Над Земята пътува космически платноход ВИДЕО
Дружеството следи LightSail 2 на своя уеб страница. Космическият транспортен съд задвижван от него е CubeSat, дребен спътник, който демократизира потреблението и проучването на близкия космос до опцията да бъде сполучливо финансиран от обособени групи и организации, както е казусът тук. Пуснат в космоса с ракета SpaceX на 25 юни, галактическият транспортен съд плава в кръгова орбита на към 720 км над Земята.
С тегло единствено 11 кг, мощността на LightSail 2 идва от неговото платно, което се разпъва до повърхност по-голяма от 100 квадратни метра. Платното захваща постепенно, само че непрекъснато фотоните, освободени от Слънцето, а LightSail 2 се възползва от околната среда в която изцяло липсва гравитация и има доста лимитираното търкане в празното пространство.
Това е остаряла фантазия. „ Тя в действителност датира от 1600-те години “, съобщи генералният шеф на Planetary Society Бил Най на конференция. „ Йохан Кеплер, индивидът, на който са наречени законите на планетарните придвижвания, следи Халеевата кометата, още преди да е получила това име. Той допуска, че всичко, което предизвиква образуването на опашката й, би трябвало да е нещо, което идва от слънцето.
„ Кеплер предвижда, че един ден смели хора ще плават из празното галактическо пространство “, прибавя Най. „ Това е в действителност сантиментална визия. “
Все отново LightSail 2 не се зарежда единствено и напълно от фотоните на Слънцето. Има и няколко слънчеви панела, които преобразуват силата на звездата в електричество, с цел да проработят другите детектори, жироскопи, магнитометри и прочие принадлежности, които „ употребяват магнитното поле на земята, с цел да вършат дребни промени в ориентацията на галактическия уред “, споделя Брус Бетс, основният академик на „ Планетарното общество “ и управител на програмата LightSail, на конференция. Най-важното е, че електричеството също по този начин ще зарежда връзките на LightSail 2 със Земята.
Въпреки електричеството, LightSail 2 си е главно слънчево корабоплаване. Това е най-чистата форма на галактическо пътешестване, която в миналото е била проектирана – тя може също да бъде от решаващо значение за бъдещите междузвездни полети.
„ Единственият метод, по който това може да стане, съгласно сегашните ни разбирания и познания, е със слънчево платно “, споделя Ной на конференцията. „ Избутване на платнохода с лазерна светлина, може би от лазери на Земята или има оферти да се сложат лазери на Луната, с цел да избутват слънчевото платно.
Планетарното общество няма проекти за следваща задача след LightSail 2, само че няколко други организации се стремят да ги последват. Има и екстравагантни начинания за пробив, които желаят да употребяват слънчеви платна за междузвездно пътешестване до Алфа Кентавър.
От НАСА обмислят сходен метод с програмата Скаут. CubeSat, създаден взаимно от Центъра за галактически полети на НАСА и Лабораторията за реактивни мотори, е „ роботизирана разследваща задача “, която ще изследва метеорити и ще дефинира дали те заслужават бъдещо човешко внимание, както и дали съставляват бъдещи рискове за човешки задачи.
„ Соларното платно на Скаут ще употребява непрекъснатото лъчение на слънцето с цел да стигне CubeSat към целевия метеорит по време на почти двегодишното му пътешестване “, споделят от НАСА.
Малко евентуално е обаче, слънчевите платноходи да се трансфорат в преобладаващо средство за галактически пътувания. Но те несъмнено, може да станат постоянна част от микса, дружно с плазмените мотори и други по-чисти способи за задвижване. С от ден на ден компании и държавни управления, които възнамеряват пътувания през звездите, една от най-старите хрумвания за галактически пътувания може да получи подтик за нов живот.
Източник: megavselena.bg
С тегло единствено 11 кг, мощността на LightSail 2 идва от неговото платно, което се разпъва до повърхност по-голяма от 100 квадратни метра. Платното захваща постепенно, само че непрекъснато фотоните, освободени от Слънцето, а LightSail 2 се възползва от околната среда в която изцяло липсва гравитация и има доста лимитираното търкане в празното пространство.
Това е остаряла фантазия. „ Тя в действителност датира от 1600-те години “, съобщи генералният шеф на Planetary Society Бил Най на конференция. „ Йохан Кеплер, индивидът, на който са наречени законите на планетарните придвижвания, следи Халеевата кометата, още преди да е получила това име. Той допуска, че всичко, което предизвиква образуването на опашката й, би трябвало да е нещо, което идва от слънцето.
„ Кеплер предвижда, че един ден смели хора ще плават из празното галактическо пространство “, прибавя Най. „ Това е в действителност сантиментална визия. “
Все отново LightSail 2 не се зарежда единствено и напълно от фотоните на Слънцето. Има и няколко слънчеви панела, които преобразуват силата на звездата в електричество, с цел да проработят другите детектори, жироскопи, магнитометри и прочие принадлежности, които „ употребяват магнитното поле на земята, с цел да вършат дребни промени в ориентацията на галактическия уред “, споделя Брус Бетс, основният академик на „ Планетарното общество “ и управител на програмата LightSail, на конференция. Най-важното е, че електричеството също по този начин ще зарежда връзките на LightSail 2 със Земята.
Въпреки електричеството, LightSail 2 си е главно слънчево корабоплаване. Това е най-чистата форма на галактическо пътешестване, която в миналото е била проектирана – тя може също да бъде от решаващо значение за бъдещите междузвездни полети.
„ Единственият метод, по който това може да стане, съгласно сегашните ни разбирания и познания, е със слънчево платно “, споделя Ной на конференцията. „ Избутване на платнохода с лазерна светлина, може би от лазери на Земята или има оферти да се сложат лазери на Луната, с цел да избутват слънчевото платно.
Планетарното общество няма проекти за следваща задача след LightSail 2, само че няколко други организации се стремят да ги последват. Има и екстравагантни начинания за пробив, които желаят да употребяват слънчеви платна за междузвездно пътешестване до Алфа Кентавър.
От НАСА обмислят сходен метод с програмата Скаут. CubeSat, създаден взаимно от Центъра за галактически полети на НАСА и Лабораторията за реактивни мотори, е „ роботизирана разследваща задача “, която ще изследва метеорити и ще дефинира дали те заслужават бъдещо човешко внимание, както и дали съставляват бъдещи рискове за човешки задачи.
„ Соларното платно на Скаут ще употребява непрекъснатото лъчение на слънцето с цел да стигне CubeSat към целевия метеорит по време на почти двегодишното му пътешестване “, споделят от НАСА.
Малко евентуално е обаче, слънчевите платноходи да се трансфорат в преобладаващо средство за галактически пътувания. Но те несъмнено, може да станат постоянна част от микса, дружно с плазмените мотори и други по-чисти способи за задвижване. С от ден на ден компании и държавни управления, които възнамеряват пътувания през звездите, една от най-старите хрумвания за галактически пътувания може да получи подтик за нов живот.
Източник: megavselena.bg
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ