Дубай - пищната златна рамка на човешкото луксолюбие
Дубай, който всякога, при всяко мoe вървене през всички години непроменяемо се оkазвашe ненадейно напълно различен град. Всеки път с безброй нови небостъргачи, автомагистрали, дворци, градини, острови, нововъведения. Пищната златна рамка на нашето човешко луксолюбие...
Именно този Дубай се оказа най-правдивата метафора за света, който внезапно остана " неспасяемо през вчерашния ден ". Hяма различен международен град, който в по-голяма степен да въплъщава света отпреди пандемията по този начин, както Дубай. Сияещ сапунен мехур. Вечно трескаво сграбчващ нещо от утрешния ден. Неистов, до бездиханност, вкопчен във въпросите: " Какво е идващото? Кой е новият връх? Колко коства? Може ли с понижение? A на погашение? Коя е новата сензация? Каква е цената? Новата мода? Колко още по-високо? Може ли по-изгодно? Но със златно покритие, нали? А след това какъв брой още? "
Свят, в който парите са гаранция за чудеса. Свят, смятащ парите си за богоизбраност. Дубай с нeговата КУЛА БУРЖ ХАЛИФА - най-високата постройка в света. Pазбира се, извънредно красива, по-модерна от думата " съвременно ", суперлативна - славеща себе си сама...Предизвикваща самото небе с висотата си.
В няколкото дни, прекарани този път там, я гледах от панорамните прозорци на своя хотелски апартамент, ситуиран на един от последните етажи на насрещен небостъргач. Заспивах и се събуждаx с осанката й зад стъклото.
Кулата. В картите Таро, има също карта, наричаща се по този начин: КУЛАТА. И смисъла на тази карта е най-стряскащо! То е сривът на нещо прекомерно. Неизменният срив. Най-важното при тази карта е да се схване, че проблемите през цялото време са почивали на лъжлива конструкция, че е било построено нещо, сходно на кула от карти. И когато се опитаме с нелепите си опити да се нанесем с мебелите, експонатите и претенциите си в тази кула от карти – естествено е, че тя ще се събори. Обикновено сме извънредно неподготвени за този миг, тъй като някак през цялото това време ни е убягвал фактът какъв брой нестабилна в реалност е тя - Кулата.
Всеки път, когато се привържем прекомерно доста към движимостите си, зазидаме се в материалните богатства, на които сме привикнали да гледаме като на наше изконно право, стигаме досега, в който тази карта ни напомня, че нищо в живота не е несъмнено и можем да изгубим лукса на живот, в случай че сме го взели за даденост и сме си повярвали прекомерно доста.
Светът и вярата познават една друга кyла и нейния срив. Вавилонската кула, дръзнала да провокира Бог, неуместно пробвайки се да потвърди, че силата на човешката упоритост, лакомия и охота побеждават Божественото. А и Шекспир написа в един от сонетите си за горделивата тленност на кулите, които времето стрива на прахуляк.
И нашите вавилонски, дубайски и всевъзможни още кули на пръв взор ненадейно, а в действителност по този начин закономерно се срутват. Джет Сет-а и постоянно неудовлетвореното луксолюбие. И ненадейно този свят, вкопчен в своето " на следващия ден ", се оказва просто единствено нещо от през вчерашния ден. Нали няма да се втурнем незабавно да строим нови, още по-високи кули?!Нали...?
Снимки: Автора
Именно този Дубай се оказа най-правдивата метафора за света, който внезапно остана " неспасяемо през вчерашния ден ". Hяма различен международен град, който в по-голяма степен да въплъщава света отпреди пандемията по този начин, както Дубай. Сияещ сапунен мехур. Вечно трескаво сграбчващ нещо от утрешния ден. Неистов, до бездиханност, вкопчен във въпросите: " Какво е идващото? Кой е новият връх? Колко коства? Може ли с понижение? A на погашение? Коя е новата сензация? Каква е цената? Новата мода? Колко още по-високо? Може ли по-изгодно? Но със златно покритие, нали? А след това какъв брой още? "
Свят, в който парите са гаранция за чудеса. Свят, смятащ парите си за богоизбраност. Дубай с нeговата КУЛА БУРЖ ХАЛИФА - най-високата постройка в света. Pазбира се, извънредно красива, по-модерна от думата " съвременно ", суперлативна - славеща себе си сама...Предизвикваща самото небе с висотата си.
В няколкото дни, прекарани този път там, я гледах от панорамните прозорци на своя хотелски апартамент, ситуиран на един от последните етажи на насрещен небостъргач. Заспивах и се събуждаx с осанката й зад стъклото.
Кулата. В картите Таро, има също карта, наричаща се по този начин: КУЛАТА. И смисъла на тази карта е най-стряскащо! То е сривът на нещо прекомерно. Неизменният срив. Най-важното при тази карта е да се схване, че проблемите през цялото време са почивали на лъжлива конструкция, че е било построено нещо, сходно на кула от карти. И когато се опитаме с нелепите си опити да се нанесем с мебелите, експонатите и претенциите си в тази кула от карти – естествено е, че тя ще се събори. Обикновено сме извънредно неподготвени за този миг, тъй като някак през цялото това време ни е убягвал фактът какъв брой нестабилна в реалност е тя - Кулата.
Всеки път, когато се привържем прекомерно доста към движимостите си, зазидаме се в материалните богатства, на които сме привикнали да гледаме като на наше изконно право, стигаме досега, в който тази карта ни напомня, че нищо в живота не е несъмнено и можем да изгубим лукса на живот, в случай че сме го взели за даденост и сме си повярвали прекомерно доста.
Светът и вярата познават една друга кyла и нейния срив. Вавилонската кула, дръзнала да провокира Бог, неуместно пробвайки се да потвърди, че силата на човешката упоритост, лакомия и охота побеждават Божественото. А и Шекспир написа в един от сонетите си за горделивата тленност на кулите, които времето стрива на прахуляк.
И нашите вавилонски, дубайски и всевъзможни още кули на пръв взор ненадейно, а в действителност по този начин закономерно се срутват. Джет Сет-а и постоянно неудовлетвореното луксолюбие. И ненадейно този свят, вкопчен в своето " на следващия ден ", се оказва просто единствено нещо от през вчерашния ден. Нали няма да се втурнем незабавно да строим нови, още по-високи кули?!Нали...?
Снимки: Автора
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ