Сливането на университетите в България - разумно действие, но и нож с две остриета
Доц. доктор Марин Генчев, дмн приключва медицина във Виенския университет, Австрия, през 1997 година От 2001 до 2004 работи в Националния институт за проучване на заболяванията на мозъка, националните институти по опазване на здравето на Съединени американски щати, Бетезда, Мериленд, Съединени американски щати. През 2015 година става доцент по неврохирургия към Университета " Рупрехт-Карлс " в Хайделберг, Германия.
Прочетох за желанията на министър Денков да работи за обединение на университети в България. Тази концепция ме накара мисловно да се върна към три десетилетия обратно.
Преди 25 години приключих висшето си обучение в Медицинския факултет на Виенския университет. Освен че е основан през далечната 1365 година, в този университет са се обучавали и са преподавали бащата на генетиката Грегор Мендел, откривателят на кръвните групи Карл Ландщайнер, хирургът Теодор Билрот и доста други велики лекари. През 2005 година обаче студентите, завършващи следването си по медицина във Виена, към този момент не можеха да се похвалят със същото. На техните дипломи не стоеше печатът от 1552 година, а този от 2004. Техният университет от един от най-старите бе станал един от най-новите в Европа. Причината бе, че по политически аргументи Медицинският факултет на Виенският университет бе трансфорат в обособен университет. Имаше всевъзможни клюки за аргументите за това разделяне. Някои твърдяха, че тогавашният декан желае да стане ректор. Други пък - че двете огромни партии не са могли да се схванат за това коя да поеме грижата за най-големия университет в Австрия.
Всичко щеше да е един забавен виц, в случай че неналичието на последователност и датата на печата бяха единствените негативни последствия. Но за жал нещата не стояха по този начин.
Реклама
През 90-те години медицината и по-специално здравната просвета във Виена се развиваше стремително. Това най-добре проличаваше в интернационалната ранглиста на Виенския университет. В годините преди разделянето Виенският университет се движеше към 80-то място в интернационалната ранглиста на университетите (Academic Ranking of World Universities). С поддръжка за специфични политики - назначение на известни учени, целенасочени вложения в избрани области и привличане на студенти от целия свят Виенският университет имаше действителни шансове да влезе в топ 50 а може би и топ 20 на международните университети. Други сравними с Австрия европейски страни като Швейцария, Швеция и Дания съумяха да го създадат.
След отцепването на Медицинския факултет Виенският университет се срина в интернационалните ранглисти. Той падна на към 150-о място в света. А пък Медицинският университет Виена по този начин и не се изкачи над 200-ото място.
Доколко мястото в класацията на един университет е значимо
В интернет ще прочетете доста отзиви, че тези ранглисти не са " чак толкоз " значими. В науката и образованието обаче класациите са от голяма важност. Като се стартира от импакт факторите на списанията, в които публикуваме, до броя на цитиранията, които получаваме. Същото важи и за университетите. И в случай че се съмнявате - попитайте някой родител на седмокласник. Изборът на гимназия за осми клас постоянно стартира от горе надолу по класацията на учебните заведения по бал. С други думи - в един университет с по-добро класиране ще идват по-способни студенти и преподаватели, които от своя страна ще вършат по-значими открития, а от тези открития ще произлязат по-добри артикули и това ще е добре за цялото ни общество.
Да сливаме ли университети в България?
Да. Това е едно доста рационално деяние. Причините са няколко. Има прекомерно доста дребни университети. Ако работят в синхрон, те ще могат доста по-лесно и икономично да развиват просветителни и научни стратегии изключително в редки дисциплини. Също по този начин, извънредно време е да имаме най-малко един университет, който да има капацитета да се бори с огромните акули в просветителния бизнес, класиран на влиятелно място в интернационалните ранглисти. А както разцепването води до проваляне в класациите, по този начин сливането може да докара до нанагорнище.
Реклама Опасностите пред сливането на университетите
Трябва да споменем и за заплахите, които произтичат от обединяването на университети. Най-голямата е основаване на монопол над образованието и научните проучвания .Познавайки добре академичната среда в България от самото ѝ основаване, съм твърдо уверен, че едни мегаструктури могат елементарно да бъдат овладени от дребна група от хора в границите на няколко години. В не един университет сме били очевидци на такова монополизиране, където меритокрацията отстъпва пред желанието на една дребна върхушка, отказваща отчетност въз основа на една криворазбрана академична самостоятелност, да " бетонира " властта си. Затова, още преди да се случат сливанията, нашите политици е редно да отговорят на следните въпроси:
Как ще подсигуряваме, че всички субсидирани от данъкоплатеца институции ще дават доклад на обществото за достиженията си? Какви ще бъдат поощренията за положителни резултати и наказванията за слаби както на равнище научни групи, по този начин и на равнище университети? Как ще подсигуряваме, че достиженията на един академик ще са единственият фактор, който дефинира неговото кариерно израстване?
Сливането ли е единственото, което можем да създадем
Сливането на университети (вкл. и научни институти) не е единственото, което можем да създадем, с цел да повишим качеството на образование и на научните достижения. Не по-малко значимо е да увеличим количеството и качеството на научните изявления, излизащи от университетите. Това можем да го реализираме единствено с една " безжалостно " меритократична система за академично израстване и финансиране (основана на правилото publish or perish) каквито има в огромните интернационалните университети. Това елементарно може да бъде осъществено ако/щом се направи една обществено налична база данни, систематизираща българските учени по научни достижения и изявления, от което да зависи кариерното израстване и разпределението на средствата за просвета.
В умозаключение желая да кажа, че е окуражителен стремежът на министъра на образованието и науката да увеличи качеството на висшето обучение и научните проучвания в България. Да, сливането на университети е една значима стъпка, която може действително да усъвършенства преподаването и научната работа в нашите университети, както и да усъвършенства интернационалния образ на нашето висше обучение. Сливането обаче е нож с две остриета и може доста да утежни както равнището на научните проучвания, по този начин и образованието. Сливането ще е сполучлив ход единствено в случай че в новосъздадените университети се наложат правилата на:
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Отбрана 2 Отбрана 3 Коментари и разбори 1 Отбрана 2 Отбрана 3 Интервю 1 Отбрана 2 Отбрана 3 Войната в Украйна Реклама
отчетност към финансиращите институции меритокрация при избора и израстване на учените.
Ако това не се случи, ще станем очевидци на следващата феодализация в едни безотчетни, само че за сметка на това държавно финансирани структури.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Тема Коментари и анализи
Прочетох за желанията на министър Денков да работи за обединение на университети в България. Тази концепция ме накара мисловно да се върна към три десетилетия обратно.
Преди 25 години приключих висшето си обучение в Медицинския факултет на Виенския университет. Освен че е основан през далечната 1365 година, в този университет са се обучавали и са преподавали бащата на генетиката Грегор Мендел, откривателят на кръвните групи Карл Ландщайнер, хирургът Теодор Билрот и доста други велики лекари. През 2005 година обаче студентите, завършващи следването си по медицина във Виена, към този момент не можеха да се похвалят със същото. На техните дипломи не стоеше печатът от 1552 година, а този от 2004. Техният университет от един от най-старите бе станал един от най-новите в Европа. Причината бе, че по политически аргументи Медицинският факултет на Виенският университет бе трансфорат в обособен университет. Имаше всевъзможни клюки за аргументите за това разделяне. Някои твърдяха, че тогавашният декан желае да стане ректор. Други пък - че двете огромни партии не са могли да се схванат за това коя да поеме грижата за най-големия университет в Австрия.
Всичко щеше да е един забавен виц, в случай че неналичието на последователност и датата на печата бяха единствените негативни последствия. Но за жал нещата не стояха по този начин.
Реклама
През 90-те години медицината и по-специално здравната просвета във Виена се развиваше стремително. Това най-добре проличаваше в интернационалната ранглиста на Виенския университет. В годините преди разделянето Виенският университет се движеше към 80-то място в интернационалната ранглиста на университетите (Academic Ranking of World Universities). С поддръжка за специфични политики - назначение на известни учени, целенасочени вложения в избрани области и привличане на студенти от целия свят Виенският университет имаше действителни шансове да влезе в топ 50 а може би и топ 20 на международните университети. Други сравними с Австрия европейски страни като Швейцария, Швеция и Дания съумяха да го създадат.
След отцепването на Медицинския факултет Виенският университет се срина в интернационалните ранглисти. Той падна на към 150-о място в света. А пък Медицинският университет Виена по този начин и не се изкачи над 200-ото място.
Доколко мястото в класацията на един университет е значимо
В интернет ще прочетете доста отзиви, че тези ранглисти не са " чак толкоз " значими. В науката и образованието обаче класациите са от голяма важност. Като се стартира от импакт факторите на списанията, в които публикуваме, до броя на цитиранията, които получаваме. Същото важи и за университетите. И в случай че се съмнявате - попитайте някой родител на седмокласник. Изборът на гимназия за осми клас постоянно стартира от горе надолу по класацията на учебните заведения по бал. С други думи - в един университет с по-добро класиране ще идват по-способни студенти и преподаватели, които от своя страна ще вършат по-значими открития, а от тези открития ще произлязат по-добри артикули и това ще е добре за цялото ни общество.
Да сливаме ли университети в България?
Да. Това е едно доста рационално деяние. Причините са няколко. Има прекомерно доста дребни университети. Ако работят в синхрон, те ще могат доста по-лесно и икономично да развиват просветителни и научни стратегии изключително в редки дисциплини. Също по този начин, извънредно време е да имаме най-малко един университет, който да има капацитета да се бори с огромните акули в просветителния бизнес, класиран на влиятелно място в интернационалните ранглисти. А както разцепването води до проваляне в класациите, по този начин сливането може да докара до нанагорнище.
Реклама Опасностите пред сливането на университетите
Трябва да споменем и за заплахите, които произтичат от обединяването на университети. Най-голямата е основаване на монопол над образованието и научните проучвания .Познавайки добре академичната среда в България от самото ѝ основаване, съм твърдо уверен, че едни мегаструктури могат елементарно да бъдат овладени от дребна група от хора в границите на няколко години. В не един университет сме били очевидци на такова монополизиране, където меритокрацията отстъпва пред желанието на една дребна върхушка, отказваща отчетност въз основа на една криворазбрана академична самостоятелност, да " бетонира " властта си. Затова, още преди да се случат сливанията, нашите политици е редно да отговорят на следните въпроси:
Как ще подсигуряваме, че всички субсидирани от данъкоплатеца институции ще дават доклад на обществото за достиженията си? Какви ще бъдат поощренията за положителни резултати и наказванията за слаби както на равнище научни групи, по този начин и на равнище университети? Как ще подсигуряваме, че достиженията на един академик ще са единственият фактор, който дефинира неговото кариерно израстване?
Сливането ли е единственото, което можем да създадем
Сливането на университети (вкл. и научни институти) не е единственото, което можем да създадем, с цел да повишим качеството на образование и на научните достижения. Не по-малко значимо е да увеличим количеството и качеството на научните изявления, излизащи от университетите. Това можем да го реализираме единствено с една " безжалостно " меритократична система за академично израстване и финансиране (основана на правилото publish or perish) каквито има в огромните интернационалните университети. Това елементарно може да бъде осъществено ако/щом се направи една обществено налична база данни, систематизираща българските учени по научни достижения и изявления, от което да зависи кариерното израстване и разпределението на средствата за просвета.
В умозаключение желая да кажа, че е окуражителен стремежът на министъра на образованието и науката да увеличи качеството на висшето обучение и научните проучвания в България. Да, сливането на университети е една значима стъпка, която може действително да усъвършенства преподаването и научната работа в нашите университети, както и да усъвършенства интернационалния образ на нашето висше обучение. Сливането обаче е нож с две остриета и може доста да утежни както равнището на научните проучвания, по този начин и образованието. Сливането ще е сполучлив ход единствено в случай че в новосъздадените университети се наложат правилата на:
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Отбрана 2 Отбрана 3 Коментари и разбори 1 Отбрана 2 Отбрана 3 Интервю 1 Отбрана 2 Отбрана 3 Войната в Украйна Реклама
отчетност към финансиращите институции меритокрация при избора и израстване на учените.
Ако това не се случи, ще станем очевидци на следващата феодализация в едни безотчетни, само че за сметка на това държавно финансирани структури.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Тема Коментари и анализи
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ