Лана Дел Рей – тъжното момиче на Холивуд
Драматична очна линия, бездънен алтов глас и меланхолични текстове – като че ли е пристигнала от 50-те години на предишния век, с цел да напомни, че музиката не е единствено за пари, коли и силиконови импланти. Образът й постоянно е сравняван с този на Ейми Уайнхаус поради ретро визията и носталгичното звучене, само че Лана въпреки всичко съумява да построи безподобен жанр, с който да изпъкне измежду останалите модерни реализатори. Музикалните критици го дефинират като " кинематографичен " – като че ли певицата взе участие в безконечен филм, а посредством песните си ни разрешава да влезем в него. Самата Дел Рей разказва музикалния си жанр като Hollywood sadcore.
Teмата за трагичната романтика участва в цялото ѝ творчество, а неотдавна даже бе упрекната в антифеминизъм. Причината – лирическата героиня в песните ѝ често е в нездравословна връзка и е жертва на психическо принуждение, само че вместо да се възпротиви против него, тя го романтизира. С отношението си към музиката, а и към живота, Лана си печели прозвището " Кралицата на тъгата ".
От Елизабет Грант до Лана Дел Рей
Певицата е родена с името Елизабет Грант на днешната дата през 1985 година в Лейк Плесид, Ню Йорк. Семейството ѝ е с шотландско родословие и е мощно религиозно. Като дете Елизабет пее в католически църковен хор, където открива любовта си към музиката. Въпреки това детската ѝ мечта е да стане поетеса.
В тийнейджърските си години страда от взаимозависимост към алкохола и родителите ѝ я изпращат в клиника. На 18 години се мести в Ню Йорк, където стартира да пее по питейните заведения, а на 20 подписва първия си музикален контракт. През същата година губи опция да стане част от Hollywood Records заради Лейди Гага, тъй като съгласно звукозаписната компания тя има поп и денс звучене, което ще се котира по-добре.
През януари 2010 година излиза дебютният ѝ албум Lana Del Rey a.k.a. Lizzy Grant, само че пробивът ѝ идва през лятото на 2011 година, когато записва Video Games. По-късно сама снима, режисира и продуцира видеото към песента и го качва в YouTube, с което завладява музикалните ранглисти и печели премия за дебют. Следват 5 студийни албума със сингли като Born to Die (2011), Blue Jeans (2012), Summertime Sadness (2012), Ultraviolence (2014), High By the Beach (2015) и Lust For Life (2017).
Лана Дел Рей споделя, че музиката ѝ е повлияна от Елвис Пресли и Джанис Джоплин. Меланхолията и характерното звучене я трансформират в сензация на музикалната сцена и съумява да застане паралелно до всички мейнстрийм реализатори, само че без да се обезличава. Звезди като Адел, Нанси Синатра, Ейми Лий, Кристина Агилера и Кейти Пери споделят в изявленията, че са очаровани от мистериозното й звучене. Текстовете й обаче са постоянно подложени на критика.
" Кралицата на тъгата " в ерата на #Metoo
Упреците към Лана стартират още през 2012 г, когато излиза албумът Blue Jeans. На обложката певицата е със затворени очи, а мъж е обвил шията й с ръка по метод, наподобяващ душене. Художественото решение провокира необятен публичен отзив – едни я упрекват в опити за провокация, а други са възмутени, че жена показва насилието над нея по сантиментален метод.
През същата година излиза и песента Cola, където основната героиня е в сантименталната връзка с по-възрастен женен мъж. Много американски издания показват, че евентуално песента е за Харви Уаийнстийн, тъй като в годината на издаването й двамата са засичани на няколко обществени събития. Предположенията стигат и по-далеч – съгласно представители на звукозаписната компания в началото припевът на песента е бил: Harvey’s in the sky with diamonds and he's making me crazy ( " Харви е на небето с диаманти и ме подлудява ”), само че по късно е изменен на Ah, he’s in the sky. След експлоадирането на абсурда с Харви Уаийнстийн през 2017 и старта на придвижването Лана афишира, че повече няма да извършва Cola.
И още...
Teмата за трагичната романтика участва в цялото ѝ творчество, а неотдавна даже бе упрекната в антифеминизъм. Причината – лирическата героиня в песните ѝ често е в нездравословна връзка и е жертва на психическо принуждение, само че вместо да се възпротиви против него, тя го романтизира. С отношението си към музиката, а и към живота, Лана си печели прозвището " Кралицата на тъгата ".
От Елизабет Грант до Лана Дел Рей
Певицата е родена с името Елизабет Грант на днешната дата през 1985 година в Лейк Плесид, Ню Йорк. Семейството ѝ е с шотландско родословие и е мощно религиозно. Като дете Елизабет пее в католически църковен хор, където открива любовта си към музиката. Въпреки това детската ѝ мечта е да стане поетеса.
В тийнейджърските си години страда от взаимозависимост към алкохола и родителите ѝ я изпращат в клиника. На 18 години се мести в Ню Йорк, където стартира да пее по питейните заведения, а на 20 подписва първия си музикален контракт. През същата година губи опция да стане част от Hollywood Records заради Лейди Гага, тъй като съгласно звукозаписната компания тя има поп и денс звучене, което ще се котира по-добре.
През януари 2010 година излиза дебютният ѝ албум Lana Del Rey a.k.a. Lizzy Grant, само че пробивът ѝ идва през лятото на 2011 година, когато записва Video Games. По-късно сама снима, режисира и продуцира видеото към песента и го качва в YouTube, с което завладява музикалните ранглисти и печели премия за дебют. Следват 5 студийни албума със сингли като Born to Die (2011), Blue Jeans (2012), Summertime Sadness (2012), Ultraviolence (2014), High By the Beach (2015) и Lust For Life (2017).
Лана Дел Рей споделя, че музиката ѝ е повлияна от Елвис Пресли и Джанис Джоплин. Меланхолията и характерното звучене я трансформират в сензация на музикалната сцена и съумява да застане паралелно до всички мейнстрийм реализатори, само че без да се обезличава. Звезди като Адел, Нанси Синатра, Ейми Лий, Кристина Агилера и Кейти Пери споделят в изявленията, че са очаровани от мистериозното й звучене. Текстовете й обаче са постоянно подложени на критика.
" Кралицата на тъгата " в ерата на #Metoo
Упреците към Лана стартират още през 2012 г, когато излиза албумът Blue Jeans. На обложката певицата е със затворени очи, а мъж е обвил шията й с ръка по метод, наподобяващ душене. Художественото решение провокира необятен публичен отзив – едни я упрекват в опити за провокация, а други са възмутени, че жена показва насилието над нея по сантиментален метод.
През същата година излиза и песента Cola, където основната героиня е в сантименталната връзка с по-възрастен женен мъж. Много американски издания показват, че евентуално песента е за Харви Уаийнстийн, тъй като в годината на издаването й двамата са засичани на няколко обществени събития. Предположенията стигат и по-далеч – съгласно представители на звукозаписната компания в началото припевът на песента е бил: Harvey’s in the sky with diamonds and he's making me crazy ( " Харви е на небето с диаманти и ме подлудява ”), само че по късно е изменен на Ah, he’s in the sky. След експлоадирането на абсурда с Харви Уаийнстийн през 2017 и старта на придвижването Лана афишира, че повече няма да извършва Cola.
И още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ