Експерт по национална сигурност: В твърде голяма степен България разчита на САЩ, без да се прави достатъчно от европейските съюзници
Доц. Георги Цветков, специалист по национална сигурност, в изявление за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "
“България не е предпазена от офанзива с балистични ракети и незабавно се нуждае от рационализация на системите си за противовъздушна офанзива ", това заяви в друго изявление зам.-министърът на защитата Атанас Запрянов. Знаем, че Съединени американски щати са главният ни сътрудник в модернизацията на военно-въздушните сили, сухопътните войски. Как съгласно вас, Съединени американски щати могат да ни спомагат за системите за противовъздушна и за противокорабна защита?
Първо, би трябвало да създадем едно малко конкретизиране, че в действителност зам.-министърът на защитата сподели, че България не разполага с такива системи, които да са против балистични ракети, което не е вест, явно това е известно. А другояче, страната ни взе участие в съюзната система за противоракетна защита на НАТО, по този начин или другояче още от 2011 година насам. Това, което е значимо да се означи, и което беше упоменато и в това изявление на зам.-министъра е, че в действителност, в случай че ние желаеме да закупим такива системи, ние имаме желание, те са заложени в капиталовата стратегия на Министерството на защитата. Но просто, в случай че ние желаеме да купим противовъздушни и противокорабни ракети ще отнеме години, преди да бъдат създадени и предоставени, заради това, че сега търсенето и поръчките са естествено доста огромни.
А за какво в този момент се сетихме, че би трябвало да се модернизираме?
Напрежението в Черноморския район се усилва последователно от 2008 година насам, след войната с Грузия. След 2014 година явно имаше спомагателна ескалация, само че знаете, че в дълъг интервал от време най-малко до 2019-2020 година в действителност в България вложенията в защитата бяха на извънредно ниско ниво. Експертната общественост не се е сетила в този момент, само че в този момент има задоволително схващане на политическо ниво. Но за жалост, към този момент е късно за бързи решения.
За какво са узрели политиците? Какви проблясъци виждате в политиците?
Това, което в действителност е проблясък е, че за поредна година, към този момент втора поредна година бюджетът за защита доближава 2% от брутния вътрешен артикул. Работи се по реализацията на капиталови планове. Миналата година беше подписан огромният контракт за доставка на бойни машини за сухопътни войски, тази година ще се продължи с други контракти и това е позитивно. Но за жалост, в този момент в България се вземат решения, които в една Румъния, да кажем, са почнали да се взимат от 2016 година насам. Тоест приказваме за едно директно закъснение с най-малко 6-7 години от нашите непосредствени съседи.
Отново приказваме за една сфера, в която би трябвало да наваксваме, ето сферата на защитата. То е по този начин и с доста други сфери у нас.
Да, само че тук работата е просто, че на нас сега ще ни е доста мъчно да намерим бързи решения за произвеждане и доставка на нови въоръжения и техника, заради това, че отбранителната промишленост в Европа, а и в Съединени американски щати е натоварена с извънредно доста поръчки. И заради тази причина, по-бързото решение, което може да докара до директно повишаване на нашия защитителен потенциал, то е, в случай че краткотрайно бъдат ситуирани съюзни системи на наша територия, преди ние да можем да придобием лични такива системи.
В България, в края на 2023 година влезе под европейският въздушен щит с още 11 други страни, включително Белгия, Чехия, Дания, Естония, Германия, Унгария, Латвия, Литва, Нидерландия, Норвегия и Словения. Г-н Цветков, знаем, че Министерският съвет утвърди плана на меморандум за взаимно закупуване на наземни системи за противовъздушна защита в границите на самодейността “Щит на европейското небе ". Какво очаквате от тази самодейност?
Това е несъмнено развиване в вярната посока, тъй като първо, води до нарастване на отбранителния потенциал на европейските страни. И второ, води до нараснало съдействие в защитата сред самите европейски страни. Знаете, че не един път е коментирано това, че в прекомерно огромна степен се разчита на Съединени американски щати, без да се прави задоволително от европейските съдружници. Така че едно общоевропейско решение сигурно е стъпка в вярната посока.
Кой европейски съдружник, виждате вие, може да ни помогне, по този начин да се каже, в по-кратък интервал?
Тук обаче има едно само че. Със сигурност резултатите, които могат да бъдат реализирани от тази самодейност ще изискват време, т.е. ще изискват години. Защото факт е, че все още ние не можем да приемем, че водещите европейски страни заемат своята лидерска роля в защитата. Напротив, както във връзка с Германия, по този начин и в по-малка степен във връзка с Франция можем да кажем, че те не са задоволително дейни във военно-политически смисъл във връзка с общата защита на европейските страни. Нормално е от страна на страни като нас, да чакаме те да демонстрират по-голяма самодейност, откакто са водещите в действителност в Европа. Но би трябвало да кажем, че другояче има съдействие на двустранно ниво, като да кажем Франция е извънредно дейна в Румъния. Там има ситуирани френски сили, в това число за противовъздушна защита.
А за какво? Какво стои в основата на това съгласно вас, да подкрепят Румъния?
Двустранните връзки. Значи ясно е, че една водеща страна поема ролята в някоя от граничните страни. Трябва да кажем, че за България ролята на рамкова страна има Италия. В България е ситуирана италианска бойна група. Имаше съдействие с Испания, може би си спомнят слушателите, че в един интервал нашата противовъздушна защита беше подпомагана от испански изтребители “Юро-файтър ". Така че аз допускам, че съдействието с страни сред България, Испания и Италия ще се ускори в областта на защитата, изключително с Италия. Разбира се, някой може да каже, че това не е от най-първите европейски страни, само че това е илюзия, тъй като приказваме за 70-милионна страна с една от водещите стопански системи, освен в Европа, само че и в света.
Доц. Цветков, какви системи съгласно вас, са най-подходящи за нашата страна и най-може би налични?
Това са два разнообразни въпроса, тъй като откакто в Румъния и в Полша има ситуирани системи “Пейтриът " може би това би бил най-хубавия вид и за България. Но както беше упоменато, това ще е вид, придобиването на такива ракети от наша страна, противоракетни ракети, ще изисква много време.
Осем-девет години?
Тоест, загатват се периоди от рода на 8-9 години. Така че първо, заради тази причина и заради включването на България в самодейността за европейски щит, съгласно мен е евентуално да се търси решение с европейски снабдител - Франция или Германия. Това е нечиста сделка от моя страна, само че допускам, че там ще има благоприятни условия за намиране на по-бързи решения.
Нека да си поговорим малко за тези системи “Пейтриът ", какво знаете вие за тях? Как действат те? Какви са отбранителните им качества?
Първо, в актуалния спор ние ги видяхме, виждали сме ги несъмнено от първата война в Залива насам да се употребяват против балистични ракети. Но в най-съвременния смисъл, те бяха демонстрирани във войната в Украйна. Може да се каже, че в действителност доведоха до качествена смяна в системите за противовъздушна защита на Украйна, като доведоха до опция за отбрана против съвсем цялостния набор от огромни закани, които идват от въздуха. С доста сериозен обхват и доста огромни благоприятни условия. Но би трябвало да кажем, в случай че това е водещата система, както наподобява все още, то въпреки всичко няма такава система за противовъздушна противоракетна защита, която да може да подсигурява 100% сигурност. Едно е без подозрение, че в случай че има опция да придобием такива системи или най-малко те да бъдат съюзни системи да бъдат ситуирани на наша територия, това ще значи извънредно качествено ниво, ново качествено ниво на нашата система за противовъздушна защита. Просто нищо, което е сравнимо с това, с което разполагаме все още.
Говорейки си доскоро за самодейността с вас за “Щит на европейското небе " може да споменем и по този начин наречената “Ароу 3 "?
Има един подобен миг, дали и до каква степен системи, които се употребяват от Израел ще могат да бъдат доставени задоволително бързо и в задоволително огромни количества в Европа, в случай, че Израел е зает директно в личната си сигурност. Известно е, че Израел е производител на напредничави системи, въоръжения и техника, само че там стои въпросът дали цялостното произвеждане на тези системи може да бъде трансферирано в Европа. Защото си даваме сметка, поради обстановката със сигурността на Израел, че в случай че една страна е директно застрашена, тя естествено ще избра отбраната на личната си сигурност. Така че когато се купуват въоръжения от Израел, едно от основните условия би трябвало да бъде тяхното произвеждане да става в действителност в европейските страни. И към този момент като механически благоприятни условия несъмнено, и тази система и други предлагани от MBDA например, са вероятни решения.
“България не е предпазена от офанзива с балистични ракети и незабавно се нуждае от рационализация на системите си за противовъздушна офанзива ", това заяви в друго изявление зам.-министърът на защитата Атанас Запрянов. Знаем, че Съединени американски щати са главният ни сътрудник в модернизацията на военно-въздушните сили, сухопътните войски. Как съгласно вас, Съединени американски щати могат да ни спомагат за системите за противовъздушна и за противокорабна защита?
Първо, би трябвало да създадем едно малко конкретизиране, че в действителност зам.-министърът на защитата сподели, че България не разполага с такива системи, които да са против балистични ракети, което не е вест, явно това е известно. А другояче, страната ни взе участие в съюзната система за противоракетна защита на НАТО, по този начин или другояче още от 2011 година насам. Това, което е значимо да се означи, и което беше упоменато и в това изявление на зам.-министъра е, че в действителност, в случай че ние желаеме да закупим такива системи, ние имаме желание, те са заложени в капиталовата стратегия на Министерството на защитата. Но просто, в случай че ние желаеме да купим противовъздушни и противокорабни ракети ще отнеме години, преди да бъдат създадени и предоставени, заради това, че сега търсенето и поръчките са естествено доста огромни.
А за какво в този момент се сетихме, че би трябвало да се модернизираме?
Напрежението в Черноморския район се усилва последователно от 2008 година насам, след войната с Грузия. След 2014 година явно имаше спомагателна ескалация, само че знаете, че в дълъг интервал от време най-малко до 2019-2020 година в действителност в България вложенията в защитата бяха на извънредно ниско ниво. Експертната общественост не се е сетила в този момент, само че в този момент има задоволително схващане на политическо ниво. Но за жалост, към този момент е късно за бързи решения.
За какво са узрели политиците? Какви проблясъци виждате в политиците?
Това, което в действителност е проблясък е, че за поредна година, към този момент втора поредна година бюджетът за защита доближава 2% от брутния вътрешен артикул. Работи се по реализацията на капиталови планове. Миналата година беше подписан огромният контракт за доставка на бойни машини за сухопътни войски, тази година ще се продължи с други контракти и това е позитивно. Но за жалост, в този момент в България се вземат решения, които в една Румъния, да кажем, са почнали да се взимат от 2016 година насам. Тоест приказваме за едно директно закъснение с най-малко 6-7 години от нашите непосредствени съседи.
Отново приказваме за една сфера, в която би трябвало да наваксваме, ето сферата на защитата. То е по този начин и с доста други сфери у нас.
Да, само че тук работата е просто, че на нас сега ще ни е доста мъчно да намерим бързи решения за произвеждане и доставка на нови въоръжения и техника, заради това, че отбранителната промишленост в Европа, а и в Съединени американски щати е натоварена с извънредно доста поръчки. И заради тази причина, по-бързото решение, което може да докара до директно повишаване на нашия защитителен потенциал, то е, в случай че краткотрайно бъдат ситуирани съюзни системи на наша територия, преди ние да можем да придобием лични такива системи.
В България, в края на 2023 година влезе под европейският въздушен щит с още 11 други страни, включително Белгия, Чехия, Дания, Естония, Германия, Унгария, Латвия, Литва, Нидерландия, Норвегия и Словения. Г-н Цветков, знаем, че Министерският съвет утвърди плана на меморандум за взаимно закупуване на наземни системи за противовъздушна защита в границите на самодейността “Щит на европейското небе ". Какво очаквате от тази самодейност?
Това е несъмнено развиване в вярната посока, тъй като първо, води до нарастване на отбранителния потенциал на европейските страни. И второ, води до нараснало съдействие в защитата сред самите европейски страни. Знаете, че не един път е коментирано това, че в прекомерно огромна степен се разчита на Съединени американски щати, без да се прави задоволително от европейските съдружници. Така че едно общоевропейско решение сигурно е стъпка в вярната посока.
Кой европейски съдружник, виждате вие, може да ни помогне, по този начин да се каже, в по-кратък интервал?
Тук обаче има едно само че. Със сигурност резултатите, които могат да бъдат реализирани от тази самодейност ще изискват време, т.е. ще изискват години. Защото факт е, че все още ние не можем да приемем, че водещите европейски страни заемат своята лидерска роля в защитата. Напротив, както във връзка с Германия, по този начин и в по-малка степен във връзка с Франция можем да кажем, че те не са задоволително дейни във военно-политически смисъл във връзка с общата защита на европейските страни. Нормално е от страна на страни като нас, да чакаме те да демонстрират по-голяма самодейност, откакто са водещите в действителност в Европа. Но би трябвало да кажем, че другояче има съдействие на двустранно ниво, като да кажем Франция е извънредно дейна в Румъния. Там има ситуирани френски сили, в това число за противовъздушна защита.
А за какво? Какво стои в основата на това съгласно вас, да подкрепят Румъния?
Двустранните връзки. Значи ясно е, че една водеща страна поема ролята в някоя от граничните страни. Трябва да кажем, че за България ролята на рамкова страна има Италия. В България е ситуирана италианска бойна група. Имаше съдействие с Испания, може би си спомнят слушателите, че в един интервал нашата противовъздушна защита беше подпомагана от испански изтребители “Юро-файтър ". Така че аз допускам, че съдействието с страни сред България, Испания и Италия ще се ускори в областта на защитата, изключително с Италия. Разбира се, някой може да каже, че това не е от най-първите европейски страни, само че това е илюзия, тъй като приказваме за 70-милионна страна с една от водещите стопански системи, освен в Европа, само че и в света.
Доц. Цветков, какви системи съгласно вас, са най-подходящи за нашата страна и най-може би налични?
Това са два разнообразни въпроса, тъй като откакто в Румъния и в Полша има ситуирани системи “Пейтриът " може би това би бил най-хубавия вид и за България. Но както беше упоменато, това ще е вид, придобиването на такива ракети от наша страна, противоракетни ракети, ще изисква много време.
Осем-девет години?
Тоест, загатват се периоди от рода на 8-9 години. Така че първо, заради тази причина и заради включването на България в самодейността за европейски щит, съгласно мен е евентуално да се търси решение с европейски снабдител - Франция или Германия. Това е нечиста сделка от моя страна, само че допускам, че там ще има благоприятни условия за намиране на по-бързи решения.
Нека да си поговорим малко за тези системи “Пейтриът ", какво знаете вие за тях? Как действат те? Какви са отбранителните им качества?
Първо, в актуалния спор ние ги видяхме, виждали сме ги несъмнено от първата война в Залива насам да се употребяват против балистични ракети. Но в най-съвременния смисъл, те бяха демонстрирани във войната в Украйна. Може да се каже, че в действителност доведоха до качествена смяна в системите за противовъздушна защита на Украйна, като доведоха до опция за отбрана против съвсем цялостния набор от огромни закани, които идват от въздуха. С доста сериозен обхват и доста огромни благоприятни условия. Но би трябвало да кажем, в случай че това е водещата система, както наподобява все още, то въпреки всичко няма такава система за противовъздушна противоракетна защита, която да може да подсигурява 100% сигурност. Едно е без подозрение, че в случай че има опция да придобием такива системи или най-малко те да бъдат съюзни системи да бъдат ситуирани на наша територия, това ще значи извънредно качествено ниво, ново качествено ниво на нашата система за противовъздушна защита. Просто нищо, което е сравнимо с това, с което разполагаме все още.
Говорейки си доскоро за самодейността с вас за “Щит на европейското небе " може да споменем и по този начин наречената “Ароу 3 "?
Има един подобен миг, дали и до каква степен системи, които се употребяват от Израел ще могат да бъдат доставени задоволително бързо и в задоволително огромни количества в Европа, в случай, че Израел е зает директно в личната си сигурност. Известно е, че Израел е производител на напредничави системи, въоръжения и техника, само че там стои въпросът дали цялостното произвеждане на тези системи може да бъде трансферирано в Европа. Защото си даваме сметка, поради обстановката със сигурността на Израел, че в случай че една страна е директно застрашена, тя естествено ще избра отбраната на личната си сигурност. Така че когато се купуват въоръжения от Израел, едно от основните условия би трябвало да бъде тяхното произвеждане да става в действителност в европейските страни. И към този момент като механически благоприятни условия несъмнено, и тази система и други предлагани от MBDA например, са вероятни решения.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ