Край на бягството от ДДС чрез пререгистрации! *
Доц. доктор Виктор Йоцов
Наскоро Министерството на финансите разгласява за разискване някои промени в данъчното законодателство, които (при одобрение) да влязат в действие от идната година. Предложенията в огромната си част са оправдани, само че по-скоро могат да се третират като „ козметични “. По-нататък ще направя къс коментар на проектопромените, като ще обърна внимание на по-сериозните проблеми в данъчната ни система.
• Една от предлаганите промени е обвързвана с отчитането на вътрешнобщностни доставки. Основната цел е да се обезпечат повече доказателства, под формата на първоначални документи, с оглед минимизиране на данъчни измами;
• Въвежда се тъй наречените режим на депозиране на артикули до поискване, с който за задгранични компании, които поддържат някакви наличия на склад за клиент в България, няма да се изисква регистрация по Данък добавена стойност в страната. По-съществено е предлагането целящо да предотврати многочислените промени в регистрацията на компаниите, които желаят да избегнат регистрация по ЗДДС. Проектът планува при поредно осъществяване на еднородна активност от две или повече свързани или видимо несвързани лица в еднакъв обект/едни и същи обекти, в облагаемия оборот на всяко последващо лице да се включва оборотът, осъществен от всички лица, правили активността в обекта/ите преди него, за интервал не по-дълъг от последните 12 поредни месеца преди настоящия месец. Идеята по-принцип е добра, само че практическото ѝ реализиране ще е мъчно. Заинтересувани лица към този момент са поствали на уеб страницата за мнения на закона доста съответни случаи в които предлаганата смяна няма да е допустимо и/или справедлива;
• Предвижда се въвеждане на няколко наставления, инициирани от (ОИСР), ориентирани към уеднаквяване на данъчната основа и противодействащи на практиките за отбягване на налози и нелегално прекачване на облаги. Въвежда се данъчно облагане при овакантяване което значи, че когато данъчно задължено лице трансферира активи отвън страната или трансформира юрисдикцията, на която е локално лице за данъчни цели, то финансовата облага, основана, само че не осъществена на територията на страната, ще бъде обложена. Правят се и промени, касаещи случаите на несъблюдение на условия при преотстъпване на корпоративен налог. В този случай данъкът се дължи в цялостния му размер и не може да се ползва възобновяване на преотстъпен налог в размер на неизпълнената част от уговорката за вложение. Мерките са рационални, само че ще обиден доста малко български компании и няма да имат значителен фискален ефект;
• Предвид бързото повишаване на размерите на отдалечената търговия се оферират по-сериозни отговорности на куриерите и пощите при транспорт на колета, изключително в случаите когато се търгуват акцизни стоки;
• Възобновява се задължението за обявление на даренията, като данъкът ще се събира от нотариусите, изповядващи договорката, и ще се чака леко повишение на събираемостта на локалните данъци;
• Прехвърлянето на акции или дялове, които дават на притежателя им права на благосъстоятелност върху неподвижен парцел, ще се третират като „ доставка “ и ще би трябвало да се заплаща Данък добавена стойност. Целта е да се избегне практиката собствеността върху недвижими парцели, предопределени да бъдат употребявани за жилищни потребности на физически лица, да става през прекачване на акции и дялове, като по този метод се заобикаля заплащането на Данък добавена стойност.
• Предлага се туристическият налог да се дефинира въз основа на данните за броя на предоставените нощувки през календарния месец. Те се съдържат в новоразработената Единна система за туристическа информация. Увеличават се пълномощията на общинските чиновници, които дефинират данъчна оценка за недвижими парцели на предприятия.
• Отпада задължението към годишната данъчна декларация по Закона за налога върху приходите на физическите лица да се ползват документи за импортираните през годината персонални осигурителни вноски.
С изключение на измененията касаещи честите пререгистрации на съществуващи компании с оглед отбягване на регистрация по Данък добавена стойност, останалите оферти надали ще имат доста съперници. Заслужава по-сериозно да са разиска опцията за повишаване на наложителния предел за регистрация по ЗДДС, който сега е 50 000 лева и явно е невисок. С това обаче проблемите в данъчната система не се изчерпват. Един по-задълбочен разбор обрисува редица нерешени проблеми:
• Структурата на данъчните доходи остава общо взето непроменена към този момент повече от две десетилетия. Икономическата доктрина постулира, че облагането на облагата и самостоятелните приходи има по-силно изразен отрицателен резултат върху икономическия напредък спрямо налозите върху потреблението (косвените данъци). Това може да се пояснява като мотив в интерес на косвените налози. В същото време би трябвало да се напомни, че огромният минус на косвените налози е тяхната регресивност, което не разрешава постигането на по-голяма правдивост при разпределението на данъчното задължение. От тази позиция все по-наложително е да се дискутират възможни промени в посока увеличение каузи на директните налози за сметка на косвените и преосмисляне на пропорционалното облагане. Сравнението със структурата на данъчните доходи в страните от Европейски Съюз е мощен мотив в тази посока - ясно се вижда, че структурата сред директните и косвени разноски в България съществено се разминава с тази в страните от Европейски Съюз. Докато приблизително за Европейски Съюз данъчната тежест е отмерено разпределена сред директни и косвени налози, в България косвените налози имат сериозен превес.
Доколкото осигурителните вноски са регресивни (предвид съществуването на оптимален застрахователен доход), а подоходното облагане е съразмерно, превесът на косвените налози в допълнение ускорява регресивността на цялата данъчна система.
• В данъчната система има и други съществени проблеми, които остават нерешени към този момент доста години. Обезателно следва да се уточни ниската (от позиция на европейските стандарти) преразпределителна функционалност на бюджета. Дебатът за ролята и функционалностите на страната в актуалното пазарно стопанство е комплициран и е мощно повлиян от политическите настройки на ръководещите сега партии. Има съществени разминавания във възгледите както в университетските, по този начин и в управническите среди.
Тук надали е уместно да се визира теоретичната страна на въпроса – това не е цел на актуалната публикация. Сравненията обаче с другите страни членки на Европейски Съюз във връзка с опциите на страната да взе участие интензивно в икономическия живот са значими, доколкото в едно икономическо пространство с ясно декларирана цел за реализиране на висока степен на икономическа, политическа и финансова интеграция, не е допустимо (по-скоро не е желателно) да има основни разлики във връзка с фискалната политика. При сегашните равнища на Брутният вътрешен продукт, достигането на междинните за Европейски Съюз стойности значи спомагателни повече от 10 милиарда лева доходи в бюджета годишно. Предвид подобряването на събираемостта на данъчните доходи следена през последните години, очевидната причина за слабата преразпределителна функционалност на бюджета (наред с спомагателните благоприятни условия за увеличение на събираемостта) се дължи на ниските данъчни ставки.
• Ефективната данъчна ставка в България е най-ниската в Европейски Съюз и една от най-ниските в целия свят. Тази политика беше подхваната преди десетина години с вярата, че данъчните преимущества ще привлекат задгранични вложители, което ще форсира икономическия напредък, ще сътвори нови работни места и ще разшири данъчната основа, което ще компенсира (поне отчасти) ниските ставки. За страдание нищо или доста малко от желанията беше осъществено.
Икономическият напредък може и да наподобява добре на фона на стагнираща Европа, само че е надалеч от нужния за тъй наречените догонващо развиване, което да ни приближи в обозримо бъдеще към междинните стойности на Брутният вътрешен продукт на глава от население в Европейски Съюз. Преките задгранични вложения освен не се усилиха, само че даже понижават през последните години. Подоходното неравноправие в обществото (измерено с коефициента на Джини** ) пораства, а опциите на страната да въздейства върху преразпределителните процеси стават все по-малки. Тази икономическа действителност се сблъсква с възходящия в обществото популизъм и упованията на хората страната да поема по-голяма отговорност във значими браншове на стопанската система като опазване на здравето, обучение, просвета, просвета и други Към това следва да се добави задълбочаването на демографската рецесия, което основава съществено напрежение върху общественото обезпечаване и възходяща потребност от бюджетно финансиране. Всичко изложено нагоре на процедура значи, че обществото е изправено пред съществено предизвикателство.
От една страна, надали има подозрение, че има потребност от повече бюджетни средства. Те могат да се обезпечат по няколко метода – значително възстановяване на събираемостта; разширение на данъчната основа; и/или повишение на данъчните ставки. Разбира се, първият вид е за предпочитане, само че това е сложен и муден развой, който има избрани граници. По отношение на данъчната основа има декларирани съществени планове от Европейска комисия да наложи в близко бъдеще идентични и наложителни правила за нейното установяване, което също лимитира опциите на този инструмент. По отношение на данъчните ставки, както икономическата доктрина, по този начин и емпиричните данни демонстрират съществуване на негативна взаимозависимост сред данъчните ставки и темповете на икономическо развиване, което евентуално аргументира съпротивата към промени в данъчната система. В същото време обаче, в случай че се прегледат единствено новите страни членки се вижда, че такава връзка не може да се открие. Нещо повече – макар най-ниските ефикасни ставки, има единствено две страни от новите страни-членки, които имат по-нисък стопански напредък от България.
• Ниският условен дял на бюджетните разноски напълно се дължи на умишлено провежданата политика на отвод от фискални тласъци, която в последните три години прерасна в политика на постигането на бюджетни остатъци. Макроикономическата оценка на осъществените бюджетни остатъци не е еднопосочна. Икономистите от другите школи по този начин и не могат да реализират единодушие в рекомендациите по отношение на фискалната политика. Представителите на неокласическия демократизъм са безапелационни в убежденията си за вредите от бюджетен недостиг. В същото време обаче би трябвало да се прави разлика сред анти-дефицитния радикализъм и бюджетния консерватизъм.
С други думи, заклеймяването на бюджетния недостиг е също толкоз нездравословно, колкото и безотговорното харчене на обществен запас и последващото му финансиране посредством издаване на нов дълг. Това на процедура значи, че е извънредно значимо тъкмо да се оцени тъй наречените фискално пространство и да се взимат управнически решения от позиция на съответната икономическа обстановка, а не да се робува на канони. Това схващане е даже с още по-голяма годност за България, която непринудено се е отказала от осъществяване на парична политика.
Отказът от интензивно потребление и на фискалните принадлежности на процедура ще значи и отвод от макроикономическо ръководство изобщо. Целесъобразността на такава политика буди съществени възражения. Стремежът към уравновесен бюджет по принцип е окуражителен, само че надали е потребен когато значими бюджетни браншове са недофинансирани, когато инфраструктурата е явно остаряла, когато икономическият напредък е измежду най-ниските измежду страните с които се съпоставяме, когато по съвсем всички обществени индикатори сме на последна място в страните от Европейски Съюз. Налага се изводът, че е нужен спор във връзка с бюджетните цели и преосмисляне на политиката на уравновесен бюджет непременно. Моделът на икономическо развиване, разчитащ на минимална държавна интервенция и на ниско възнаграждение на труда явно е провален и би трябвало да се премисли. В същото време всяка смяна на данъчната система, основаваща се на повишение на ефикасните данъчни ставки, следва да се предприеме единствено при изискване, че е усъвършенствана данъчната събираемост.
______________________
* Заглавието е на редакцията.
** Съгласно данните на EUROSTAT – SILC Survey, България е страната с най-голям коефициент на Джини в Европейския съюз във връзка с разполагаемия приход. За 2017 година коефициентът е 40.2, при приблизително за Европейски Съюз (28) 30.7. Друг противен миг еq че през последните пет години наклонността е към непрестанно повишаване.
Наскоро Министерството на финансите разгласява за разискване някои промени в данъчното законодателство, които (при одобрение) да влязат в действие от идната година. Предложенията в огромната си част са оправдани, само че по-скоро могат да се третират като „ козметични “. По-нататък ще направя къс коментар на проектопромените, като ще обърна внимание на по-сериозните проблеми в данъчната ни система.
• Една от предлаганите промени е обвързвана с отчитането на вътрешнобщностни доставки. Основната цел е да се обезпечат повече доказателства, под формата на първоначални документи, с оглед минимизиране на данъчни измами;
• Въвежда се тъй наречените режим на депозиране на артикули до поискване, с който за задгранични компании, които поддържат някакви наличия на склад за клиент в България, няма да се изисква регистрация по Данък добавена стойност в страната. По-съществено е предлагането целящо да предотврати многочислените промени в регистрацията на компаниите, които желаят да избегнат регистрация по ЗДДС. Проектът планува при поредно осъществяване на еднородна активност от две или повече свързани или видимо несвързани лица в еднакъв обект/едни и същи обекти, в облагаемия оборот на всяко последващо лице да се включва оборотът, осъществен от всички лица, правили активността в обекта/ите преди него, за интервал не по-дълъг от последните 12 поредни месеца преди настоящия месец. Идеята по-принцип е добра, само че практическото ѝ реализиране ще е мъчно. Заинтересувани лица към този момент са поствали на уеб страницата за мнения на закона доста съответни случаи в които предлаганата смяна няма да е допустимо и/или справедлива;
• Предвижда се въвеждане на няколко наставления, инициирани от (ОИСР), ориентирани към уеднаквяване на данъчната основа и противодействащи на практиките за отбягване на налози и нелегално прекачване на облаги. Въвежда се данъчно облагане при овакантяване което значи, че когато данъчно задължено лице трансферира активи отвън страната или трансформира юрисдикцията, на която е локално лице за данъчни цели, то финансовата облага, основана, само че не осъществена на територията на страната, ще бъде обложена. Правят се и промени, касаещи случаите на несъблюдение на условия при преотстъпване на корпоративен налог. В този случай данъкът се дължи в цялостния му размер и не може да се ползва възобновяване на преотстъпен налог в размер на неизпълнената част от уговорката за вложение. Мерките са рационални, само че ще обиден доста малко български компании и няма да имат значителен фискален ефект;
• Предвид бързото повишаване на размерите на отдалечената търговия се оферират по-сериозни отговорности на куриерите и пощите при транспорт на колета, изключително в случаите когато се търгуват акцизни стоки;
• Възобновява се задължението за обявление на даренията, като данъкът ще се събира от нотариусите, изповядващи договорката, и ще се чака леко повишение на събираемостта на локалните данъци;
• Прехвърлянето на акции или дялове, които дават на притежателя им права на благосъстоятелност върху неподвижен парцел, ще се третират като „ доставка “ и ще би трябвало да се заплаща Данък добавена стойност. Целта е да се избегне практиката собствеността върху недвижими парцели, предопределени да бъдат употребявани за жилищни потребности на физически лица, да става през прекачване на акции и дялове, като по този метод се заобикаля заплащането на Данък добавена стойност.
• Предлага се туристическият налог да се дефинира въз основа на данните за броя на предоставените нощувки през календарния месец. Те се съдържат в новоразработената Единна система за туристическа информация. Увеличават се пълномощията на общинските чиновници, които дефинират данъчна оценка за недвижими парцели на предприятия.
• Отпада задължението към годишната данъчна декларация по Закона за налога върху приходите на физическите лица да се ползват документи за импортираните през годината персонални осигурителни вноски.
С изключение на измененията касаещи честите пререгистрации на съществуващи компании с оглед отбягване на регистрация по Данък добавена стойност, останалите оферти надали ще имат доста съперници. Заслужава по-сериозно да са разиска опцията за повишаване на наложителния предел за регистрация по ЗДДС, който сега е 50 000 лева и явно е невисок. С това обаче проблемите в данъчната система не се изчерпват. Един по-задълбочен разбор обрисува редица нерешени проблеми:
• Структурата на данъчните доходи остава общо взето непроменена към този момент повече от две десетилетия. Икономическата доктрина постулира, че облагането на облагата и самостоятелните приходи има по-силно изразен отрицателен резултат върху икономическия напредък спрямо налозите върху потреблението (косвените данъци). Това може да се пояснява като мотив в интерес на косвените налози. В същото време би трябвало да се напомни, че огромният минус на косвените налози е тяхната регресивност, което не разрешава постигането на по-голяма правдивост при разпределението на данъчното задължение. От тази позиция все по-наложително е да се дискутират възможни промени в посока увеличение каузи на директните налози за сметка на косвените и преосмисляне на пропорционалното облагане. Сравнението със структурата на данъчните доходи в страните от Европейски Съюз е мощен мотив в тази посока - ясно се вижда, че структурата сред директните и косвени разноски в България съществено се разминава с тази в страните от Европейски Съюз. Докато приблизително за Европейски Съюз данъчната тежест е отмерено разпределена сред директни и косвени налози, в България косвените налози имат сериозен превес.
Доколкото осигурителните вноски са регресивни (предвид съществуването на оптимален застрахователен доход), а подоходното облагане е съразмерно, превесът на косвените налози в допълнение ускорява регресивността на цялата данъчна система.
• В данъчната система има и други съществени проблеми, които остават нерешени към този момент доста години. Обезателно следва да се уточни ниската (от позиция на европейските стандарти) преразпределителна функционалност на бюджета. Дебатът за ролята и функционалностите на страната в актуалното пазарно стопанство е комплициран и е мощно повлиян от политическите настройки на ръководещите сега партии. Има съществени разминавания във възгледите както в университетските, по този начин и в управническите среди.
Тук надали е уместно да се визира теоретичната страна на въпроса – това не е цел на актуалната публикация. Сравненията обаче с другите страни членки на Европейски Съюз във връзка с опциите на страната да взе участие интензивно в икономическия живот са значими, доколкото в едно икономическо пространство с ясно декларирана цел за реализиране на висока степен на икономическа, политическа и финансова интеграция, не е допустимо (по-скоро не е желателно) да има основни разлики във връзка с фискалната политика. При сегашните равнища на Брутният вътрешен продукт, достигането на междинните за Европейски Съюз стойности значи спомагателни повече от 10 милиарда лева доходи в бюджета годишно. Предвид подобряването на събираемостта на данъчните доходи следена през последните години, очевидната причина за слабата преразпределителна функционалност на бюджета (наред с спомагателните благоприятни условия за увеличение на събираемостта) се дължи на ниските данъчни ставки.
• Ефективната данъчна ставка в България е най-ниската в Европейски Съюз и една от най-ниските в целия свят. Тази политика беше подхваната преди десетина години с вярата, че данъчните преимущества ще привлекат задгранични вложители, което ще форсира икономическия напредък, ще сътвори нови работни места и ще разшири данъчната основа, което ще компенсира (поне отчасти) ниските ставки. За страдание нищо или доста малко от желанията беше осъществено.
Икономическият напредък може и да наподобява добре на фона на стагнираща Европа, само че е надалеч от нужния за тъй наречените догонващо развиване, което да ни приближи в обозримо бъдеще към междинните стойности на Брутният вътрешен продукт на глава от население в Европейски Съюз. Преките задгранични вложения освен не се усилиха, само че даже понижават през последните години. Подоходното неравноправие в обществото (измерено с коефициента на Джини** ) пораства, а опциите на страната да въздейства върху преразпределителните процеси стават все по-малки. Тази икономическа действителност се сблъсква с възходящия в обществото популизъм и упованията на хората страната да поема по-голяма отговорност във значими браншове на стопанската система като опазване на здравето, обучение, просвета, просвета и други Към това следва да се добави задълбочаването на демографската рецесия, което основава съществено напрежение върху общественото обезпечаване и възходяща потребност от бюджетно финансиране. Всичко изложено нагоре на процедура значи, че обществото е изправено пред съществено предизвикателство.
От една страна, надали има подозрение, че има потребност от повече бюджетни средства. Те могат да се обезпечат по няколко метода – значително възстановяване на събираемостта; разширение на данъчната основа; и/или повишение на данъчните ставки. Разбира се, първият вид е за предпочитане, само че това е сложен и муден развой, който има избрани граници. По отношение на данъчната основа има декларирани съществени планове от Европейска комисия да наложи в близко бъдеще идентични и наложителни правила за нейното установяване, което също лимитира опциите на този инструмент. По отношение на данъчните ставки, както икономическата доктрина, по този начин и емпиричните данни демонстрират съществуване на негативна взаимозависимост сред данъчните ставки и темповете на икономическо развиване, което евентуално аргументира съпротивата към промени в данъчната система. В същото време обаче, в случай че се прегледат единствено новите страни членки се вижда, че такава връзка не може да се открие. Нещо повече – макар най-ниските ефикасни ставки, има единствено две страни от новите страни-членки, които имат по-нисък стопански напредък от България.
• Ниският условен дял на бюджетните разноски напълно се дължи на умишлено провежданата политика на отвод от фискални тласъци, която в последните три години прерасна в политика на постигането на бюджетни остатъци. Макроикономическата оценка на осъществените бюджетни остатъци не е еднопосочна. Икономистите от другите школи по този начин и не могат да реализират единодушие в рекомендациите по отношение на фискалната политика. Представителите на неокласическия демократизъм са безапелационни в убежденията си за вредите от бюджетен недостиг. В същото време обаче би трябвало да се прави разлика сред анти-дефицитния радикализъм и бюджетния консерватизъм.
С други думи, заклеймяването на бюджетния недостиг е също толкоз нездравословно, колкото и безотговорното харчене на обществен запас и последващото му финансиране посредством издаване на нов дълг. Това на процедура значи, че е извънредно значимо тъкмо да се оцени тъй наречените фискално пространство и да се взимат управнически решения от позиция на съответната икономическа обстановка, а не да се робува на канони. Това схващане е даже с още по-голяма годност за България, която непринудено се е отказала от осъществяване на парична политика.
Отказът от интензивно потребление и на фискалните принадлежности на процедура ще значи и отвод от макроикономическо ръководство изобщо. Целесъобразността на такава политика буди съществени възражения. Стремежът към уравновесен бюджет по принцип е окуражителен, само че надали е потребен когато значими бюджетни браншове са недофинансирани, когато инфраструктурата е явно остаряла, когато икономическият напредък е измежду най-ниските измежду страните с които се съпоставяме, когато по съвсем всички обществени индикатори сме на последна място в страните от Европейски Съюз. Налага се изводът, че е нужен спор във връзка с бюджетните цели и преосмисляне на политиката на уравновесен бюджет непременно. Моделът на икономическо развиване, разчитащ на минимална държавна интервенция и на ниско възнаграждение на труда явно е провален и би трябвало да се премисли. В същото време всяка смяна на данъчната система, основаваща се на повишение на ефикасните данъчни ставки, следва да се предприеме единствено при изискване, че е усъвършенствана данъчната събираемост.
______________________
* Заглавието е на редакцията.
** Съгласно данните на EUROSTAT – SILC Survey, България е страната с най-голям коефициент на Джини в Европейския съюз във връзка с разполагаемия приход. За 2017 година коефициентът е 40.2, при приблизително за Европейски Съюз (28) 30.7. Друг противен миг еq че през последните пет години наклонността е към непрестанно повишаване.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ