6 признака на духовно бедния човек
Духовната беднотия е по-страшна от материалната.
Най-вече тъй като хората рядко си дават сметка за нея. Повечето духовно небогати не знаят, че са такива. Лесно можете да ги разпознаете и в случай че това се случи, по-добре стойте надалече от такива хора.
А ето и признаците на духовно бедния човек:
1. Четенето е губене на време.
Духовно бедният човек рядко чете. Или в никакъв случай. Книги в дома си съвсем няма. Предпочита да се отърве от тях в кашони до кофите за отпадък, в случай че въобще му попаднат такива. Приема ги за отпадъчни материали. Духовно бедният не се срами, че не чете. Не открива изгоди в това, да държиш книга, нито има предпочитание да го прави. Смята, че интернет ти дава достъп до всичко належащо и няма потребност да си губи времето с четене. Също по този начин обича да споделя, че е „ чел много преди време “.
2. Винаги е прав.
Духовно бедният човек не умее да поддържа връзка пълноценно с другите. Общуването постоянно поражда спор и в това няма нищо неприятно. Стига разногласието да бъде образован и необорим. Неслучайно хората са споделили, че в разногласието се ражда истината. Само че малко на брой умеят да спорят възпитано и интелигентно. Духовно бедният човек прекъсва, спори не с доводи, а с страст, постоянно си разрешава да прави обидни квалификации и да демонстрира пренебрежение към събеседника си. Освен това е подготвен да си сформира мнение за някого съгласно позицията му по даден въпрос – т.е., в случай че не е склонен с него, мигновено отива в черния лист на предатели.
3. Говоренето зад тила е норма.
Фалшът и лицемерието са постоянно срещана човешка характерност. Най-вече са присъщи на духовно лимитираните хора. Те рядко ще посмеят да ви кажат истината в очите, само че за сметка на това едвам ще изчакат да ви видят гърба, с цел да стартират одумването. Духовно бедният човек не се смущава да демонстрира разнообразни лица в другите обстановки. Предпочита да се нагажда съгласно изискванията, само че не и да поддържа една позиция или да следва една линия на държание. Говоренето зад тила е норма. С подобен човек не можете в никакъв случай да бъдете сигурни дали ви споделя истината и какво в действителност мисли за вас. Може би би трябвало да попитате другите.
4. Животът е в интернет.
Духовно бедният човек прекарва съвсем цялото си време пред екрана – на телефона, на таблета, на компютъра. Дори когато е излязъл с другари, погледът му още веднъж е забит в екрана. Такъв вид човек пропуща непосредственото другарство и е подготвен да го размени за някоя клевета от нета или за напразно и механично браузване. Духовно бедният човек не цени това, което има. Приема нещата за даденост. И хората също. Готов е да пропилее времето си и най-после да няма никакви мемоари нито от деня си, нито от събитията в него, тъй като от самото начало той в действителност не е взел участие в тях.
5. Улицата е боклукчийска кофа.
Духовно бедният човек не вижда отвън кръга на личните си ползи. Живее по този начин, че да му е комфортно, да не се постанова да поставя никакви старания. Изяжда вафлата и пуска опаковката от ръката си. Изпива кафето си и пуска чашата на улицата пътьом. Независимо дали на две крачки от него има кофа за отпадък, или не. Същият този духовно безпаричен човек постоянно се оплаква от „ кочината “, в която живеем, ругае страната и ръководещите, само че в действителност с всяка своя постъпка той е този, който способства за тази „ кочина “. Защото страната сме ние. Този духовно безпаричен човек няма да почисти след кучето си. Ще го пусне да си свърши работата на пясъчника в детския ъгъл, без да му мигне окото. Ако му извършите забележка, ще получите заядлива имитация или опрощение, че кучето не е негово. Духовно бедният човек не се интересува от нищо и никого отвън персоналното си благоденствие.
6. Завист, рецензия, ненавист са стълбовете на живота.
Духовно бедният човек не умее да се радва на непознатите триумфи и непознатото благополучие. Понякога хората го бъркат със състрадателна душа, тъй като съчувства на изпадналите в неволя. Ако се замислите обаче, той в действителност злорадства за непознатото злощастие. Много по-фина душа се изисква, с цел да изпиташ откровена наслада за непознатото благополучие. А да потупваш по рамото, когато някой страда, го може всеки. Завистта и омразата не са непознати на духовно бедния човек. Той е изтъкан от настървение към света и към себе си. Неудовлетворен от личния си живот, придвижва върху другите своите недоволства. Когато ви подлага на критика, не го прави с грижа и позитивни претекстове, а желае само да подкопае самочувствието ви и да ви срине душевен. Подобни хора не са щастливи и заслужават съжалението ни. Причината може да се корени обратно във времето или просто да е част от характера. Във всеки случай забележите ли сходни признаци у някого към себе си, стойте надалече.
Цветелина Велчева ©
