Думите, с които в старобългарските ръкописи е описван Божият син

Думите, с които в старобългарските ръкописи е описван Божият наследник и чудодействата, осъществени от него, са плод на средновековните показа за зло, болест, крах, избавление, изцеление, някои от които трансформирани от езическата античност. Болестта е нарушение на човешката целокупност, по тази причина „ излекувам “ безусловно идва от концепцията за възобновяване ѝ. „ Въстати “, „ въскряшати “ е означавало болният да стане, да се изправи на крайници, а по-късно и мъртвият да оживее. Всичко това е било по силите на Исус, който с една дума можел да „ развърже “ виталните сили на индивида, завързани от нечестивия, да „ отвори “ очите на незрящия и ушите на глухия, да очисти телесно и душевно омърсените. Поемайки върху си греховете на индивидите, той им дава вяра за излекуване. Както е написано в Супрасълския алманах: “Прикован беше на дърво, та античните грехове посредством кръста да изцели… и да бъде излекуване на хората “. Разговор с доцент Ваня Мичева.
• „ Езикови информации по радиото “ – „ воскресение “, „ възкресение “.
• „ Намерете думата “ – изрази, пословици и поговорки с думата Великден.