Пирамидите сринали икономиката на Древен Египет
Древният Египет е прочут най-вече с каменните си колоси – пирамидите, които служели за гробници на фараоните. Въпреки това, не всички египетски владетели намирали последното си жилище там, и това не е единствената загадка на пирамидите. Макар археолозите да учат към този момент не един век каменните исполини, едвам неотдавна те съумяха да издигнат завесата на тайната за това по какъв начин египтяните ги издигали и за какво в един исторически миг се отказали от тези градежи.
Древните египтяни почнали да строят пирамидите от незапомнени времена – още преди епохата на Древното Царство (2686-2134 прочие Хр.), което е необятно известно с такива постройки като пирамидата на фараона Джосер, Розовата пирамида, пирамидите в Гиза и Медум. По-древните пирамиди обаче били десетки пъти по-малки. В тях погребвали освен фараони, само че и високопоставени велможи. Но точно с началото на Древното Царство те станали гробници единствено за фараони.
През 2004 година група учени от Япония, измежду които математици, физици и архитекти, решили да разкрият тайната на градежа на пирамидите. Както е известно, те са построени с такава акуратност, че ъгълът сред слагането на каменните блокове е тъкмо 90 градуса, а самите камъни са идеално подравнени един с различен. Тоест, една пирамида е просто идеалната структура от позиция както на математиката, по този начин и на архитектурата. Обаче японските откриватели, които имали разполагаем всички модерни технологии, не съумели да реализират същата акуратност в строителството. На базата на това изследователският екип направил само „ верния “ извод: щом през днешния ден не можем да построим пирамида с нашите технологии, значи и античните египтяни не са могли. Следователно пирамидите „ не съществуват “. Това е единствено илюстрация, с цел да се разбере освен мащаба на пирамидите, само че и размера на напъните, ресурсите и времето, които били влагани за техния градеж.
Изграждането на следващата пирамида започвало незабавно след идването на власт на новия фараон, защото отнемало десетилетия. Заслужава да се означи, че пирамидите въобще не са били строени от плебеи, както дълго време се считало. Последните изследвания и разкопки демонстрират, че в строителството взели участие елементарни египтяни. Всъщност, съвсем цялостен Египет вземал присъединяване в построяването на пирамидите. В регионите към тях са открити цели градове на служащите.
Според историци, построяването на пирамидата за египетския народ било един тип трудова тегоба, като всеки бил задължен да работи няколко години на градежа й. Изграждането на гробницата на фараона изисквало доста запаси – а най-много големи количества мъчно добиван варовиков камък. По този метод, продължителната подготовка за погребението на един човек натоварвала извънредно тежко стопанската система на страната.
Изграждането на пирамидите имало съществени обществени последствия. Макар, че египтяните били принудени да се подчинят на волята на владетеля, те, меко казано, не одобрявали градежа. Проблемът не бил в насилствения труд, а в това, че когато мъжете се завръщали вкъщи си, заварвали пропаднала годишна продукция или занемарено дюкянче. При това, пирамидите се строели от египетските фараони непрекъснато и без значение от всевъзможни условия: заболявания, апетит или война. Разбира се, от време на време строителството бивало „ замразено “, само че единствено в изключителни случаи. Неведнъж построяването на следващата пирамида довеждало Египет до ръба на „ световна икономическа рецесия “.
Още по времето на градежа на пирамидата на Джосер, която се смята за първата пирамида в Древен Египет, измежду популацията на страната зародило неодобрение поради новия каприз на фараона. Изграждането на първата пирамида било усложнено от обстоятелството, че в страната просто не били открити каменни кариери за нейния градеж. Фараонът Джосер харчел невероятни средства за закупуването на камъни и още повече за извличането и превозването им. В египетските летописи се е запазил античен виц за това, че фараонът принуждава дъщерите си да лягат с владетелите на прилежащите страни, с цел да доставят в Египет повече камъни. Очевидно тази смешка на античните египтяни отразявала цялата плачевност на икономическата обстановка.
Изграждането на пирамидите отвличало вниманието на фараоните от редица значими задания в развиването на страната. Разбира се, да се упрекват единствено пирамидите за рухването на няколко египетски царства не е заслужено, само че пък и гигантските градежи изобщо не засилвали престижа на страната на интернационалната политическа сцена. С изключение може би единствено пред гърците, които постоянно се възхищавали на архитектурния талант на задморските си съседи.
Пирамиди били строени и в епохата на Средното царство (2040-1783 прочие Хр.), даже при започване на Новото царство (1550-1069 прочие Хр.). Постепенно обаче в Древен Египет почнали да отхвърлят концепцията за градеж на пирамиди. Историците считат, че модернист в тази област станал Рамзес II (1279-1213 прочие Хр.), който предпочитал да строи храмове – а под тях устройвали и гробниците на фараоните. Причината за това била освен високата цена на пирамидите, само че и тежкото състояние на Египет при започване на епохата на Новото царство – което начало по времето на Рамзес ІІ към момента не било забравено.
Въпреки че в епохата на Новото царство съвсем не запомнили за пирамидите, египтяните не изгубили желанието си за великански здания. Именно по времето на Рамзес II са основани най-големите храмови комплекси и бързо почнала да се развива скулптурата.
В допълнение към строителството, Рамзес ІІ обръщал огромно внимание на разширението на страната и на икономическото й подсилване. Той реформирал армията, стопанската система, външната и вътрешната политика, като довел Древен Египет в епохата на Новото царство до най-високата му точка на развиване.
Но това към този момент бил напълно друг Египет. Епохата на гигантските пирамиди останала в далечното минало.
