Страданията в романа Време разделно
Доц. Стоян Влайков
"...Книгата влезе надали не във всяка къща. Почнаха да я четат, почнаха да ме канят. Оказа се, че някъде я четат в черквата от амвоните. Дори един път и аз присъствах в една църква, до момента в който я четяха. По-възрастните хора я одобриха като безспорна истина... "
Това споделя в едно вестникарско изявление през ноември 2011 година писателят Антон Дончев за своя разказ " Време разделно ", когато нервността против него и класическата му творба беше най-разюздана. Ето, този четен в черквите и във всяка къща разказ и неговият създател към този момент 30 години са подложени на ругатни, прикриване на истината и отказване на жестоката орис на родопчаните, с кръв принудени да трансформират вярата си. Това е и едно грозно осквернение, тъй като се отхвърля правото на изповядване и отбрана на една божия религия - православието. И тъй като тези поръчкови писачи богохулници отмалялост нямат, прочетох за трети път романа " Време разделно " (изд. 1968), желаех да виждам и едноименния филм, само че някой го беше застопорил в интернет.
Първом желая да потвърдя истинността на описаните в романа събития за ислямизирането на Родопите, с изключение на достоверните източници, които писателят Антон Дончев е показал и които са художествено пресъздадени. Пребивавах в Родопите повече от 15 години като публицист в локален вестник и сътрудник на в. " Труд ", записал съм доста истории, разказани ми от българи-мохамедани, прочел съм в остарели книги за насилието над тези мирни и работливи хора. Затова изрично стоя зад " Време разделно ".
В облика на Сюлейман ага (от романа) аз виждам шефа на Ахъ-Челебийско Салих ага, властвал в Родопите 39 години (1799-1838). Действията на Сюлейман ага изцяло се покриват с осъществените зверства на аянина Салих ага над християните в региона. И той е хвърлял непокорните в урвата, той е женил и разженвал принудително, той е всявал боязън и смут у християни и мохамедани. Той е умъртвил своя брат Мустафа Аджи ага поради злодейство, тъй като е протегнал ръка на аговицата му и се е опитал подло да го затрие с изстрел в тил и да поеме управството на каазата. След братоубийството Салих ага строшил пушката си, от която е изстрелял 8 патрона в тялото на брата си, яхнал коня си и през целия ден препускал в полето и гората.
Образът на Караибрахим е най-богато и нагледно разказан, той е основният воин. Но по време на ислямизирането не един и двама Караибрахимовци се връщат в родните места да събират момчета за войската на султана и да турчат християните. Малкият хулиган Халил от с. Чепеларе е даден от бюлюкбашията Кара Ибрахим (истинско име) на аскерите и след години той се връща като Рифат паша, с цел да събира момчета за султанската армия. Синът на вдовицата Митрювица от с. Борово е похитен от турците връща се като ходжа и желае първо да потурчи майка си. Старицата го проклина и заобикаля в прилежащото с. Шейтаново. Предводител на башибозушка орда обкръжава с. Узун-дере (дн. гр. Неделино) през 1667 година и подрежда всяко семейство да докара по една кола дърва. Натрупва се клада, по-висока от камбанарията на черквата. Еничаринът я възпламенява и споделя:
- Или приемате дин-исляма, или в кладата! Първо попът и даскалът.
- Не възприемаме. Не се отхвърляме от вярата си - дават отговор двамата.
- В огъня! - провиква се бюлюкбашията, само че преди турците да се приближат до тях, попът и даскалът сами се хвърлят в кладата. Гледката е страхотия, не е за слаби нерви, по тази причина ще я спестя. Но по-късно ислямизирането на селото става по-лесно.
Същото се повтаря и през 1752 година, когато турски бойци и башибозуци нахлуват в с. Вълкосел. Еничарският предводител е запалил огромната пещ в двора на братята Мишо и Гаджо и им подрежда:
- Или новата религия, или в пещта!
Двамата братя сами се хвърлят в пещта и изгарят живи. Синовете на Мишо се самоубиват - Васил скача от висока канара, а Герчо се обесва на лозето си. Но не трансформират вярата си.
По Гергьовден на 1666 година везирът Мехмед паша Кюпрюлю повежда шест табора, отпред с пискливи зурни и гръмливи тъпани, за ислямизирането на цялото Чепинско корито. В с. Каменка изкарват на площада всички, връзват поп Кузман Смилец на един дирек да гледа по какъв начин ще одобряват правата религия неговите миряни и най-после ще бъде неговият конец. Но повече падат отсечени глави на християните, в сравнение с слагащите гъжви на косите си. Пашата отсича главата и на Камен Кремъка, който се оказва негов татко и за който дори съпътстващите таборите турски ходжи молят за благосклонност. Поп Кузман Смилец гледа всички тези ужасии, само че е оставен да бъде вкаран в правата религия или да бъде посечен на другия ден. През нощта той разказва зверствата в ареста си, с цел да се помнят от поколенията. Това е известно като " Сказание на поп Кузман Смилец " и е разказано от писателя Недялко Месечков.
Ще признаят ли тези същински обстоятелства госпожите Антонина Желязкова, Цветана Георгиева, Даниела Горчева и Албена Хранова. Ще трепнат ли сърцата им от това всестранно заробване на съотечествениците им? С каква предумисъл отхвърлят свидетелствата на очевидци и потърпевши, на писатели и документалисти? Нима Ив. Вазов се е подал на някакво подстрекателство, или рушветчийство, с цел да опише клането в Батак и сърцераздирателните думи на дребния оживял: " От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак? " Най-голямата измама обаче пристигна от Facebook в дните преди 3 март т.г.: няма такова нещо, като 500 години турско робство; това е небивалица на Русия, с цел да ни зароби през 1878 година
" Време разделно " е изложение за страданията. Човешки премеждия на родопчаните и още по-тежки душевен преживявания на създателя А. Дончев. Защо? Да помислим, 120 спахии на Караибрахим всяват боязън, смут и смиреност в Просойна, в която живеят хиляда мъже планинци, все едри, снажни и храбри, всеки въоръжен с пушка, пищов и нож. Хиляда против 120. Оставят се да ги изтезават и избиват, вместо да ги пометат. Може ли това да се понесе леко от този, който разказва кървавите събития? В конака на Сюлейман ага има единствено десетина мохамедани, а всички други прислужници, прислужнички и охранители са българи християни. И тези хора с твърда религия треперят от десетината мохамедани, предходни християни. Делю пазвантинът изтезава братята си християни, презиран е и от Сюлейман ага, а те треперят от него, вместо скрито да му видят сметката. Как се разказват тези събития, коя душeвност умерено може да издържи на това?
Шестдесет първенци на Родопа са защитавани единствено от четирима спахии на Караибрахим. Никой не прави и опит да ги освободи. И те безропотно се оставят да бъдат изклани. Хасан ходжа гледа безмълвно по какъв начин набиват татко му Велко кехая на прът, опазил вярата си до тогава, и не прави никакви опити да го избави (с. 270). Това е огромен душевен товар върху съзнанието на писателя. Затова и разказва събитията толкоз правдиво.
Караибрахим афишира, че всеки ден ще убива по един отличник. Хората си отдъхват, значи 60 души - 60 дни успокоение. " Тогава мнозина си рекоха: " Да се върнем по къщите си, тъй като до тогава турците няма да ни закачат " (с.264). Намира се една злочеста девственица, която убива похитителя си турчин и заобикаля. Само една при хиляда. Шестдесет турци се готвят да колят 60 първенци. 500 турци се настаняват в крайните къщи на селото, с цел да посрещнат смелчаците, които биха ги нападнали. Но смелчаци няма. В горите, по билото и ливадите на Просойна са накацали черни фигури - свободните родопчани. Площадът под тях е като на длан. Гледат по какъв начин озверени турци се нахвърлят против навързаните първенци. И никой не се пробва да избави тези техни предводители, челници, съветници, бранители. Как ли се е чувствал създателят, когато е описвал това? Какъв издръжливост би трябвало да има, с цел да опише това и да го понесе душевен?
В романа има и покъртителни подиуми. Турците хващат Горан, войводата на хайдушка тайфа. Тя е българска вярна отмъстителка и закрилница, само че мощна турска потеря залавя войводата. При бесилото - хиляда българи и десетина турци. Никола (разказвачът в романа) се провиква: " Братя, ние сме доста, а турците са малко. Да отървем войводата! " Народът се отдръпва от него, той остава самичък в средата на площада беззащитен, безпомощен. " И може да страдаме и да сме плебеи, и може да сме били свободни и да сме имали царства, но още не сме се събудили и не сме узрели за независимост " - мисли Никола и продължава разсъжденията си: " Човекът е бил изработен от тиня от Бога. Но и Горан челник е бил изработен от тиня. И Манол е бил изработен от тиня. Защо те са можели да се борят "? (с. 338). Съкрушителни въпроси, на които всеки да си даде отговор.
Затова " Време разделно " е разказ за страданието. Страдание на подложените на геноцид, страдалчество за очевидците и още по-голямо страдалчество за писателя. Аз върша параленост на двама божи чиновници - патриарх Евтимий и поп Алигорко. Патриарх Евтимий управлява защитата на Търновград и предизвиква бранителите. Поп Алигорко споделя на укрилите се и уплашени родопчани: " Видях предсказание. И самичък Бог ми сподели: " Идете и се предайте на турците и приемете тяхната религия. Защото е все едно дали ми викат аллах или Христос. " (с. 387). Аз не можах да устоя на това вероотстъпничество, по какъв начин ли е издържал писателят? Той е измъчен всичко, което се е случило по това злокобно време.
Една изнасилена девственица убива похитителя си. Един челник закриля угнетените и е обесен. Но най-великата всеотдайност е на Момчил - заповяда да отрежат главата му и да я занесат на Караибрахим, с цел да може дребният Мирчо да забие нож в гърба му и да отмъсти за всички. Тези са смелчаците. Тежко е да се признае и понесе, само че такава е истината.
"...Книгата влезе надали не във всяка къща. Почнаха да я четат, почнаха да ме канят. Оказа се, че някъде я четат в черквата от амвоните. Дори един път и аз присъствах в една църква, до момента в който я четяха. По-възрастните хора я одобриха като безспорна истина... "
Това споделя в едно вестникарско изявление през ноември 2011 година писателят Антон Дончев за своя разказ " Време разделно ", когато нервността против него и класическата му творба беше най-разюздана. Ето, този четен в черквите и във всяка къща разказ и неговият създател към този момент 30 години са подложени на ругатни, прикриване на истината и отказване на жестоката орис на родопчаните, с кръв принудени да трансформират вярата си. Това е и едно грозно осквернение, тъй като се отхвърля правото на изповядване и отбрана на една божия религия - православието. И тъй като тези поръчкови писачи богохулници отмалялост нямат, прочетох за трети път романа " Време разделно " (изд. 1968), желаех да виждам и едноименния филм, само че някой го беше застопорил в интернет.
Първом желая да потвърдя истинността на описаните в романа събития за ислямизирането на Родопите, с изключение на достоверните източници, които писателят Антон Дончев е показал и които са художествено пресъздадени. Пребивавах в Родопите повече от 15 години като публицист в локален вестник и сътрудник на в. " Труд ", записал съм доста истории, разказани ми от българи-мохамедани, прочел съм в остарели книги за насилието над тези мирни и работливи хора. Затова изрично стоя зад " Време разделно ".
В облика на Сюлейман ага (от романа) аз виждам шефа на Ахъ-Челебийско Салих ага, властвал в Родопите 39 години (1799-1838). Действията на Сюлейман ага изцяло се покриват с осъществените зверства на аянина Салих ага над християните в региона. И той е хвърлял непокорните в урвата, той е женил и разженвал принудително, той е всявал боязън и смут у християни и мохамедани. Той е умъртвил своя брат Мустафа Аджи ага поради злодейство, тъй като е протегнал ръка на аговицата му и се е опитал подло да го затрие с изстрел в тил и да поеме управството на каазата. След братоубийството Салих ага строшил пушката си, от която е изстрелял 8 патрона в тялото на брата си, яхнал коня си и през целия ден препускал в полето и гората.
Образът на Караибрахим е най-богато и нагледно разказан, той е основният воин. Но по време на ислямизирането не един и двама Караибрахимовци се връщат в родните места да събират момчета за войската на султана и да турчат християните. Малкият хулиган Халил от с. Чепеларе е даден от бюлюкбашията Кара Ибрахим (истинско име) на аскерите и след години той се връща като Рифат паша, с цел да събира момчета за султанската армия. Синът на вдовицата Митрювица от с. Борово е похитен от турците връща се като ходжа и желае първо да потурчи майка си. Старицата го проклина и заобикаля в прилежащото с. Шейтаново. Предводител на башибозушка орда обкръжава с. Узун-дере (дн. гр. Неделино) през 1667 година и подрежда всяко семейство да докара по една кола дърва. Натрупва се клада, по-висока от камбанарията на черквата. Еничаринът я възпламенява и споделя:
- Или приемате дин-исляма, или в кладата! Първо попът и даскалът.
- Не възприемаме. Не се отхвърляме от вярата си - дават отговор двамата.
- В огъня! - провиква се бюлюкбашията, само че преди турците да се приближат до тях, попът и даскалът сами се хвърлят в кладата. Гледката е страхотия, не е за слаби нерви, по тази причина ще я спестя. Но по-късно ислямизирането на селото става по-лесно.
Същото се повтаря и през 1752 година, когато турски бойци и башибозуци нахлуват в с. Вълкосел. Еничарският предводител е запалил огромната пещ в двора на братята Мишо и Гаджо и им подрежда:
- Или новата религия, или в пещта!
Двамата братя сами се хвърлят в пещта и изгарят живи. Синовете на Мишо се самоубиват - Васил скача от висока канара, а Герчо се обесва на лозето си. Но не трансформират вярата си.
По Гергьовден на 1666 година везирът Мехмед паша Кюпрюлю повежда шест табора, отпред с пискливи зурни и гръмливи тъпани, за ислямизирането на цялото Чепинско корито. В с. Каменка изкарват на площада всички, връзват поп Кузман Смилец на един дирек да гледа по какъв начин ще одобряват правата религия неговите миряни и най-после ще бъде неговият конец. Но повече падат отсечени глави на християните, в сравнение с слагащите гъжви на косите си. Пашата отсича главата и на Камен Кремъка, който се оказва негов татко и за който дори съпътстващите таборите турски ходжи молят за благосклонност. Поп Кузман Смилец гледа всички тези ужасии, само че е оставен да бъде вкаран в правата религия или да бъде посечен на другия ден. През нощта той разказва зверствата в ареста си, с цел да се помнят от поколенията. Това е известно като " Сказание на поп Кузман Смилец " и е разказано от писателя Недялко Месечков.
Ще признаят ли тези същински обстоятелства госпожите Антонина Желязкова, Цветана Георгиева, Даниела Горчева и Албена Хранова. Ще трепнат ли сърцата им от това всестранно заробване на съотечествениците им? С каква предумисъл отхвърлят свидетелствата на очевидци и потърпевши, на писатели и документалисти? Нима Ив. Вазов се е подал на някакво подстрекателство, или рушветчийство, с цел да опише клането в Батак и сърцераздирателните думи на дребния оживял: " От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак? " Най-голямата измама обаче пристигна от Facebook в дните преди 3 март т.г.: няма такова нещо, като 500 години турско робство; това е небивалица на Русия, с цел да ни зароби през 1878 година
" Време разделно " е изложение за страданията. Човешки премеждия на родопчаните и още по-тежки душевен преживявания на създателя А. Дончев. Защо? Да помислим, 120 спахии на Караибрахим всяват боязън, смут и смиреност в Просойна, в която живеят хиляда мъже планинци, все едри, снажни и храбри, всеки въоръжен с пушка, пищов и нож. Хиляда против 120. Оставят се да ги изтезават и избиват, вместо да ги пометат. Може ли това да се понесе леко от този, който разказва кървавите събития? В конака на Сюлейман ага има единствено десетина мохамедани, а всички други прислужници, прислужнички и охранители са българи християни. И тези хора с твърда религия треперят от десетината мохамедани, предходни християни. Делю пазвантинът изтезава братята си християни, презиран е и от Сюлейман ага, а те треперят от него, вместо скрито да му видят сметката. Как се разказват тези събития, коя душeвност умерено може да издържи на това?
Шестдесет първенци на Родопа са защитавани единствено от четирима спахии на Караибрахим. Никой не прави и опит да ги освободи. И те безропотно се оставят да бъдат изклани. Хасан ходжа гледа безмълвно по какъв начин набиват татко му Велко кехая на прът, опазил вярата си до тогава, и не прави никакви опити да го избави (с. 270). Това е огромен душевен товар върху съзнанието на писателя. Затова и разказва събитията толкоз правдиво.
Караибрахим афишира, че всеки ден ще убива по един отличник. Хората си отдъхват, значи 60 души - 60 дни успокоение. " Тогава мнозина си рекоха: " Да се върнем по къщите си, тъй като до тогава турците няма да ни закачат " (с.264). Намира се една злочеста девственица, която убива похитителя си турчин и заобикаля. Само една при хиляда. Шестдесет турци се готвят да колят 60 първенци. 500 турци се настаняват в крайните къщи на селото, с цел да посрещнат смелчаците, които биха ги нападнали. Но смелчаци няма. В горите, по билото и ливадите на Просойна са накацали черни фигури - свободните родопчани. Площадът под тях е като на длан. Гледат по какъв начин озверени турци се нахвърлят против навързаните първенци. И никой не се пробва да избави тези техни предводители, челници, съветници, бранители. Как ли се е чувствал създателят, когато е описвал това? Какъв издръжливост би трябвало да има, с цел да опише това и да го понесе душевен?
В романа има и покъртителни подиуми. Турците хващат Горан, войводата на хайдушка тайфа. Тя е българска вярна отмъстителка и закрилница, само че мощна турска потеря залавя войводата. При бесилото - хиляда българи и десетина турци. Никола (разказвачът в романа) се провиква: " Братя, ние сме доста, а турците са малко. Да отървем войводата! " Народът се отдръпва от него, той остава самичък в средата на площада беззащитен, безпомощен. " И може да страдаме и да сме плебеи, и може да сме били свободни и да сме имали царства, но още не сме се събудили и не сме узрели за независимост " - мисли Никола и продължава разсъжденията си: " Човекът е бил изработен от тиня от Бога. Но и Горан челник е бил изработен от тиня. И Манол е бил изработен от тиня. Защо те са можели да се борят "? (с. 338). Съкрушителни въпроси, на които всеки да си даде отговор.
Затова " Време разделно " е разказ за страданието. Страдание на подложените на геноцид, страдалчество за очевидците и още по-голямо страдалчество за писателя. Аз върша параленост на двама божи чиновници - патриарх Евтимий и поп Алигорко. Патриарх Евтимий управлява защитата на Търновград и предизвиква бранителите. Поп Алигорко споделя на укрилите се и уплашени родопчани: " Видях предсказание. И самичък Бог ми сподели: " Идете и се предайте на турците и приемете тяхната религия. Защото е все едно дали ми викат аллах или Христос. " (с. 387). Аз не можах да устоя на това вероотстъпничество, по какъв начин ли е издържал писателят? Той е измъчен всичко, което се е случило по това злокобно време.
Една изнасилена девственица убива похитителя си. Един челник закриля угнетените и е обесен. Но най-великата всеотдайност е на Момчил - заповяда да отрежат главата му и да я занесат на Караибрахим, с цел да може дребният Мирчо да забие нож в гърба му и да отмъсти за всички. Тези са смелчаците. Тежко е да се признае и понесе, само че такава е истината.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ