Учени: Древните маи са залепвали скъпоценни камъни по зъбите не само за красота
Древните маи са се гордеели извънредно доста със зъбите си.
Дълго преди европейците да стартират да запълват кариесите си със злато, хората в Мезоамерика са имали усмивки, украсени със скъпоценни камъни от нефрит, тюркоаз, злато, джет (черен кехлибар – бел. ред.) или хематит.
Мъже или дами, богати или небогати, наподобява, че доста хора са посещавали ортодонт, с цел да си пробият зъбите и да ги изпълнят със скъпоценни камъни или минерали.
Инкрустациите щели да останат за цялостен живот и евентуално са имали духовно значение. Но по това време блясъкът по зъбите може да не е бил чисто естетически.
Нови проучвания на цимента, употребен за залепване на скъпоценни камъни към зъбите на маите, акцентират няколко евентуални хигиенични и лечебни свойства.
Не единствено, че циментът е бил извънредно леплив (задържал е скъпоценния камък на мястото му повече от хиляда години), само че и съставките му имат капацитета да се борят с кариеса и да понижават възпаленията и инфекциите в устата, излиза наяве от оповестено в „ Journal of Archaeological Science ” проучване.
Богатата примес от органични съставни елементи кара археолозите да считат, че циментоподобното вещество не е било употребявано единствено като отблъскващо водата лепило.
Вместо това прикрепването на дребни камъни към резците и кучешките зъби в ранна възраст може да е било за известна отбрана против кариеси.
Пробиването за слагане на тези камъни в зъба е било осъществявано толкоз ловко , че рядко е засягало пулпата от нерви и кръвоносни съдове в центъра.
Древните зъби, оценени в изследването, произлизат от три археологически обекта на маите в Гватемала, Белиз и Хондурас, а индивидите, на които са принадлежали зъбите, не наподобява да са били от елита.
В уплътнителите, употребявани за прикрепване на скъпоценните камъни към зъбите, откривателите разпознали 150 органични молекули, които нормално се срещат в растителните смоли. В взаимозависимост от това, от кое място идва зъбът на полуостров Юкатан, всяка примес имала малко по-различен състав, само че главните съставки значително били едни и същи.
ВИЖТЕ СЪЩО:
В множеството дентални цименти се открити съединения, свързани с катран от борово дърво , за които се счита, че имат антибактериални свойства. В два от осемте зъба са открити останки от склереолид - растително съединяване с антибактериални и противогъбични свойства. То постоянно се употребява и в парфюмерийната промишленост, защото мирише много прелестно.
Етерични масла от растения от фамилията на ментата също се постоянно срещани в уплътнителите, което допуска евентуален противовъзпалителен резултат.
Констатациите не са напълно непредвидени. Съществуват многочислени доказателства, които сочат, че зъбната хигиена е била възприемана съществено от античните маи. Хората от тази цивилизация постоянно са полирали зъбите си, а при поява на кариес, наподобява, зъбите са били изваждани.
ВИЖТЕ СЪЩО:
Тези лечебни практики в стоматологията обаче са били исторически засенчени от по-бляскавите декорации по това време. Краищата на зъбите на маите постоянно са били изпилявани в заострени форми , а по-късно са инкрустирани със скъпоценни камъни. В предишното това се свързваше само с ритуални или естетически аргументи.
Зъболечението на маите явно е било форма на изкуство , само че новите открития демонстрират, че необятното потребление на модификации на зъбите може да е имало за цел освен това от хубост.
Фактът, че доста хора са се подлагали на този тип лекуване, също подсказва, че то не е безусловно отражение на обществения статус на индивида.
" Въпреки че смесите са били по едно и също време комплицирани и ефикасни при обезпечаването на дълготрайни зъбни обтурации, проучените остатъци на лицата, от които са взети проби, демонстрира, че това не са били представители на елита, а че необятен кръг от обществото на маите се е възползвал от опита на лицата, които са произвеждали тези лепила ", пишат създателите на изследването.
Дълго преди европейците да стартират да запълват кариесите си със злато, хората в Мезоамерика са имали усмивки, украсени със скъпоценни камъни от нефрит, тюркоаз, злато, джет (черен кехлибар – бел. ред.) или хематит.
Мъже или дами, богати или небогати, наподобява, че доста хора са посещавали ортодонт, с цел да си пробият зъбите и да ги изпълнят със скъпоценни камъни или минерали.
Инкрустациите щели да останат за цялостен живот и евентуално са имали духовно значение. Но по това време блясъкът по зъбите може да не е бил чисто естетически.
Нови проучвания на цимента, употребен за залепване на скъпоценни камъни към зъбите на маите, акцентират няколко евентуални хигиенични и лечебни свойства.
Не единствено, че циментът е бил извънредно леплив (задържал е скъпоценния камък на мястото му повече от хиляда години), само че и съставките му имат капацитета да се борят с кариеса и да понижават възпаленията и инфекциите в устата, излиза наяве от оповестено в „ Journal of Archaeological Science ” проучване.
Богатата примес от органични съставни елементи кара археолозите да считат, че циментоподобното вещество не е било употребявано единствено като отблъскващо водата лепило.
Вместо това прикрепването на дребни камъни към резците и кучешките зъби в ранна възраст може да е било за известна отбрана против кариеси.
Пробиването за слагане на тези камъни в зъба е било осъществявано толкоз ловко , че рядко е засягало пулпата от нерви и кръвоносни съдове в центъра.
Древните зъби, оценени в изследването, произлизат от три археологически обекта на маите в Гватемала, Белиз и Хондурас, а индивидите, на които са принадлежали зъбите, не наподобява да са били от елита.
В уплътнителите, употребявани за прикрепване на скъпоценните камъни към зъбите, откривателите разпознали 150 органични молекули, които нормално се срещат в растителните смоли. В взаимозависимост от това, от кое място идва зъбът на полуостров Юкатан, всяка примес имала малко по-различен състав, само че главните съставки значително били едни и същи.
ВИЖТЕ СЪЩО:
В множеството дентални цименти се открити съединения, свързани с катран от борово дърво , за които се счита, че имат антибактериални свойства. В два от осемте зъба са открити останки от склереолид - растително съединяване с антибактериални и противогъбични свойства. То постоянно се употребява и в парфюмерийната промишленост, защото мирише много прелестно.
Етерични масла от растения от фамилията на ментата също се постоянно срещани в уплътнителите, което допуска евентуален противовъзпалителен резултат.
Констатациите не са напълно непредвидени. Съществуват многочислени доказателства, които сочат, че зъбната хигиена е била възприемана съществено от античните маи. Хората от тази цивилизация постоянно са полирали зъбите си, а при поява на кариес, наподобява, зъбите са били изваждани.
ВИЖТЕ СЪЩО:
Тези лечебни практики в стоматологията обаче са били исторически засенчени от по-бляскавите декорации по това време. Краищата на зъбите на маите постоянно са били изпилявани в заострени форми , а по-късно са инкрустирани със скъпоценни камъни. В предишното това се свързваше само с ритуални или естетически аргументи.
Зъболечението на маите явно е било форма на изкуство , само че новите открития демонстрират, че необятното потребление на модификации на зъбите може да е имало за цел освен това от хубост.
Фактът, че доста хора са се подлагали на този тип лекуване, също подсказва, че то не е безусловно отражение на обществения статус на индивида.
" Въпреки че смесите са били по едно и също време комплицирани и ефикасни при обезпечаването на дълготрайни зъбни обтурации, проучените остатъци на лицата, от които са взети проби, демонстрира, че това не са били представители на елита, а че необятен кръг от обществото на маите се е възползвал от опита на лицата, които са произвеждали тези лепила ", пишат създателите на изследването.
Източник: rozali.com
КОМЕНТАРИ