Златният, Сребърният, Медният и Железният век в древногръцката митология
Древните гърци вярвали, че първоначално съществува единствено безконечният и неограничен Хаос. Целият свят и безсмъртните богове произлизат от него. Първото дете на Хаоса е Гея (Земята). След нея се ражда мрачният Тартар – ужасната тъмна пропаст. Хаосът дава началото на Нукта (Нощ) и на нейния брат Ереб (Мрак). От тях произлизат светлият Ден и Въздухът (Ефирът) и близнаците Хипнос (Сън), Танатос (Смърт) и Лета (Забрава). От Хаоса води началото си и Ерос (Любовта). Гея ражда синьото небе Уран и става негова жена. Те са първото потомство богове. Двамата основават чудовищата циклопи и сторъките великани – хекатонхейрите, както и титаните, второто потомство богове – Океан и Тетия, Койос и Феба, Хиперион и Тея, Кронос и Рея, Криос и Япет (чийто наследник бил Прометей), Темида и Мнемозина. Титанът Кронос въстава против татко си Уран, скопява го и се възцарява над Света.
Тогава стартира Златният век – най-ранната и щастлива ера в историята на хората и боговете. Той продължава до тогава, до момента в който над света господства небесният държател Кронос. Хората от първото потомство живеят нехайно и получават всичко в обилие от великодушната земя, без да се трудят. От клоните на дърветета те късат вкусни и сочни плодове, текат реки от златен мед, от нектар и мляко; няма войни, няма закононарушения и убийства, несгоди, беди и заболявания. Хората живеят дружно с боговете, които слизат при тях и им оказват помощ. Когато се уморят от годините, хората заспиват блажено безконечен сън и се трансформират в благосклонни божества.
Но когато Кронос е надвит и затворен в мрачния Тартар от сина си Зевс, който е отпред на третото, олимпийското потомство богове, настава Сребърният век . На мястото на безконечната пролет на Златния век Зевс основава четирите годишни времена. Хората стартират с труд да си изкарват прехраната, живеят към този момент единствено по 100 години и се самообричат на зла орис заради личната си нелепост. Те се възгордяват и престават да почитат боговете. Гръмовержецът Зевс скрива това второ човешко потомство подземен и основава ново, трето потомство хора.
С него се свързва третата международна ера – така наречен Меден век (или Бронзов век), който е по-тежък от Сребърния. Митът за девойката Пандора споделя, че тя, любопитна и настойчива, отваря неразрешената кутия, дарена от боговете и от нея излизат всички беди, несгоди, войни, премеждия и заболявания. Само Надеждата излиза последна от дъното на кутията. Хората стартират да враждуват между тях и потеглят към крах. Зевс се разгневява на индивидите от третото потомство и праща всемирният Потоп. Оставя единствено двойката Девкалион и Пира, които построяват транспортен съд и водят в него по един от животинските и растителни типове.
След края на потопа Девкалион и Пира оцеляват и се трансформират в родоначалници на четвъртото потомство хора – тези от епохата на Железния век . По това време героите – могъщи и почтени, наподобяващи на боговете, се придвижват на Олимп или на Острова на блажените, където Зевс ги подарява със спокоен и благополучен безконечен живот.
Епохата на героите включва величествените събития към Херкулес, Персей, Тезей и Белерофонт, към похода на Аргонавтите и този на седемте против Тива, както и Троянската война, която почти маркира края на героичната ера.
С третото потомство богове – Олимпийските, стартира героическото митологично време. Тъй като боговете не умират, времето не се мери с техния живот, а с циклите в природата и в космоса. На Олимп живеят боговете; Земята е мястото, населявано от смъртните хора, а господ Хадес владее света на отвъдното. Зевс е висшият господ на небето, само че той споделя властта с братята си Посейдон (владетел на водите) и Хадес, който се грижи за душите на мъртвите и е държател на подземното царство.Други олимпийски богове са Атина – богиня на мъдростта, изкуствата, образованието и войната, Арес – господ на войната и героите, Артемида – богиня на лова, животните, плодородието и целомъдрието, Хефест – господ на огъня, занаятите и оръжията, Аполон – господ на танците, музиката, лечителското изкуство, стрелбата с лък. Хермес – господ на пастирите и пътешествениците и вестител на боговете, Афродита – богиня на любовта и външната хубост, Хера – брачна половинка на Зевс, богиня на брака и верността, Хестия – богиня на дома, фамилията и домашното огнище, Деметра – богиня на земята, цветята и растенията, храната, запазването на брака. Дионис е най-младият господ в пантеона – господ на веселието, театъра и виното; той е наследник на Зевс.
След края на героическата ера настава Желязната ера. Тя е най-тежка за хората, които прекарват живота си в тъга и тъга, трудят се непостижимо и оплакват ориста си. Господстват жестоките нрави, изчезва почитта към бащите, другарството е изгубено, всичко сякаш губи стойност. Така човечеството се отдръпва от боговете и от техния величествен свят и ги обрича на давност...
Тогава стартира Златният век – най-ранната и щастлива ера в историята на хората и боговете. Той продължава до тогава, до момента в който над света господства небесният държател Кронос. Хората от първото потомство живеят нехайно и получават всичко в обилие от великодушната земя, без да се трудят. От клоните на дърветета те късат вкусни и сочни плодове, текат реки от златен мед, от нектар и мляко; няма войни, няма закононарушения и убийства, несгоди, беди и заболявания. Хората живеят дружно с боговете, които слизат при тях и им оказват помощ. Когато се уморят от годините, хората заспиват блажено безконечен сън и се трансформират в благосклонни божества.
Но когато Кронос е надвит и затворен в мрачния Тартар от сина си Зевс, който е отпред на третото, олимпийското потомство богове, настава Сребърният век . На мястото на безконечната пролет на Златния век Зевс основава четирите годишни времена. Хората стартират с труд да си изкарват прехраната, живеят към този момент единствено по 100 години и се самообричат на зла орис заради личната си нелепост. Те се възгордяват и престават да почитат боговете. Гръмовержецът Зевс скрива това второ човешко потомство подземен и основава ново, трето потомство хора.
С него се свързва третата международна ера – така наречен Меден век (или Бронзов век), който е по-тежък от Сребърния. Митът за девойката Пандора споделя, че тя, любопитна и настойчива, отваря неразрешената кутия, дарена от боговете и от нея излизат всички беди, несгоди, войни, премеждия и заболявания. Само Надеждата излиза последна от дъното на кутията. Хората стартират да враждуват между тях и потеглят към крах. Зевс се разгневява на индивидите от третото потомство и праща всемирният Потоп. Оставя единствено двойката Девкалион и Пира, които построяват транспортен съд и водят в него по един от животинските и растителни типове.
След края на потопа Девкалион и Пира оцеляват и се трансформират в родоначалници на четвъртото потомство хора – тези от епохата на Железния век . По това време героите – могъщи и почтени, наподобяващи на боговете, се придвижват на Олимп или на Острова на блажените, където Зевс ги подарява със спокоен и благополучен безконечен живот.
Епохата на героите включва величествените събития към Херкулес, Персей, Тезей и Белерофонт, към похода на Аргонавтите и този на седемте против Тива, както и Троянската война, която почти маркира края на героичната ера.
С третото потомство богове – Олимпийските, стартира героическото митологично време. Тъй като боговете не умират, времето не се мери с техния живот, а с циклите в природата и в космоса. На Олимп живеят боговете; Земята е мястото, населявано от смъртните хора, а господ Хадес владее света на отвъдното. Зевс е висшият господ на небето, само че той споделя властта с братята си Посейдон (владетел на водите) и Хадес, който се грижи за душите на мъртвите и е държател на подземното царство.Други олимпийски богове са Атина – богиня на мъдростта, изкуствата, образованието и войната, Арес – господ на войната и героите, Артемида – богиня на лова, животните, плодородието и целомъдрието, Хефест – господ на огъня, занаятите и оръжията, Аполон – господ на танците, музиката, лечителското изкуство, стрелбата с лък. Хермес – господ на пастирите и пътешествениците и вестител на боговете, Афродита – богиня на любовта и външната хубост, Хера – брачна половинка на Зевс, богиня на брака и верността, Хестия – богиня на дома, фамилията и домашното огнище, Деметра – богиня на земята, цветята и растенията, храната, запазването на брака. Дионис е най-младият господ в пантеона – господ на веселието, театъра и виното; той е наследник на Зевс.
След края на героическата ера настава Желязната ера. Тя е най-тежка за хората, които прекарват живота си в тъга и тъга, трудят се непостижимо и оплакват ориста си. Господстват жестоките нрави, изчезва почитта към бащите, другарството е изгубено, всичко сякаш губи стойност. Така човечеството се отдръпва от боговете и от техния величествен свят и ги обрича на давност...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ