Българските деца – как се хранят и колко се движат
Доц. доктор Ханджиева-Дърленска е ръководител на Българското съдружие за изследване на затлъстяването и съпътстващите го болести. Тя е съ-председател на Работната група по хранене към Европейската асоциация за проучване на затлъстяването. От юли 2021 година е приета за Европейски експерт за лекуване на затлъстяването от Европейската асоциация за проучване на затлъстяването. От ноември 2022 е определена в борда на Европейската група по детско затлъстяване.
Повод да поговорим с нея са данни, които СЗО оповести през септември, и които демонстрираха, че децата в България са на пето място по затлъстяване в Европа.
За това хранят ли се вярно подрастващите, по кое време едно тегло в ранна възраст е повече от нормата, какви са проблемите при храненето на децата у нас, както и какво демонстрират последните данни във връзка с физическата интензивност, пред Vesti.bg, приказва доцент доктор Теодора Ханджиева-Дърленска, дм.
Каква е разликата сред хранителен режим и диета?
Двете понятия могат и да се припокриват, според, в какъв подтекст се употребяват. Тогава, когато приказваме за диета, най-често се има поради съблюдаване на избран диетичен режим за някаква цел – при хронично заболяване или при затлъстяване, когато се цели понижаване на тежестта. Самият режим – това са по-скоро рекомендации.
Кога можем да кажем, че тежестта на едно дете е наднормено?
Има разнообразни параметри, с които се дефинира – показател на телесна маса по отношение на възрастта. Това е стандарт в определянето на телесната маса както за деца, по този начин и за възрастни. Има избрани стойности, които дават отговор за съответната възраст и пол при детска възраст, до 18-годишна възраст. Освен това се употребяват и едни скали, още веднъж на база тегло и височина - персентили. Над 95 персентила се смята към този момент за наднормено тегло, а по-нагоре към този момент и затлъстяване.
Какво е належащо да предприеме един родител, когато забележи, че детето му е с малко повече килограми?
Много е значимо да се следи развиването на децата. Точно в тази възраст е интензивният напредък и развиване. Често пъти в детска възраст стартира едно повишение на тежестта, което може да доближи и до над нормата. Често пъти се показва с струпване на мастна тъкан към талията. Когато родителят има някакви подозрения, би трябвало да се обърне към педиатъра, който следи детето, или ендокринолог-педиатър, само че би трябвало да потърси лекарска помощ, а не в Интернет да търси информация по какъв начин да се оправи самичък, тъй като там има и доста неправилна информация. Ако се потърси помощ от диетолог, то той би трябвало да бъде доктор, а не експерт по здравословно хранене.
Има ли наследствено затлъстяване при децата?
Да. Една от аргументите е точно генетична предразположеност. Дори се смята, че към 70% от развиването на затлъстяване се дължи на разнообразни гени. Затлъстяването е хронично заболяване, което е за цялостен живот. При децата с изключение на гените, които могат да носят, въздействат и разнообразни фактори, измежду които небалансирано хранене, несъразмерен банкет на храни, които са богати на калории, сол, захар и мазнини. Това са пакетираните храни или така наречен „ ултра технологичнообработени храни “. Освен това обездвижването при децата е доста сериозен проблем. В България трендовете при детското затлъстяване следват международните трендове. Не сме в началните места, само че сме измежду 10-те страни от Европейски Съюз, където има наднормено тегло и затлъстяване. На първите места при тежко детското затлъстяване са страните от Средиземноморския район, макар че там е публикуван този средиземноморски модел на хранене, само че без значение от това и при тях се следи „ американизация “ на храната, както и в България, а точно – консумация на бургери, на пакетирани храни, на газирани питиета, и в това време ниска консумация на плодове и зеленчуци, на риба и домашно приготвена храна.
Друго нещо, което е причина за нарасналото тегло, е когато децата употребяват постоянно „ fast food ” или некачествена храна. Този тип храна трансформира вкусовите желания на децата и те стартират да желаят да употребяват този тип храна. Важно е по какъв начин децата се възпитават у дома по какъв начин да се хранят и паралелно с това в яслите, градините и учебните заведения. През последните години доста значимо е също и маркетирането на храни, т.е. потреблението на обществени мрежи, на разнообразни видео игри дефинират питателните желания в детска възраст.
Може ли да се каже, че при родители с наднормено тегло и детето ще е с такова?
Да. Когато един от родителите е с наднормено тегло, рискът е 40% това да се прояви и при детето, а когато и двамата родители имат проблеми с тежестта, рискът при децата става 80%. От една страна е тази генетична предразположеност, а от друга е моделът на хранене в фамилията. След като родителите имат това заболяване, те най-вероятно също не съблюдават уравновесен хранителен режим, а употребяват сладки храни, само че не и задоволително плодове и зеленчуци или подготвят полуфабрикати и пържени храни. Всъщност по този начин образоват и своето дете. Важен фактор е и обездвижването. Когато едно дете е пред екрана, то не се движи. Преди няколко години Българското съдружие за изследване на затлъстяването и съпътстващите болести, на което аз съм ръководител, участваше в европейско изследване, на което се откри, че децата сред 6 и 9-годишна възраст в България, прекарват близо 26 часа пред екран седмично, до момента в който децата в Холандия и Белгия, седят пред екран 14 часа. Препоръката по отношение на седенето пред екран за деца до 3-годишна възраст е да няма никакъв подобен, от 3 до 6 години е оптимално 1 час на ден седене на екран, а от 6 до 18-годишна възраст, е 2 часа на ден. Седенето пред екрана въздейства и на апетита, тъй като е потвърдено, че се получава едно стимулиране на допаминергичната система в мозъка, което води до взаимозависимост към екраните.
Когато забележим, че има качване на килограми в ранна възраст, това симптом ли е за някаква болест?
Не мога да отговоря изрично, само че сигурно е симптом, че човек би трябвало да отиде на доктор, с цел да може да се откри дали се касае за заболяване или има друга причина.
Има ли „ препитание “ при децата?
Да, има. В България са основани национални рекомендации за хранене на другите групи от популацията – в детска, ученическа и над 18-годишна възраст. Тези рекомендации са 12 на брой и включват промотирането на разнообразно уравновесено хранене, банкет на плодове и зеленчуци, най-малко 5 броя на ден или 400 грама на ден, само че несъмнено количествата са разнообразни по отношение на възрастите. Консумацията на белтъчини, на течности, на зърнени храни и други. Ако популацията не е наясно, а чете главно информация от Интернет, самите родителите следват разнообразни модели на хранене, които може да са подобаващи за тях, само че не и за децата им, това може да докара, както до „ препитание “, по този начин и до противоположното – до понижен банкет на храна, което може да докара до дефицити и здравословни проблеми.
Колко пъти дневно би трябвало да се храни детето и какво да включа режимът му?
Храненето може да бъде 4-кратно или 5-кратно. Основните хранения са закуска, обяд и вечеря. Има две междинни закуски – една заран и една следобяд. В взаимозависимост от възрастта са разнообразни енергийните потребности. На едно момче на 16 години му е нужна силата и надлежно към 3000 калории, тъй като тази възраст се смята, че тогава има интензивно развиване и напредък. Тогава е належащо по-голям банкет на калории и храни.
Забелязвате ли разлика при затлъстяването при момчетата и девойките?
Последните данни, показани от Световната здравна организация за интервала 2018-2020 за Европа, демонстрират, че 32% от момчетата на възраст от 6 до 9 годишна възраст са с наднормено тегло, в това число затлъстяване, а 15% са единствено със затлъстяване. При девойките в същата възрастова категория 29 % са с наднормено тегло, в това число затлъстяване, а 12 % - единствено със затлъстяване.
През последните години при девойките, се следи дребен спад, лека наклонност за понижаване на честотата. И въпреки всичко двата пола са рискови. Също по този начин има и рискови възрасти за повишаване на тежестта над естествения ритъм за възрастта при децата. Това са към 3-годишна възраст, към 7-ата година и в пубертета. Затова е доста значима хигиената на живот – уравновесеното хранене, физическата интензивност и сънят. За доста дребните деца се предлага по 11-12 часа на денонощие, а с порастване на децата, към учебна възраст – 10 часа. Към 18-годишна възраст към този момент 9 часа на денонощие.
Какви са проблемите при храненето на децата в България?
Относно питателните привички, още веднъж по данните на СЗО за интервала 2018-2020 година, измежду децата от 6 до 9-годишна възраст, се следят следните трендове: 37% употребяват всеки ден плодове, 34% употребяват всеки ден зеленчуци, 19% употребяват безалкохолни питиета и сокове най-малко три дни седмично и 75% закусват всеки ден. Проучването на храненето на популацията над 1-годишна възраст в България също сподели някои от неподходящите трендове в храненето на децата, като ниска периодичност на банкет на риба, на млечни артикули и висок банкет на храни и питиета, съдържащи захар, а даже и висок банкет на енергийни питиета, които са неразрешени за приложимост в детска възраст.
Какви са данните във връзка с физическата интензивност?
Отново изтъквам данните на СЗО. При децата от 6 до 9-годишна възраст в България 45% вървят и се връщат от учебно заведение пешком или с колело, 41% вземат участие в спортна активност най-малко два пъти седмично, 95% прекарват най-малко един час на ден в дейна игра или спортна активност. Като 43% от децата в тази възраст прекарват най-малко по два часа пред тв приемник или някакъв различен тип екран.
Още от създателя:
Повод да поговорим с нея са данни, които СЗО оповести през септември, и които демонстрираха, че децата в България са на пето място по затлъстяване в Европа.
За това хранят ли се вярно подрастващите, по кое време едно тегло в ранна възраст е повече от нормата, какви са проблемите при храненето на децата у нас, както и какво демонстрират последните данни във връзка с физическата интензивност, пред Vesti.bg, приказва доцент доктор Теодора Ханджиева-Дърленска, дм.
Каква е разликата сред хранителен режим и диета?
Двете понятия могат и да се припокриват, според, в какъв подтекст се употребяват. Тогава, когато приказваме за диета, най-често се има поради съблюдаване на избран диетичен режим за някаква цел – при хронично заболяване или при затлъстяване, когато се цели понижаване на тежестта. Самият режим – това са по-скоро рекомендации.
Кога можем да кажем, че тежестта на едно дете е наднормено?
Има разнообразни параметри, с които се дефинира – показател на телесна маса по отношение на възрастта. Това е стандарт в определянето на телесната маса както за деца, по този начин и за възрастни. Има избрани стойности, които дават отговор за съответната възраст и пол при детска възраст, до 18-годишна възраст. Освен това се употребяват и едни скали, още веднъж на база тегло и височина - персентили. Над 95 персентила се смята към този момент за наднормено тегло, а по-нагоре към този момент и затлъстяване.
Какво е належащо да предприеме един родител, когато забележи, че детето му е с малко повече килограми?
Много е значимо да се следи развиването на децата. Точно в тази възраст е интензивният напредък и развиване. Често пъти в детска възраст стартира едно повишение на тежестта, което може да доближи и до над нормата. Често пъти се показва с струпване на мастна тъкан към талията. Когато родителят има някакви подозрения, би трябвало да се обърне към педиатъра, който следи детето, или ендокринолог-педиатър, само че би трябвало да потърси лекарска помощ, а не в Интернет да търси информация по какъв начин да се оправи самичък, тъй като там има и доста неправилна информация. Ако се потърси помощ от диетолог, то той би трябвало да бъде доктор, а не експерт по здравословно хранене.
Има ли наследствено затлъстяване при децата?
Да. Една от аргументите е точно генетична предразположеност. Дори се смята, че към 70% от развиването на затлъстяване се дължи на разнообразни гени. Затлъстяването е хронично заболяване, което е за цялостен живот. При децата с изключение на гените, които могат да носят, въздействат и разнообразни фактори, измежду които небалансирано хранене, несъразмерен банкет на храни, които са богати на калории, сол, захар и мазнини. Това са пакетираните храни или така наречен „ ултра технологичнообработени храни “. Освен това обездвижването при децата е доста сериозен проблем. В България трендовете при детското затлъстяване следват международните трендове. Не сме в началните места, само че сме измежду 10-те страни от Европейски Съюз, където има наднормено тегло и затлъстяване. На първите места при тежко детското затлъстяване са страните от Средиземноморския район, макар че там е публикуван този средиземноморски модел на хранене, само че без значение от това и при тях се следи „ американизация “ на храната, както и в България, а точно – консумация на бургери, на пакетирани храни, на газирани питиета, и в това време ниска консумация на плодове и зеленчуци, на риба и домашно приготвена храна.
Друго нещо, което е причина за нарасналото тегло, е когато децата употребяват постоянно „ fast food ” или некачествена храна. Този тип храна трансформира вкусовите желания на децата и те стартират да желаят да употребяват този тип храна. Важно е по какъв начин децата се възпитават у дома по какъв начин да се хранят и паралелно с това в яслите, градините и учебните заведения. През последните години доста значимо е също и маркетирането на храни, т.е. потреблението на обществени мрежи, на разнообразни видео игри дефинират питателните желания в детска възраст.
Може ли да се каже, че при родители с наднормено тегло и детето ще е с такова?
Да. Когато един от родителите е с наднормено тегло, рискът е 40% това да се прояви и при детето, а когато и двамата родители имат проблеми с тежестта, рискът при децата става 80%. От една страна е тази генетична предразположеност, а от друга е моделът на хранене в фамилията. След като родителите имат това заболяване, те най-вероятно също не съблюдават уравновесен хранителен режим, а употребяват сладки храни, само че не и задоволително плодове и зеленчуци или подготвят полуфабрикати и пържени храни. Всъщност по този начин образоват и своето дете. Важен фактор е и обездвижването. Когато едно дете е пред екрана, то не се движи. Преди няколко години Българското съдружие за изследване на затлъстяването и съпътстващите болести, на което аз съм ръководител, участваше в европейско изследване, на което се откри, че децата сред 6 и 9-годишна възраст в България, прекарват близо 26 часа пред екран седмично, до момента в който децата в Холандия и Белгия, седят пред екран 14 часа. Препоръката по отношение на седенето пред екран за деца до 3-годишна възраст е да няма никакъв подобен, от 3 до 6 години е оптимално 1 час на ден седене на екран, а от 6 до 18-годишна възраст, е 2 часа на ден. Седенето пред екрана въздейства и на апетита, тъй като е потвърдено, че се получава едно стимулиране на допаминергичната система в мозъка, което води до взаимозависимост към екраните.
Когато забележим, че има качване на килограми в ранна възраст, това симптом ли е за някаква болест?
Не мога да отговоря изрично, само че сигурно е симптом, че човек би трябвало да отиде на доктор, с цел да може да се откри дали се касае за заболяване или има друга причина.
Има ли „ препитание “ при децата?
Да, има. В България са основани национални рекомендации за хранене на другите групи от популацията – в детска, ученическа и над 18-годишна възраст. Тези рекомендации са 12 на брой и включват промотирането на разнообразно уравновесено хранене, банкет на плодове и зеленчуци, най-малко 5 броя на ден или 400 грама на ден, само че несъмнено количествата са разнообразни по отношение на възрастите. Консумацията на белтъчини, на течности, на зърнени храни и други. Ако популацията не е наясно, а чете главно информация от Интернет, самите родителите следват разнообразни модели на хранене, които може да са подобаващи за тях, само че не и за децата им, това може да докара, както до „ препитание “, по този начин и до противоположното – до понижен банкет на храна, което може да докара до дефицити и здравословни проблеми.
Колко пъти дневно би трябвало да се храни детето и какво да включа режимът му?
Храненето може да бъде 4-кратно или 5-кратно. Основните хранения са закуска, обяд и вечеря. Има две междинни закуски – една заран и една следобяд. В взаимозависимост от възрастта са разнообразни енергийните потребности. На едно момче на 16 години му е нужна силата и надлежно към 3000 калории, тъй като тази възраст се смята, че тогава има интензивно развиване и напредък. Тогава е належащо по-голям банкет на калории и храни.
Забелязвате ли разлика при затлъстяването при момчетата и девойките?
Последните данни, показани от Световната здравна организация за интервала 2018-2020 за Европа, демонстрират, че 32% от момчетата на възраст от 6 до 9 годишна възраст са с наднормено тегло, в това число затлъстяване, а 15% са единствено със затлъстяване. При девойките в същата възрастова категория 29 % са с наднормено тегло, в това число затлъстяване, а 12 % - единствено със затлъстяване.
През последните години при девойките, се следи дребен спад, лека наклонност за понижаване на честотата. И въпреки всичко двата пола са рискови. Също по този начин има и рискови възрасти за повишаване на тежестта над естествения ритъм за възрастта при децата. Това са към 3-годишна възраст, към 7-ата година и в пубертета. Затова е доста значима хигиената на живот – уравновесеното хранене, физическата интензивност и сънят. За доста дребните деца се предлага по 11-12 часа на денонощие, а с порастване на децата, към учебна възраст – 10 часа. Към 18-годишна възраст към този момент 9 часа на денонощие.
Какви са проблемите при храненето на децата в България?
Относно питателните привички, още веднъж по данните на СЗО за интервала 2018-2020 година, измежду децата от 6 до 9-годишна възраст, се следят следните трендове: 37% употребяват всеки ден плодове, 34% употребяват всеки ден зеленчуци, 19% употребяват безалкохолни питиета и сокове най-малко три дни седмично и 75% закусват всеки ден. Проучването на храненето на популацията над 1-годишна възраст в България също сподели някои от неподходящите трендове в храненето на децата, като ниска периодичност на банкет на риба, на млечни артикули и висок банкет на храни и питиета, съдържащи захар, а даже и висок банкет на енергийни питиета, които са неразрешени за приложимост в детска възраст.
Какви са данните във връзка с физическата интензивност?
Отново изтъквам данните на СЗО. При децата от 6 до 9-годишна възраст в България 45% вървят и се връщат от учебно заведение пешком или с колело, 41% вземат участие в спортна активност най-малко два пъти седмично, 95% прекарват най-малко един час на ден в дейна игра или спортна активност. Като 43% от децата в тази възраст прекарват най-малко по два часа пред тв приемник или някакъв различен тип екран.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ