Върховният административен съд окончателно: Дуварът на Прокопиев на Буджака е незаконен
Дуварът към имението на Иво Прокопиев в Созопол е противозаконен. Това постанови с дефинитивно решение Върховният административен съд.
тричленен състав на Върховен административен съд удостоверява решението на Апелативния съд в Бургас, с което е отхвърлена тъжба на Прокопиев против заповедта за унищожаване на високата ограда към парцела му в местността Буджака,
" Решението е годно, възможно и вярно ", постановява Върховен административен съд в дефинитивно решение, с което и осъжда Прокопиев да заплати правосъдните разходи на Община Созопол по делото в размер на 1080 лв..
" Безспорно се касае за градеж, осъществен в отклоняване с издаденото позволение за градеж № 347/08 ноември 2006 година на основния проектант на Община Созопол. Правилен е изведеният извод, че градежът е противозаконен над позволената част - написа още в решението - От заключението на назначената и призната съдебно-техническа експертиза е открито, че на място е построена ограда с цокъл 0,60 м., изпълнен в границите на разрешението за градеж и стена, при позволена „ ажурна “, построена като компактен тухлен дувар, което в действителност съставлява противоречие с даденото позволение за градеж. "
" След като процесния градеж е осъществен в значително отклоняване на посочените строителни позволения, без позволение за градеж, премахването му е в сходство с член 225 алинея 2 Закон за устройство на територията. В съответният случай са налице материално-правните предпоставки за издаване на заповед за унищожаване на противозаконен градеж ", удостоверява Върховният административен съд.
Цялото решение:
РЕШЕНИЕ
№ 2893
София, 28.03.2022
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Второ поделение, в правосъдно съвещание на първи март две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА
СТЕФКА КЕМАЛОВА
при секретар Венета Василева
и с присъединяване
на прокурора Даниела Попова
изслуша докладваното
от съдията СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА
по адм. дело № 10184/2021.
Производството е по член 208 и сл. Административнопроцесуален кодекс.
Образувано е по касационна тъжба на И. Прокопиев, ЕГН - [ЕГН], посредством процесуалния си представител адв. Д. Стойков, срещу решение № 951/29 юни 2021 година, постановено по адм. д. № 2327/2020 година по разказа на Административен съд Бургас. С доводи за неточност и незаконност се желае неговата анулация.
Писмени възражения по касационната тъжба са подадени в законовия период.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава умозаключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в действие.
Върховният административен съд, второ поделение, в сегашния състав, намира жалбата за процесуално позволена като подадена в периода по член 211 алинея 1 Административнопроцесуален кодекс и от надлежна страна. Разгледана всъщност е неоснователна по следните съображения.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с тъжба от И. Прокопиев срещу заповед № 8-Z-1217 от 08 октомври 2020 година, с която е разпоредено премахването на противозаконен градеж " компактен дувар на солидна ограда ", над височината на цокъла от 0 60 м., находящ се в ПИ с идентификатор 67800.6.741, м. " Буджака ", землището на гр. Созопол. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна.
Решението е годно, възможно и вярно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, включително заключението на вещото лице по назначената и призната, неоспорена съдебна техническа експертиза и вземайки поради доводите и възраженията на страните, както и съответстващите за съда обстоятелства и условия е достигнал до правилни правни заключения.
Правилно е открито, че заповедта е издадена от способен орган и при съблюдаване на условията за форма, без позволени основни нарушавания на административно-производствените правила, както и в сходство с материалния закон.
Безспорно се касае за градеж, осъществен в отклоняване с издаденото позволение за градеж № 347/08 ноември 2006 година на основния проектант на Община Созопол. Правилен е изведеният извод, че градежът е противозаконен над позволената част. Верни и обосновани са претекстовете, че разпоредбите за толерантност по смисъла на § 16 ПР Закон за устройство на територията и § 127, алинея 1 Преходни и заключителни разпоредби ЗИДЗУТ са неприложими, защото градежът е изпълнен след 2006 година, т. е. отвън времевите интервали, планувани в наредбите.
Относимите обстоятелства и условия са открити след обстоен разбор на събраните по делото доказателства. Съответни на събраните доказателства и на закона са изводите на административния съд за принадлежността на обект „ Плътен дувар на солидна ограда “ към категорията на градежите (§ 5, т. 38 ДР ЗУТ) и за съществуването на възприетото от административния орган, съображение по член 225, алинея 2, т. 2 Закон за устройство на територията. Следва да бъде отстранена онази част от оградата над височината на цокъла 0,60 см, находяща се в поземления парцел в м. „ Буджака – Созопол “, конкретизирана в административния акт. Не се спори в производството, че разрешението за градеж касае създаване на ограда - плътна част 0,60 м. и ажурна част 2,00 м.
От заключението на назначената и призната съдебно-техническа експертиза е открито, че на място е построена ограда с цокъл 0,60 м., изпълнен в границите на разрешението за градеж и стена, при позволена „ ажурна “, построена като компактен тухлен дувар, което в действителност съставлява противоречие с даденото позволение за градеж. След като процесния градеж е осъществен в значително отклоняване на посочените строителни позволения, без позволение за градеж, премахването му е в сходство с член 225 алинея 2 Закон за устройство на територията. В съответният случай са налице материално-правните предпоставки за издаване на заповед за унищожаване на противозаконен градеж.
Не са налице отменителните учредения на член 209 Административнопроцесуален кодекс, решението като вярно и законосъобразно следва да бъде оставено в действие, а касационната тъжба - без почитание. С оглед изхода на делото и навреме направеното искане в тази връзка - на Община Созопол следва да бъдат присъдени сторените в тази инстанция разходи за един юрист в размер на 1080 лв..
Воден от изложените съображения и на осн. член 221 алинея 2 Административнопроцесуален кодекс Върховният административен съд, второ поделение, в сегашния състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 951/29 юни 2021 година, постановено по адм. д. № 2327/2020 година по разказа на Административен съд Бургас.
ОСЪЖДА И. Прокопиев, ЕГН - [ЕГН], гр. София, [улица] да заплати на Община Созопол сторените в тази инстанция разходи в размер на 1080 лв..
РЕШЕНИЕТО е дефинитивно.
тричленен състав на Върховен административен съд удостоверява решението на Апелативния съд в Бургас, с което е отхвърлена тъжба на Прокопиев против заповедта за унищожаване на високата ограда към парцела му в местността Буджака,
" Решението е годно, възможно и вярно ", постановява Върховен административен съд в дефинитивно решение, с което и осъжда Прокопиев да заплати правосъдните разходи на Община Созопол по делото в размер на 1080 лв..
" Безспорно се касае за градеж, осъществен в отклоняване с издаденото позволение за градеж № 347/08 ноември 2006 година на основния проектант на Община Созопол. Правилен е изведеният извод, че градежът е противозаконен над позволената част - написа още в решението - От заключението на назначената и призната съдебно-техническа експертиза е открито, че на място е построена ограда с цокъл 0,60 м., изпълнен в границите на разрешението за градеж и стена, при позволена „ ажурна “, построена като компактен тухлен дувар, което в действителност съставлява противоречие с даденото позволение за градеж. "
" След като процесния градеж е осъществен в значително отклоняване на посочените строителни позволения, без позволение за градеж, премахването му е в сходство с член 225 алинея 2 Закон за устройство на територията. В съответният случай са налице материално-правните предпоставки за издаване на заповед за унищожаване на противозаконен градеж ", удостоверява Върховният административен съд.
Цялото решение:
РЕШЕНИЕ
№ 2893
София, 28.03.2022
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Второ поделение, в правосъдно съвещание на първи март две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА
СТЕФКА КЕМАЛОВА
при секретар Венета Василева
и с присъединяване
на прокурора Даниела Попова
изслуша докладваното
от съдията СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА
по адм. дело № 10184/2021.
Производството е по член 208 и сл. Административнопроцесуален кодекс.
Образувано е по касационна тъжба на И. Прокопиев, ЕГН - [ЕГН], посредством процесуалния си представител адв. Д. Стойков, срещу решение № 951/29 юни 2021 година, постановено по адм. д. № 2327/2020 година по разказа на Административен съд Бургас. С доводи за неточност и незаконност се желае неговата анулация.
Писмени възражения по касационната тъжба са подадени в законовия период.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава умозаключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в действие.
Върховният административен съд, второ поделение, в сегашния състав, намира жалбата за процесуално позволена като подадена в периода по член 211 алинея 1 Административнопроцесуален кодекс и от надлежна страна. Разгледана всъщност е неоснователна по следните съображения.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с тъжба от И. Прокопиев срещу заповед № 8-Z-1217 от 08 октомври 2020 година, с която е разпоредено премахването на противозаконен градеж " компактен дувар на солидна ограда ", над височината на цокъла от 0 60 м., находящ се в ПИ с идентификатор 67800.6.741, м. " Буджака ", землището на гр. Созопол. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна.
Решението е годно, възможно и вярно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, включително заключението на вещото лице по назначената и призната, неоспорена съдебна техническа експертиза и вземайки поради доводите и възраженията на страните, както и съответстващите за съда обстоятелства и условия е достигнал до правилни правни заключения.
Правилно е открито, че заповедта е издадена от способен орган и при съблюдаване на условията за форма, без позволени основни нарушавания на административно-производствените правила, както и в сходство с материалния закон.
Безспорно се касае за градеж, осъществен в отклоняване с издаденото позволение за градеж № 347/08 ноември 2006 година на основния проектант на Община Созопол. Правилен е изведеният извод, че градежът е противозаконен над позволената част. Верни и обосновани са претекстовете, че разпоредбите за толерантност по смисъла на § 16 ПР Закон за устройство на територията и § 127, алинея 1 Преходни и заключителни разпоредби ЗИДЗУТ са неприложими, защото градежът е изпълнен след 2006 година, т. е. отвън времевите интервали, планувани в наредбите.
Относимите обстоятелства и условия са открити след обстоен разбор на събраните по делото доказателства. Съответни на събраните доказателства и на закона са изводите на административния съд за принадлежността на обект „ Плътен дувар на солидна ограда “ към категорията на градежите (§ 5, т. 38 ДР ЗУТ) и за съществуването на възприетото от административния орган, съображение по член 225, алинея 2, т. 2 Закон за устройство на територията. Следва да бъде отстранена онази част от оградата над височината на цокъла 0,60 см, находяща се в поземления парцел в м. „ Буджака – Созопол “, конкретизирана в административния акт. Не се спори в производството, че разрешението за градеж касае създаване на ограда - плътна част 0,60 м. и ажурна част 2,00 м.
От заключението на назначената и призната съдебно-техническа експертиза е открито, че на място е построена ограда с цокъл 0,60 м., изпълнен в границите на разрешението за градеж и стена, при позволена „ ажурна “, построена като компактен тухлен дувар, което в действителност съставлява противоречие с даденото позволение за градеж. След като процесния градеж е осъществен в значително отклоняване на посочените строителни позволения, без позволение за градеж, премахването му е в сходство с член 225 алинея 2 Закон за устройство на територията. В съответният случай са налице материално-правните предпоставки за издаване на заповед за унищожаване на противозаконен градеж.
Не са налице отменителните учредения на член 209 Административнопроцесуален кодекс, решението като вярно и законосъобразно следва да бъде оставено в действие, а касационната тъжба - без почитание. С оглед изхода на делото и навреме направеното искане в тази връзка - на Община Созопол следва да бъдат присъдени сторените в тази инстанция разходи за един юрист в размер на 1080 лв..
Воден от изложените съображения и на осн. член 221 алинея 2 Административнопроцесуален кодекс Върховният административен съд, второ поделение, в сегашния състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 951/29 юни 2021 година, постановено по адм. д. № 2327/2020 година по разказа на Административен съд Бургас.
ОСЪЖДА И. Прокопиев, ЕГН - [ЕГН], гр. София, [улица] да заплати на Община Созопол сторените в тази инстанция разходи в размер на 1080 лв..
РЕШЕНИЕТО е дефинитивно.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ