Възможностите на добрата икономическа политика в България
доц. доктор Пламен Неновпреподава в BI Norwegian Business School
Високата капиталова интензивност е от централно значение за бързия догонващ стопански напредък. Както към този момент дискутирах в предходни разбори за " Капитал " ( и ), след 2009 година българската стопанска система се намира в трайна капиталова застоялост. Ковид рецесията докара до спомагателен спад в вложенията с към 7% в края на 2020 година по отношение на края на 2019 година
Индиректното субсидиране посредством обществени вложения в транспортна инфраструктура не е най-успешният модел в българския подтекст.
Освен извънредно наложителните институционални промени, свързани с правоприлагането и метода на ръководство на страната, които биха имали резултат в дълготраен интервал, какви стопански политики биха повишили капиталовата интензивност в кратковременен интервал? Такива политики, най-общо казано, могат да бъдат наречени капиталови тласъци. Има няколко типа капиталови тласъци:
Индиректни - посредством обществена инвестиция в инфраструктура, като транспортна инфраструктура, градеж на бизнес паркове, инкубатори и така нататък Индиректни - посредством дългови гаранции от институции като Българската банка за развиване (ББР) и Европейския капиталов фонд (ЕИФ) Директни - посредством грантове като евросубсидиите по стратегия " Иновации и конкурентоспособност " Директни - посредством данъчни тласъци под формата на данъчни облекчения или данъчни заеми.
България към този момент има опит и с четирите типа капиталови дотации. Индиректното субсидиране посредством обществени вложения в транспортна инфраструктура и бизнес паркове беше приоритет на държавните управления след 2009. Тъй като тъкмо в този интервал капиталовата интензивност в България трайно стагнира, най-вероятно тъкмо този тип стимулиране не е най-успешният в българския подтекст, най-малко до момента.
Дълговите гаранции са необятно публикуван метод за капиталова поддръжка. В българския подтекст, за жалост, без дълбока промяна в ББР в този миг те не могат да бъдат употребявани дейно.
Високата капиталова интензивност е от централно значение за бързия догонващ стопански напредък. Както към този момент дискутирах в предходни разбори за " Капитал " ( и ), след 2009 година българската стопанска система се намира в трайна капиталова застоялост. Ковид рецесията докара до спомагателен спад в вложенията с към 7% в края на 2020 година по отношение на края на 2019 година
Индиректното субсидиране посредством обществени вложения в транспортна инфраструктура не е най-успешният модел в българския подтекст.
Освен извънредно наложителните институционални промени, свързани с правоприлагането и метода на ръководство на страната, които биха имали резултат в дълготраен интервал, какви стопански политики биха повишили капиталовата интензивност в кратковременен интервал? Такива политики, най-общо казано, могат да бъдат наречени капиталови тласъци. Има няколко типа капиталови тласъци:
Индиректни - посредством обществена инвестиция в инфраструктура, като транспортна инфраструктура, градеж на бизнес паркове, инкубатори и така нататък Индиректни - посредством дългови гаранции от институции като Българската банка за развиване (ББР) и Европейския капиталов фонд (ЕИФ) Директни - посредством грантове като евросубсидиите по стратегия " Иновации и конкурентоспособност " Директни - посредством данъчни тласъци под формата на данъчни облекчения или данъчни заеми.
България към този момент има опит и с четирите типа капиталови дотации. Индиректното субсидиране посредством обществени вложения в транспортна инфраструктура и бизнес паркове беше приоритет на държавните управления след 2009. Тъй като тъкмо в този интервал капиталовата интензивност в България трайно стагнира, най-вероятно тъкмо този тип стимулиране не е най-успешният в българския подтекст, най-малко до момента.
Дълговите гаранции са необятно публикуван метод за капиталова поддръжка. В българския подтекст, за жалост, без дълбока промяна в ББР в този миг те не могат да бъдат употребявани дейно.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ