
Източник: Дойче Веле
Който желае да знае за какво Меркел ръководи толкоз дълго без сериозна конкуренция, би трябвало да потърси отговора отвън нейната партия. Зелените, които би трябвало да са естествените политически съперници на консерваторите, хвалят канцлерката. Защото Меркел направи това, за което Зелените постоянно са упорствали: отвод от нуклеарната сила и дружелюбен банкет за бежанците и търсещите леговище.
Но също и Зигмар Габриел, някогашен водач на Социалдемократическата партия и сегашен външен министър на Германия, чиято партия наподобява обезсилена за дълго време напред - точно поради ролята си на дребния сътрудник в огромната коалиция - приказва положителни неща за " безконечната " канцлерка. На последното съвещание на Бундестага преди изборите той я дефинира като " постоянно почтена, постоянно издръжлива ".
Сега тя желае четвърти следващ мандат. Явно германците нито са се отвърнали от нея, нито са ѝ се наситили. В допитванията за настройките на гласоподавателите тя води безапелационно, а изборите наподобяват решени. Стига да не беше бремето на четвъртия мандат.
Също и Хелмут Кол през 1994 година завоюва четвърти мандат. За него беше значимо какво ще остане в историята, а той самият искаше да влезе в нея. След немското обединяване остана единствено една огромна тематика в неговия дневен ред - еврото. Той не се довери на Волфганг Шойбле, че ще успее да наложи плана за въвеждане на общоевропейска валута. И Кол остана.
Рискът четвърти мандат
Последните 4 години от ръководството на Кол бяха " лебедовата ария " на един канцлер, който от ден на ден заприличваше на жив монумент. Накрая всички го съжаляваха и по този начин пристигна времето на Герхард Шрьодер. Конрад Аденауер също стигна до четвърти мандат през 1961 година, но той изкара единствено половината от него.
Ангела Меркел дълго умува дали да се кандидатира още един път. И с съображение. Лятото на 2015 година беше повратна точка. Пристигналите в страната към един милион бежанци едвам не ѝ костваха канцлерския пост - толкоз мощни бяха вълненията вътре в партията ѝ. Включително тъй като държеше на своето прословуто " Ще се оправим " и трябваше да отбива ударите на критиците си.
Това, което я е предиздвикало да одобри риска на четвъртия мандат, постоянно се изяснява с политическите дадености отвън Германия. Тръмп, Брекзит и рецесията в Европейски Съюз, десният популизъм (също и в Германия), Путин и Ердоган - по всички тези тематики Меркел е считана за балансьор в сегашните несигурни времена. Като протестантка тя не би напуснала борда на кораба, единствено тъй като се усеща неуютно. А брачният партньор ѝ Йоахим Зауер казвал, че доброволното отдръпване от канцлерския пост би било демонстрация на суетност.
Властта
Но тук става въпрос също и за власт. Докато месеци наред тя се колебаеше по какъв начин да постъпи, нейни партийни другари ѝ казвали, че би трябвало да се кандидатира, призна самата Меркел пред Конгреса на партията предишния декември. Твърди се, че тя е взела решението си на 9 ноември, когато към този момент беше ясно, че Доналд Тръмп е спечелил изборите в Съединени американски щати.
Освен това не познаваме Меркел като човек, който се отхвърля по средата. Като разумен човек несъмнено тя си е дала сметка, че се усеща във форма да продължи още четири години. Може би също и тъй като се радва на интернационално самопризнание. " Ню Йорк Таймс ", да вземем за пример, я беше нарекъл " последната мощна бранителка на Европа ". А това задължава.
Номер 3 в страната
Като федерална канцлерка тя разполага с необятни политически пълномощия, въпреки по сан да е едвам третият човек в страната - след шефа на Бундестага и федералния президент. Но в действителност тя е индивидът, който ръководи. Това, което я прави политически толкоз мощна, е отредената ѝ от конституцията компетентност да дефинира посоките на развиване. Тя дефинира курса на политиката и носи надлежно цялата отговорност за това. А през трите си мандата дотук тя се възползва необятно от тези свои права: Меркел анулира наложителната военна работа, наложи отхвърли от нуклеарна сила и отвори границите на страната за бежанците.
Да споменем също и за един немски феномен - на дългото ръководство: Конрад Аденауер беше канцлер в продължение на 13 години; Хелмут Шмит - съвсем 9; Хелмут Кол - цели 16; Герхард Шрьодер изкара на поста 7 години. Откакто Ангела Меркел е канцлерка на Германия, в Италия се смениха общо 7 министър-председатели.
" Познавате ме "
Затова не е чудно, че Ангела Меркел е едвам осмата държавна ръководителка от основаването на Федералната република през 1949 година. Чуват се обаче и рецензии против продължителните ръководства на немските канцлери. Периодично някой се сеща да повдигне тематиката за ограничение броя на канцлерските мандати. Последно с това се беше захванал предшественикът на Меркел - Герхард Шрьодер, който обаче след това се отхвърли от концепцията си. Още повече, че след два следващи мандата (1998-2005) той се кандидатира за още един - на изборите през 2005-а.
Можем още доста да разсъждаваме над аргументите за дългото ръководство на Меркел. Но явно тя се оправя добре. Затова и няма потребност от доста реклама. На предходните избори преди 4 години беше задоволително единствено изречението " Вие ме познавате ".
Източник: Дойче Веле
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ