Доц. д-р Анна Ганева, шеф на ИБЕИ-БАН: Намалете човешката преса върху Рилските езера
Доц.д-р Анна Ганева е шеф на Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания / ИБЕИ/ към Българска академия на науките. Тя е взела участие в екипа, подготвящ последният проект за ръководство на Национален парк "Рила ", който обаче още не е признат от Министерския съвет и се работи по остарял правилник. Потърсих я за коментар на скандалната тематика от почивните дни по тази причина засиленият поток на туристи ли унищожава красивата ни природа в региона на Седемте рилски езера и това ли е повода за наченките на заблатяване на естествените водоеми. Също по този начин я помолих за належащи експертни рекомендации към ръководството - кои са неотложните първи ограничения за опазването на природата край езерата, какви регламенти се ползват в други страни, които стопанисват международно забележителни естествени дадености.
Винаги когато има засилен човешки напън върху някаква територия, в тази ситуация Национален парк "Рила " и то във високата част на планината, се чакат промени в местообитанията, растенията, животните. Присъствието на индивида трансформира средата. В случая става въпрос за всеобщо посещаване на една красива околност, в последните години лифтът обуслови още повече хора да се качват горе. Дори самото прекосяване на туристите по пътеките въздейства по съответен метод - стартират ерозионни процеси, отмиване на почвата и свличането й към езерата. От друга страна отрицателно въздействие има и човешкото безхаберие - макар възбраните всички сме виждали хора, които мърсят, които се къпят в езерата. Когато има толкоз доста хора, смяната на естествената среда е напълно естествен развой.
Навсякъде по света в националните паркове има режими за визити
правила за държание и така нататък Крайно време е да се вкара непоколебим правилник и у нас по тази причина какъв брой хора могат да се качват в планината дневно, в кои интервали от време, да се лимитират визитите в избрани интервали, с цел да може планината да си почива от хората. Всички би трябвало да си даваме ясна сметка, че планината не е градски парк. Във възвишението има скъпо биоразнообразие и с цел да му се радваме, би трябвало да го пазиме. Според мен решението на казуса е да се контролира броят на хората, които се позволяват до масива и доста строго съблюдаване на правила - какъв брой време да стоят там и така нататък Това би дало положителни резултати отсега нататък.
Когато приказваме за заблатяване на езера
освен Рилските, а и Власинските да вземем за пример, както и разнообразни промени в натурата, би трябвало да отчитаме и доста други фактори, с изключение на човешкото наличие. Има си и естествени процеси като наример заблатяването на езерата. Те са свързани с температурата, с растителни естествени промени в езерата и така нататък Но във всички случаи човешкото наличие спомага за ускоряването на тези процеси.
На територията на Национален парк "Рила " не би трябвало да има коли
доколкото разбрах даже има заповед на екоминистъра за ограничение на достъпа на коли и други транспортни средства, извозващи туристи до границите на парка. Те могат да се движат единствено по откритите пътища до границата на естествения парк. Колкото по-малко техника влиза в планината, толкоз по-добре. Тя безпокои животните, като се изключи че унищожава растителността.
Първа и незабавна стъпка от страна на управата, е да се регламентира броя на хората,
които в несъмнено време да могат да обитават в Национален парк "Рила ". Това е нужно да се съгласува с ръководството на парка, на лифта, с екоминистерството и така нататък Важно е да се направи съществено изследване по какъв брой хора влизат в планината дневно, какво е натоварването и така нататък Тези данни би трябвало да се съберат от дирекцията на парка. Сигурна съм, че в случай че се понижи малко човешката преса - да не се струпват хиляди хора дневно горе, това ще е първа стъпка към рационалното запазване на планината.
Навсякъде по света има регулация в визитите на красиви естествени дадености. Всички, които гледат международните излъчвания за природата, могат да видят какви са разпоредбите на естествените паркове. Моя позната неотдавна се върна от сафари в един резерват в Африка, Кения и описа, че 4-5 месеца авансово се вършат поръчки и проекти кой ден по какъв брой хора ще бъдат позволени там. Туристите са придружавани от рейнджърите и имат право да участват единствено несъмнено време на територията на парка. Групата на моята позната закъсняла с 15 минути и всички са били санкционирани с по 200 $ по тази причина. Навсякъде има строги порядки и ние, когато отиваме в чужбина, ги одобряваме. Но в България не съблюдаваме правила, не сме виновни към заобикалящата ни красива природа в родината ни.
Винаги когато има засилен човешки напън върху някаква територия, в тази ситуация Национален парк "Рила " и то във високата част на планината, се чакат промени в местообитанията, растенията, животните. Присъствието на индивида трансформира средата. В случая става въпрос за всеобщо посещаване на една красива околност, в последните години лифтът обуслови още повече хора да се качват горе. Дори самото прекосяване на туристите по пътеките въздейства по съответен метод - стартират ерозионни процеси, отмиване на почвата и свличането й към езерата. От друга страна отрицателно въздействие има и човешкото безхаберие - макар възбраните всички сме виждали хора, които мърсят, които се къпят в езерата. Когато има толкоз доста хора, смяната на естествената среда е напълно естествен развой.
Навсякъде по света в националните паркове има режими за визити
правила за държание и така нататък Крайно време е да се вкара непоколебим правилник и у нас по тази причина какъв брой хора могат да се качват в планината дневно, в кои интервали от време, да се лимитират визитите в избрани интервали, с цел да може планината да си почива от хората. Всички би трябвало да си даваме ясна сметка, че планината не е градски парк. Във възвишението има скъпо биоразнообразие и с цел да му се радваме, би трябвало да го пазиме. Според мен решението на казуса е да се контролира броят на хората, които се позволяват до масива и доста строго съблюдаване на правила - какъв брой време да стоят там и така нататък Това би дало положителни резултати отсега нататък.
Когато приказваме за заблатяване на езера
освен Рилските, а и Власинските да вземем за пример, както и разнообразни промени в натурата, би трябвало да отчитаме и доста други фактори, с изключение на човешкото наличие. Има си и естествени процеси като наример заблатяването на езерата. Те са свързани с температурата, с растителни естествени промени в езерата и така нататък Но във всички случаи човешкото наличие спомага за ускоряването на тези процеси.
На територията на Национален парк "Рила " не би трябвало да има коли
доколкото разбрах даже има заповед на екоминистъра за ограничение на достъпа на коли и други транспортни средства, извозващи туристи до границите на парка. Те могат да се движат единствено по откритите пътища до границата на естествения парк. Колкото по-малко техника влиза в планината, толкоз по-добре. Тя безпокои животните, като се изключи че унищожава растителността.
Първа и незабавна стъпка от страна на управата, е да се регламентира броя на хората,
които в несъмнено време да могат да обитават в Национален парк "Рила ". Това е нужно да се съгласува с ръководството на парка, на лифта, с екоминистерството и така нататък Важно е да се направи съществено изследване по какъв брой хора влизат в планината дневно, какво е натоварването и така нататък Тези данни би трябвало да се съберат от дирекцията на парка. Сигурна съм, че в случай че се понижи малко човешката преса - да не се струпват хиляди хора дневно горе, това ще е първа стъпка към рационалното запазване на планината.
Навсякъде по света има регулация в визитите на красиви естествени дадености. Всички, които гледат международните излъчвания за природата, могат да видят какви са разпоредбите на естествените паркове. Моя позната неотдавна се върна от сафари в един резерват в Африка, Кения и описа, че 4-5 месеца авансово се вършат поръчки и проекти кой ден по какъв брой хора ще бъдат позволени там. Туристите са придружавани от рейнджърите и имат право да участват единствено несъмнено време на територията на парка. Групата на моята позната закъсняла с 15 минути и всички са били санкционирани с по 200 $ по тази причина. Навсякъде има строги порядки и ние, когато отиваме в чужбина, ги одобряваме. Но в България не съблюдаваме правила, не сме виновни към заобикалящата ни красива природа в родината ни.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ