Енергийната ефективност може да стигне до всеки
Доц. Пенева, какви недостатъци излязоха нескрито при основаването на Национална карта на енергийната накърнимост на семействата в България, създадена в границите на плана ECF Energy Poverty към WWF България в партньорство с Института за стопански проучвания към Българска академия на науките?
Проучването сподели, че има обилни териториални разлики сред обособените региони и още по-големи сред областите. Съществуват разлики в климатичните особености, в потреблението на енергийни запаси, в равнищата на приходите. Различията са толкоз осезаеми, че София област, Разград и Добрич се оказват с два пъти по-голяма накърнимост. Град София е най-добре във връзка с приходите и на обществената накърнимост, с най-хубави параметри на енергийно ползване, доста малко семейства разчитат на дърва за огрев.
За нас използването на дърва за отопление е един от главните знаци за енергийна беднотия. Обикновено тези семейства са с най-ниски приходи. Разтваря се „ ножицата “ сред тези, които подхващат и не подхващат ограниченията за енергийна успеваемост. До 30 юни би трябвало да бъде подаден Социалният климатичен проект на България и нашата рекомендация е да се вземат поради териториалните особености на енергийната накърнимост на семействата.
Какви други рекомендации бихте дали?
Смятаме, че е нужно да се подхващат дейности, които да понижават разхода на сила при по-голяма група от хора. Не бива целият финансов запас да се концентрира единствено в саниране, и то на многофамилни здания. В тях, изключително в огромните градове, общественият микс е хетерогенен и е мъчно да се обзет уязвимите групи. По-малките обитаеми места, и изключително селата, съвсем нямат опция да вземат участие в каквито и да е стратегии. Ние съчетахме енергийните данни с данните за обществената накърнимост и направихме показател, който засича всички параметри и дава по-обективна картина.
Как се насочите към проблемите на енергийната накърнимост?
Този план беше утвърден през декември 2023 от Европейската климатична фондация с водещ сътрудник WWF България. Наложи го фактът, че България е измежду страните с най-висока енергийна беднотия в целия Европейски Съюз. От години имаме най-неблагоприятни равнища по доста други знаци - дял на разхода за сила в разполагаемия приход, потреблението на човек е доста по-ниско в сравнение с в Западна Европа, тук недопотребяваме, неравенствата са огромни, приходите ни са измежду най-ниските. Получава се тежка картина, тъй като у нас не се работи целеустремено за решение на проблемите. На хората им е мъчно сами да влагат, заради липса на финансови благоприятни условия.
Имаме пилотен план на WWF България, взаимно с Хабитат България, в Берковица и Луковит, в които работим с енергийно небогати семейства, с цел да забележим хората, жилищата им и техните потребности. Средства в страната има, само че не се ползват никакви обществени критерии. През 2023 година излиза наяве, че в последните 10 години към 70% от семействата не са подхванали нито една мярка за енергийна успеваемост.
Доходите са фактор в енергийната накърнимост, само че коя е повода за ниските приходи?
Ниските приходи са резултат и от политиката на приходите, и от политиката на пазара на труда, само че също на опазването на здравето и образованието. Много хора не могат да си разрешат лекуване и в по-ранна възраст получават увреждания. Все повече компании обезпечават служащите си на минимална работна заплата, което след това води и до ниски пенсии. Пенсионната система и опазването на здравето имат потребност от промяна.
Държавата продължава да подценява енергийната политика за семействата. Сградният фонд в България е със относително неприятна енергийна успеваемост, той е оставен най-вече на частната самодейност на жителите и сега енергийната успеваемост е пазар за богатите, както най-често го признава и самият бизнес. До него доста семейства нямат достъп. Разчитаме Социалният климатичен фонд да даде подтик на повече принадлежности за хората с ниски приходи и да не се следва остарелият образец за саниране със 100% грант за всички, а да има устременост към нискодоходните групи, както и от междинен приход надолу.
Какви хора са измежду уязвимите групи, крият ли те стопански капацитет?
Не са единствено инвалидизирани и пенсионери, а измежду тях са работещи небогати, които са над 10% в страната, има многочленни семейства. Минималната работна заплата не обезпечава издръжката на живот. Бизнесът твърди, че доближава лимит на опциите да усилва възнагражденията, само че приходите на хората може да се повишат и през икономическата политика. С повече вложения може да се сътвори нов бизнес и да се построи по-добра среда за живеене.
Предстои и либерализация на електроенергийния пазар за битовите консуматори. Какъв резултат се обрисува?
Най-уязвимите групи ще са най-засегнати. При разтърсванията, предизвиквани от районния недостиг и небалансирания пазар на електрическа енергия, през предходната година бизнесът в балканските страни купуваше с 30% по-скъп ток на свободния пазар, в сравнение с в Западна Европа.
Пазарът не е задоволително интегриран с другите страни от Европейски Съюз, а Украйна има нарастнали потребности заради разрушената си електроенергийна конструкция. В такава обстановка не е целесъобразно да се прави либерализация на пазара и за битовите консуматори. Тя има смисъл, с цел да паднат цените за битовите клиенти и с цел да има конкуренция и тласъци за енергийна успеваемост. Но при сегашните условия либерализацията би била самоубийствена. Ако Европейски Съюз одобри компенсационен механизъм за бизнеса и за свободния пазар като цяло, с ограничения, които да ни защитят, е изцяло допустимо да се направи либерализация, която да е повод към повече вложения.
За какво е и не е време?
Не е време за либерализация. Необходими са ограничения, които да ни приготвят за либерализиран пазар. Той се чака да е по-ефективен, само че ние имаме потребност от няколко години за подготовка на семействата и е време тя да стартира, като институциите поемат отговорността си и работят целеустремено за това. Нужно е да се направи оценка на въздействието, Пътна карта с ограничения за подготовка на потребителите и на търговците за тази цялостна либерализация. Има доста стъпки, които би трябвало да се изминат, и отговорности, които да се поемат. Правителството би трябвало да приготви уязвимите групи за рисковете, нужни са повече политики за понижаване на неравенствата.
Текстът е част от бр. 126 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
либерализация на пазара енергийна успеваемост Българска академия на науките Теодора Пенева
Проучването сподели, че има обилни териториални разлики сред обособените региони и още по-големи сред областите. Съществуват разлики в климатичните особености, в потреблението на енергийни запаси, в равнищата на приходите. Различията са толкоз осезаеми, че София област, Разград и Добрич се оказват с два пъти по-голяма накърнимост. Град София е най-добре във връзка с приходите и на обществената накърнимост, с най-хубави параметри на енергийно ползване, доста малко семейства разчитат на дърва за огрев.
За нас използването на дърва за отопление е един от главните знаци за енергийна беднотия. Обикновено тези семейства са с най-ниски приходи. Разтваря се „ ножицата “ сред тези, които подхващат и не подхващат ограниченията за енергийна успеваемост. До 30 юни би трябвало да бъде подаден Социалният климатичен проект на България и нашата рекомендация е да се вземат поради териториалните особености на енергийната накърнимост на семействата.
Какви други рекомендации бихте дали?
Смятаме, че е нужно да се подхващат дейности, които да понижават разхода на сила при по-голяма група от хора. Не бива целият финансов запас да се концентрира единствено в саниране, и то на многофамилни здания. В тях, изключително в огромните градове, общественият микс е хетерогенен и е мъчно да се обзет уязвимите групи. По-малките обитаеми места, и изключително селата, съвсем нямат опция да вземат участие в каквито и да е стратегии. Ние съчетахме енергийните данни с данните за обществената накърнимост и направихме показател, който засича всички параметри и дава по-обективна картина.
Как се насочите към проблемите на енергийната накърнимост?
Този план беше утвърден през декември 2023 от Европейската климатична фондация с водещ сътрудник WWF България. Наложи го фактът, че България е измежду страните с най-висока енергийна беднотия в целия Европейски Съюз. От години имаме най-неблагоприятни равнища по доста други знаци - дял на разхода за сила в разполагаемия приход, потреблението на човек е доста по-ниско в сравнение с в Западна Европа, тук недопотребяваме, неравенствата са огромни, приходите ни са измежду най-ниските. Получава се тежка картина, тъй като у нас не се работи целеустремено за решение на проблемите. На хората им е мъчно сами да влагат, заради липса на финансови благоприятни условия.
Имаме пилотен план на WWF България, взаимно с Хабитат България, в Берковица и Луковит, в които работим с енергийно небогати семейства, с цел да забележим хората, жилищата им и техните потребности. Средства в страната има, само че не се ползват никакви обществени критерии. През 2023 година излиза наяве, че в последните 10 години към 70% от семействата не са подхванали нито една мярка за енергийна успеваемост.
Доходите са фактор в енергийната накърнимост, само че коя е повода за ниските приходи?
Ниските приходи са резултат и от политиката на приходите, и от политиката на пазара на труда, само че също на опазването на здравето и образованието. Много хора не могат да си разрешат лекуване и в по-ранна възраст получават увреждания. Все повече компании обезпечават служащите си на минимална работна заплата, което след това води и до ниски пенсии. Пенсионната система и опазването на здравето имат потребност от промяна.
Държавата продължава да подценява енергийната политика за семействата. Сградният фонд в България е със относително неприятна енергийна успеваемост, той е оставен най-вече на частната самодейност на жителите и сега енергийната успеваемост е пазар за богатите, както най-често го признава и самият бизнес. До него доста семейства нямат достъп. Разчитаме Социалният климатичен фонд да даде подтик на повече принадлежности за хората с ниски приходи и да не се следва остарелият образец за саниране със 100% грант за всички, а да има устременост към нискодоходните групи, както и от междинен приход надолу.
Какви хора са измежду уязвимите групи, крият ли те стопански капацитет?
Не са единствено инвалидизирани и пенсионери, а измежду тях са работещи небогати, които са над 10% в страната, има многочленни семейства. Минималната работна заплата не обезпечава издръжката на живот. Бизнесът твърди, че доближава лимит на опциите да усилва възнагражденията, само че приходите на хората може да се повишат и през икономическата политика. С повече вложения може да се сътвори нов бизнес и да се построи по-добра среда за живеене.
Предстои и либерализация на електроенергийния пазар за битовите консуматори. Какъв резултат се обрисува?
Най-уязвимите групи ще са най-засегнати. При разтърсванията, предизвиквани от районния недостиг и небалансирания пазар на електрическа енергия, през предходната година бизнесът в балканските страни купуваше с 30% по-скъп ток на свободния пазар, в сравнение с в Западна Европа.
Пазарът не е задоволително интегриран с другите страни от Европейски Съюз, а Украйна има нарастнали потребности заради разрушената си електроенергийна конструкция. В такава обстановка не е целесъобразно да се прави либерализация на пазара и за битовите консуматори. Тя има смисъл, с цел да паднат цените за битовите клиенти и с цел да има конкуренция и тласъци за енергийна успеваемост. Но при сегашните условия либерализацията би била самоубийствена. Ако Европейски Съюз одобри компенсационен механизъм за бизнеса и за свободния пазар като цяло, с ограничения, които да ни защитят, е изцяло допустимо да се направи либерализация, която да е повод към повече вложения.
За какво е и не е време?
Не е време за либерализация. Необходими са ограничения, които да ни приготвят за либерализиран пазар. Той се чака да е по-ефективен, само че ние имаме потребност от няколко години за подготовка на семействата и е време тя да стартира, като институциите поемат отговорността си и работят целеустремено за това. Нужно е да се направи оценка на въздействието, Пътна карта с ограничения за подготовка на потребителите и на търговците за тази цялостна либерализация. Има доста стъпки, които би трябвало да се изминат, и отговорности, които да се поемат. Правителството би трябвало да приготви уязвимите групи за рисковете, нужни са повече политики за понижаване на неравенствата.
Текстът е част от бр. 126 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
либерализация на пазара енергийна успеваемост Българска академия на науките Теодора Пенева
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ