Двама убийци държат в страх цяла Варна преди 24 годиниЕдиният

Двама убийци държат в боязън цяла Варна преди 24 години
Единият от нарушителите се гръмва в къщата на дядо си, с цел да не го заловят

Ограбват и златарски ателиета

Двама млади мъже държат Варна и близките курорти, вилни зони и села в боязън. Те не са мутри, нямат връзки със силови групировки, само че убиват, без да им мигне окото. Мечтата им е да отмъкнат задоволително пари и злато, да заминат за Съединени американски щати, където да заживеят богато. Двамата са въоръжени, правят един след различен грабежи, не се двоумят и да натиснат спусъка, в случай че са застрашени да бъдат хванати. Единият към този момент е мъртъв, другият ще търка наровете в пандиза до края на живота си.
 
На 25 юли 2000 година късно вечерта Йордан Петров и Златин Златинов нахлуват в къщата на Стефан Костадинов, жена му Анна-Мария и брат й Ян Мюзик. Домът е във варненското село Куманово, а двамата бандити разузнали, че пристигналото от Германия семейство държи в дома си доста пари в брой. Това обаче се оказва блъф, само че очевидци не би трябвало да бъдат оставяни. Златин и Йордан невъзмутимо прострелват мъжа, дамата и брат й. На потегляне прибират видеокамера, фотоапарат, сак с облекла, 500 немски марки и се качват в аудито на Костадинови, което по-късно възпламеняват.

Полицията няма никакви следи и работи на сляпо по разкриването на тежкото закононарушение. Йордан израства в обикновено средностатистическо семейство – майка му е детска учителка, татко му – локомотивен ватман. Къщата им в село Куманово, в която са се преместили преди няколко години, е скромна. Тийнейджърът вижда по какъв начин живеят съучениците му и мечтае за благосъстояние. Завършва учебното заведение по автотранспорт едвам с 3,71, само че съумява да влезе във Военноморското учебно заведение. Най-близкият му другар е Златин Златинов, с който правят серия от съвършени и дръзки грабежи, само че не се набиват в очите на полицията, тъй като са с чисти досиета.

През 1999 година двамата отмъкват „ Макаров “, автомат „ Калашников “ и муниции за тях от военно отделение в местността Траката до Варна. На 15 февруари същата година двамата крадат и „ Лада “ със стока и златни украшения на обща стойност към 6000 лева На 27 октомври вземат на мушка валутно бюро на „ Интерсервиз Узунов “ в претъпкания магазин „ Пикадили “. Те заплашват с револвер защитата, отмъкват 5000 $, стрелят във въздуха и по знамение не убиват човек. Служителят в бюрото Калин е сигурен, че са Йордан и Златин, когато вижда фотосите им. Макар че и двамата са направили обира с черни маски на главите.

На 18 декември 2000 година обират магазин за мобилни телефони на бул. „ Приморски полк “ във Варна. Оттам отмъкват апарати и аксесоари за повече от 6000 лева Последният удар обаче бил 16 януари 2001 година ще се окаже съдбовен освен за тях, само че и за варненски служител на реда. Бандитите си набелязали златарско ателие на Кооперативния пазар във Варна, на което към този момент били продали свое злато. Вечерта облекли тъмни облекла, взели сак с оръжия, фенерче, клещи и въже. Пробили покрива на павилиона и единият влезнал вътре. В помещението обаче нямало нищо. Обирджиите побързали да си тръгнат, само че в дребна уличка край пазара Йордан и Златин били спрени от полицейски патрул.

Главен сержант Филип Филипов, сержант Ивайло Иванов и сержант Венцислав Илиев поискали да ревизират документите им и поискали да отворят сака, в който носели оръжието. Златин сграбчил калашника и разкрил огън по униформените, както твърди по-късно Йордан в съда. Сержант Илиев съумял да избяга незасегнат и да повика помощ. Филипов и Иванов обаче били улучени от патроните. В престрелката Йордан бил ранен в бедрото със стоп патрон. Мигове преди да изпадне в безсъзнание и Филипов съумял да се обади по радиостанцията за помощ. Седмица по-късно той умрял от раните си.



Полицаи изпращат убития си сътрудник Филип Филипов. 

Подкрепленията пристигнали бързо и почнала гневна гонитба по Аспаруховия мост. Полицейският патрул за малко да настигне нападателите, само че му приключил бензинът. На мястото на стрелбата обаче останала шофьорската брошура на Златин и на адреса му били открити огромна част от крадените през годините движимости. Йордан и Златин съумели да стигнат до селото на Златин - Долни чифлик, и се скрили в известната ловна хижа на Цар Борис III „ Марин тепе “.



Златин Златинов се самоубива в къщата на дядо си.

На 17 януари Йордан хванал влака за Габрово и отишъл в хижа „ Бачо Киро “, където хижарите го издали на униформените. По същото време след двуседмично разиграване на полицията Златин се самоубил с един патрон в главата на покрива на дядовата си къща в Долни чифлик. Сложил завършек на живота си, откакто видял, че е обкръжен от командоси от отряда на баретите.

Оцелелият се отхвърля от показанията си в съда  
Йордан събаря стена, с цел да избяга от пандиза  
Йордан е наказан на пожизнен затвор, само че процесът против него и комплициран. След задържането килърът признава за всички закононарушения и демонстрира къде е прикрит автоматът „ Калашников “. Година по-късно в съда той взема решение да трансферира всичко на сметката на мъртвия си другар. През цялото време на процеса упрекнатият за четири убийства и серия грабежи резервира не стопира да се усмихва, даже когато майката на убития служител на реда Филип Филипов стартира да плаче в правосъдната зала. От време на време свежда взор единствено когато в залата пускат запис от вилата в с. Куманово, където дружно със Златин е прострелял трима индивида. На първа инстанция Йордан е наказан за част от грабежите и разстрела на служителя на реда, само че е оневинен за тройното ликвидиране. Варненските апелативни съдии обаче преразглеждат случая и въз основа на първите самопризнания, дадени от Йордан пред криминалиста Ботьо Ботев и арбитър, както и по мирисови следи, събрани от кучета, го осъждат на пожизнен затвор за четири убийства. Макар окончателната доживотна присъда против Йордан да е произнесена от Върховен касационен съд още през 2004 година и варненци си отдъхват, че той ще гние зад решетките до края на дните си, 7 години по-късно серийният палач попада още веднъж в престъпните летописи. Навръх Великден през 2011 година Йордан и още един убиец от варненския затвор провеждат бягство. Двамата съумяват да съборят стена, отделяща килиите на най-опасните нарушители от кулоар. Те обаче са разкрити и хванати от надзирателите. През 2017 година Върховният съд понижи присъдата на Петров от „ пожизнен затвор без право на подмяна “ на „ пожизнен затвор “. След 10 година той може да изиска да бъде освободен.