Радостина Ангелова: Ниското доверие към съдебната система води до дистанцираност и скептицизъм
" Доверието към правосъдната система е доста ниско и доста мъчно можем да измерим оттук насетне тези 10% какъв брой надолу могат да паднат. Когато нещо е в едни доста крайни стойности, няма по какъв начин да измерим рухването, тъй като то няма накъде повече да пада ". Това съобщи пред БНР социологът от " Глобъл Метрикс " Радостина Ангелова по отношение на публичното доверие в правосъдната система.
" Ако публичното доверие към правосъдната система е ниско, това води до дистанцираност и до песимизъм за това въобще допустима ли е и реализирана ли е справедливостта в българското общество. Силно се слага под въпрос независимостта на правосъдната система и способността й независимо да основава равнопоставеност сред всички страни ", разяснява тя.
В предаването " Преди всички " Ангелова означи, че доста дребна част от хората образуват мнението си на база на персонален опит, при останалите това се случва през медиите и обсъжданото в обществото.
" Гражданите не са толкоз скептични във връзка с всеки собствен обособен случай, по отношение на огромните случаи, които са във фокуса на вниманието на медиите и на необятната общност - тези знакови каузи, по които се чакат решения. Когато магистратите - в тази ситуация това, което от време на време правеше и на финала направи основния прокурор - да флиртува доста повече с необятните маси, да търси тяхната поддръжка, а не да се уповава на професионализма, на правните правила и работата на прокуратурата, стартира доста да въздейства на публичните настройки в повишение на недоверието и един песимизъм - че заиграването сред политици и магистрати минава границите на това, което се чака от една самостоятелна и безпристрастна правосъдна система ".
Публичните лица не би трябвало да приказват с прилагателни, а с причини и обстоятелства, безапелационен е социологът и добави ".
" Не би трябвало да задаваме този метод на говорене. Колкото по-често обществени лица приказват по този метод, толкоз по-често на всички равнища това се приема за норма и за допустимо. Срещу това би трябвало да се борим и да наложим говоренето с причини ".
По думите й колкото повече ръководителите на една система влизат в кавги, толкоз повече самите магистрати се усещат демотивирани и разочаровани.
" Ако публичното доверие към правосъдната система е ниско, това води до дистанцираност и до песимизъм за това въобще допустима ли е и реализирана ли е справедливостта в българското общество. Силно се слага под въпрос независимостта на правосъдната система и способността й независимо да основава равнопоставеност сред всички страни ", разяснява тя.
В предаването " Преди всички " Ангелова означи, че доста дребна част от хората образуват мнението си на база на персонален опит, при останалите това се случва през медиите и обсъжданото в обществото.
" Гражданите не са толкоз скептични във връзка с всеки собствен обособен случай, по отношение на огромните случаи, които са във фокуса на вниманието на медиите и на необятната общност - тези знакови каузи, по които се чакат решения. Когато магистратите - в тази ситуация това, което от време на време правеше и на финала направи основния прокурор - да флиртува доста повече с необятните маси, да търси тяхната поддръжка, а не да се уповава на професионализма, на правните правила и работата на прокуратурата, стартира доста да въздейства на публичните настройки в повишение на недоверието и един песимизъм - че заиграването сред политици и магистрати минава границите на това, което се чака от една самостоятелна и безпристрастна правосъдна система ".
Публичните лица не би трябвало да приказват с прилагателни, а с причини и обстоятелства, безапелационен е социологът и добави ".
" Не би трябвало да задаваме този метод на говорене. Колкото по-често обществени лица приказват по този метод, толкоз по-често на всички равнища това се приема за норма и за допустимо. Срещу това би трябвало да се борим и да наложим говоренето с причини ".
По думите й колкото повече ръководителите на една система влизат в кавги, толкоз повече самите магистрати се усещат демотивирани и разочаровани.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ