Лошото ще е тогава, ако престанеш да виждаш доброто у другите ♥ Дядо ВЛАЙЧО
Думи за тестванията по пътя и положителното, назаем от книгата „ Пророкът на народа Дядо Влайчо “ на писателя, езотерик и откривател на феноменалните качества на индивида Христо Нанев.
Пътят – право на избор
„ Разбра ли, български народе, който доста мъдруваш и малко разсъждаваш? “ ~ Христо БОТЕВ
България - страна разпъвана от време на време от крайности, страна на зашеметяващи контрасти и на непредсказуема полярност. Главоломните амплитуди могат да предизвикат страдалчество, а то - в избрани обстановки - мъдрост даже. Но по отношение на мъдростта - тя в никакъв случай не води до крайности.
В свръхинтензивните срещи с хора дядо Влайчо като че ли е предопределен от ориста да споделя доста от техните премеждия и не чак толкоз насладата им. Притиснат ли ни теглила, ние дирим помощ и разтуха. Тогава изповяданата тъга понижава, тогава несподелената наслада се топи.
Някакъв човек в отчаянието си ще се оплаче пред пророка:
- Не съм видял нищо положително дотук в живота си. Защо е по този начин, отдадени? Разкрий, в случай че можеш, за какво съм осъден? Признавам: зло никому не съм сторил, пък и не виждам нищо неприятно у себе си. А хората не ме обичат. И в какво ли не ме укоряват...
- Онези, които знаят малко, схващат повече... - Тъжно ще се усмихне, ще поклати глава дядо Влайчо. И многозначително ще замълчи.
После в импровизиран ентусиазъм с приятелски жест ще го потупа по рамото:
- А ти, ти не пердах се. Това, че не съзираш нищо неприятно в себе си, не е проблем. Но внимавай - то би могло да значи, че не постоянно си задоволително придирчив. Кой от нас не прави своите открития за себе си и за света, като бърка, а след това се поправя?...
Ще приказва богатство, с схващане. И деликатно ще добави:
- Лошото, приятелю, ще е тогава, в случай че престанеш да виждаш положителното у другите. Тогаз ти няма да има защо да се хванеш и да се съхраниш... Та колцина могат да живеят в тоя свят напълно сами?
Ще се вгледа в очите му. И съзрял недоумението на озадачения човечец, строго ще добави:
- Прочее, както си разкрил положителното у себе си, по този начин го потърси и в хората край тебе. И ти към този момент няма да си същият... А и те ще почнат повече да те схващат и одобряват.
Житейската орис на пророка ни кара да мислим за него като за човек извънредно принципен. А както е известно от законите на физиката, придвижването по прав път съхранява, като лишава по-малко сила.
Ако е по този начин във физиката, в живота пък е таман назад - при неотклонно придвижване човек се сблъсква с повече съпротивления и компликации.
Това си мислим ние, простосмъртните. Но такова ли е мнението на дядо Влайчо?
„ При превъзмогване на тестванията - съгласно него - неведнъж се ускоряват съпротивителните сили на индивида. Това обогатява с неимоверна духовна мощност. То може да прокара и път към мъдростта. “
Кратка ретроспекция. През отминалата тоталитарна ера мнозина са предусещали и знаели огромната неуместна истина, само че кой е смеел да я назове?
В наше време е безусловно назад: всеки необезпокоявано може да приказва всичко. Свободен е даже да го изкрещи на глас. Ала в общия разногласен хор, в създалата се объркваща какафония не се ли заглушава още веднъж и губи тя - святата истина?...
През ония „ светли години “ на стремглава кариера са се радвали хора, които са мислили с главите си... по команда от горната страна.
Последният принцип за нищо на света не касае нашия оракул. Той е откровено уверен: „ Посредственият се нуждае от мощ, с цел да победи. Мъдрият е победител, даже тогава, когато наподобява надвит. “
Избрано от: „ Пророкът на народа Дядо Влайчо “ (Книга 2), Христо Нанев, изд. „ Факел “
Снимки: Дядо Влайчо - безсребреник и ясновидец на народа
