Село Богдан - тих и сърдит
Дойдох още веднъж, още веднъж да се пробвам бъда потребен, часът е 18:20. По пътя виждам изтощени доброволци с разнообразни регистрации от цяла България и виждам един човек с един екскаватор по пътя да влиза на селото. Гледам го и се оказа остарял мой другар - Румен Стоянов - кмет на Калофер (Човек и кмет за пример). Спирам:
Аз: Как си?
Той: Добре, до в този момент бях на работа, в този момент пристигам да оказвам помощ с каквото мога.
Просълзих се от наслада, тъй като той е моята кръвна група.
Продължавам към селото, виждам отворени къщи. Предполагам помнете по филмовите къщите след война, единствено че тук от тиня (за наслада много по-малко, тъй като през вчерашния ден са били стотици доброволци). В една къща виждам една баба да яде една закуска. Баба Ангелина на 84 години яде и гледа в една точка, а дядо Ангел на 90 години спри на едни стълби и гледа на друга точка.
Аз: Може ли да вляза?
Тя: Да, заповядай.
Аз: Имам малко време, с какво мога да ви оказа помощ?
Тя: Ела, но да не чуе дядото, падна една стена долу на избата, какъв брой е рисково за къщата?
Аз: Искаш ли да дремя аз довечера долу и ще видиш на следващия ден, че нищо ми няма.
Тя: Ела да те прегърна.
(Камъните са паднали от тежката техника, която минава на улицата и само, което може да се случи може след години да се пука стената, само че нито е незабавно, нито е рисково, само че би трябвало да се ремонтира)
След това седнах на едно трупче до ръката и се пробвах да изяснявам на себе си за какво се случва всичко това? Цялото село ли са неприятни хора, че да има такова възмездие?
Не, не мисля, че са неприятни, а мисля че има други хора, които са неприятни и не им пука за положителните.
Ще помогнем и на баба Ангелина с дядо Ангел и на всички, които можем.
Поздрави от мрачният с. Богдан.
Определено проличава, че през вчерашния ден имало доста ръчички, които са работили с доста обич и предпочитание.
Поклон пред вас!
https://www.facebook.com/groups/417275545337113/permalink/1669684590096196
Аз: Как си?
Той: Добре, до в този момент бях на работа, в този момент пристигам да оказвам помощ с каквото мога.
Просълзих се от наслада, тъй като той е моята кръвна група.
Продължавам към селото, виждам отворени къщи. Предполагам помнете по филмовите къщите след война, единствено че тук от тиня (за наслада много по-малко, тъй като през вчерашния ден са били стотици доброволци). В една къща виждам една баба да яде една закуска. Баба Ангелина на 84 години яде и гледа в една точка, а дядо Ангел на 90 години спри на едни стълби и гледа на друга точка.
Аз: Може ли да вляза?
Тя: Да, заповядай.
Аз: Имам малко време, с какво мога да ви оказа помощ?
Тя: Ела, но да не чуе дядото, падна една стена долу на избата, какъв брой е рисково за къщата?
Аз: Искаш ли да дремя аз довечера долу и ще видиш на следващия ден, че нищо ми няма.
Тя: Ела да те прегърна.
(Камъните са паднали от тежката техника, която минава на улицата и само, което може да се случи може след години да се пука стената, само че нито е незабавно, нито е рисково, само че би трябвало да се ремонтира)
След това седнах на едно трупче до ръката и се пробвах да изяснявам на себе си за какво се случва всичко това? Цялото село ли са неприятни хора, че да има такова възмездие?
Не, не мисля, че са неприятни, а мисля че има други хора, които са неприятни и не им пука за положителните.
Ще помогнем и на баба Ангелина с дядо Ангел и на всички, които можем.
Поздрави от мрачният с. Богдан.
Определено проличава, че през вчерашния ден имало доста ръчички, които са работили с доста обич и предпочитание.
Поклон пред вас!
https://www.facebook.com/groups/417275545337113/permalink/1669684590096196
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ