Дребна сивичка кокошчица си седяла на полянката до курника и

Дребна сивичка кокошчица си седяла на полянката до курника и мощно натъжена нареждала:
— Аз съм бедна и нещастна. Петлите не ме схващат, кокошките ме наскърбяват. В курника е мрачно, жалко, скръбно, самотно и сиво.
С две думи - седяла и страдала. И тъкмо в този миг край нея прелетяла голяма бяла птица. Чула тя воплите на кокошчицата, приземила се и споделила:
— Не се коси, кокошчице. Искаш ли да ти оказа помощ да полетиш към една прелестна страна, където ще бъдеш щастлива?— Не — дала отговор неугледната кокошчица. — Това е невероятно. Кокошките не могат да летят.— И какво от това? — дала отговор бялата птица. — Аз ще те науча.— Не — безапелационна била сивата кокошчица. — Крилете ми са прекомерно дребни за това.— Не преживявай толкоз — промълвила бялата птица. — Искаш ли да те сложа на гърба си и да полетим дружно?— Не — въздъхнала кокошчицата. — Ще долетим там, където казваш и аз няма да има къде да пребивавам.— Не се коси — обнадеждаващо споделила бялата птица. Ще ти оказа помощ да направиш по този начин, че да има къде да живееш. — Не — дала отговор сивата кокошчица. — Какво ще върша там сама? Ще ми е тъжно.— Спокойно — усмихнала се бялата птица. — Ще ти оказа помощ да си намериш петленце.— Не — споделила кокошчицата. — Ами в случай че внезапно това петленце се окаже злобно и нездравословно?— Не се коси — въздъхнала бялата птица. — Ще те науча да живееш по този начин, че през живота си да срещаш единствено забележителни петли.— Не — споделила сивата кокошка. — Няма такива петли на света.— Върви по дяволите! — закрещяла бялата птица, разперила големите си красиви криле и отлетяла.
А дребната сива кокошчица към този момент изцяло се убедила какъв брой неправдив е светът, в който тя живее и какъв брой неприятно се отнасят към нея всички околни...
Превод: Списание Осем