Дойде любимото ми време от годината – когато можем да

Дойде обичаното ми време от годината – когато можем да посадим малко хубост в града си и малко обич в душите си. До преди няколко години това ми се виждаше извънредно мъчно, не имах вяра, че в действителност и аз мога да го направя – да посадя и отгледам цветя на балкона си ми се виждаше недостижимо като да избродирам гоблен. Не знам по кое време и по какъв начин ние, градските девойки, сме се откъснали от толкоз естественото изкуство да създадем малко хубост в живота си.

В последна сметка се оказа, че не е толкоз комплицирано, би трябвало единствено малко религия в личните си сили и решителност, че тази неделя, вместо през целия ден да „ пия кафе ”, ще отида до разсадника. Естествено, първата година беше по-скоро като на опитно поле, с дупки в сандъчетата, несъответствуващи комбинации от цветове и грижи, прекомерно или противоположното – никакво поливане и по този начин нататък... Но отново беше красиво. Всяка вечер бързах да се прибера, с цел да ги видя, какво вършат, пораснали ли са, оклюмали ли са, питат ли за мен... Сега към този момент съм доста по-добра – научих от книгите, от познати цветарки или просто от опит какво да върша. Е, към този момент не съм и толкоз нетърпелива, знам, че хубавите неща, даже градините, постепенно стават. Продължавам да сея, да обливам, да им приказвам и да ги виждам с часове. Една другарка сподели – „ Явно имаш потребност да се заземиш ”. Отговорих й – „ Не, да се извися! ”