Духовността е лична привилегия на всеки
Духовността е събуждане - не е ли тя меко парче плат, изтъкано от нишките на всички изгубени завършеци?
Тя е схващане - не е ли тя познанието, от което всеки има потребност? Тя е независимост - в случай че считате страха за иго. Тя е религия - не е ли тя вярата, че Висша мощ ще се погрижи за теб във всяка стихия и приключение? Тя се подчинява на твоята съвест - не е ли тя дълбоката, същинска, жива грижа за хората и планетата?
Тя е примирение в нещастието. Тя е яростно и буйно предпочитание да оцелееш. Тя е мъж или жена. Тя е признателност за всеки случай от предишното, който ти е донесъл правдивост. Тя е насладата да бъдеш млад в един млад свят. Тя е осъзнаване - не е ли реализация на нечии качества и благоприятни условия? Тя е централизация - не е ли тя елементарно възприемане на Вселената? Тя е видоизменение на тайнствена сила за положително на всеки един и на цялата човешка раса. Тя е възприятието, че можеш да приемеш, в случай че някой те е отхвърлил, и да си тръгнеш. Тя е, когато загубваш последното си петаче, само че знаеш, че към момента притежаваш нещо, което не може да бъде купено с пари. Тя е, когато носиш работния си панталон по този начин, все едно си облечен с фрак. Тя е, когато ти се желае да се прибереш вкъщи, без към момента да си тръгнал. Тя е странствуване с галактически транспортен съд надалеч оттатък света, който можеш да видиш. Тя е да съзреш по какъв начин нещо, външно грозно, излъчва хубост.Тя е възвишен небосвод или западна пустиня. Тя е малко дете. Тя е да видиш по какъв начин гъсеницата се трансформира в пеперуда. Тя е осъзнаването, че оцеляването е свирепа борба сред теб и теб самия.Тя е магическото издърпване за оня, който е пропаднал надолу. Тя е да схванеш, че даже неприятните моменти са нещо положително. Не поглеждай обратно - няма да видиш освен това. Когато хората те погледнат и се зачудят какво е станало с теб, твоят взор ще им дава отговор: „ Защото аз мога да се оправя с това! ” Необикновено нещо като духовността не може да бъде излъчено на ближните от уста на уста. Ако всеки един я изстрада, тогава всеки ще може да я завоюва - по своя личен метод, посредством своите лични ръце, поставил личното си клеймо, като своя персонална привилегия.
Тя е схващане - не е ли тя познанието, от което всеки има потребност? Тя е независимост - в случай че считате страха за иго. Тя е религия - не е ли тя вярата, че Висша мощ ще се погрижи за теб във всяка стихия и приключение? Тя се подчинява на твоята съвест - не е ли тя дълбоката, същинска, жива грижа за хората и планетата?
Тя е примирение в нещастието. Тя е яростно и буйно предпочитание да оцелееш. Тя е мъж или жена. Тя е признателност за всеки случай от предишното, който ти е донесъл правдивост. Тя е насладата да бъдеш млад в един млад свят. Тя е осъзнаване - не е ли реализация на нечии качества и благоприятни условия? Тя е централизация - не е ли тя елементарно възприемане на Вселената? Тя е видоизменение на тайнствена сила за положително на всеки един и на цялата човешка раса. Тя е възприятието, че можеш да приемеш, в случай че някой те е отхвърлил, и да си тръгнеш. Тя е, когато загубваш последното си петаче, само че знаеш, че към момента притежаваш нещо, което не може да бъде купено с пари. Тя е, когато носиш работния си панталон по този начин, все едно си облечен с фрак. Тя е, когато ти се желае да се прибереш вкъщи, без към момента да си тръгнал. Тя е странствуване с галактически транспортен съд надалеч оттатък света, който можеш да видиш. Тя е да съзреш по какъв начин нещо, външно грозно, излъчва хубост.Тя е възвишен небосвод или западна пустиня. Тя е малко дете. Тя е да видиш по какъв начин гъсеницата се трансформира в пеперуда. Тя е осъзнаването, че оцеляването е свирепа борба сред теб и теб самия.Тя е магическото издърпване за оня, който е пропаднал надолу. Тя е да схванеш, че даже неприятните моменти са нещо положително. Не поглеждай обратно - няма да видиш освен това. Когато хората те погледнат и се зачудят какво е станало с теб, твоят взор ще им дава отговор: „ Защото аз мога да се оправя с това! ” Необикновено нещо като духовността не може да бъде излъчено на ближните от уста на уста. Ако всеки един я изстрада, тогава всеки ще може да я завоюва - по своя личен метод, посредством своите лични ръце, поставил личното си клеймо, като своя персонална привилегия.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ




