Деляна Манева и паяжините, в които ни оплита дебютният ѝ роман „Шестият пръст“
„ Достатъчно е да живеем и ще забележим, че всеки ще има някаква болежка, някаква контузия “, споделя Деляна Манева и продължава: „ Не можем да се спасим от тези неща, тъй като даже да тръгнем по подобен европейски метод да ги психоанализираме, те отново ще останат част от нас. И не можем да ги забравим, и не би трябвало да ги забравяме “.
Деляна Манева е позната като художник в Киноцентъра, режисьор, сценарист и учител. Автор на номинираната за критически текст на премиите „ Икар “ 2014 книга „ Предизвиканото тяло “. Носител е и на националната премия за драматургия на името на Иван Радоев в съавторство с Алек Попов. Може би всичко това изяснява за какво дебютният ѝ разказ „ Шестият пръст “ провокира огромен интерес – у литературните критици, писателите и най-много у читателите. Той споделя за16-годишния Павел Роглев, който от дребен живее в Германия и по всичко наподобява, че го чака ослепително бъдеще. Но с цел да се отворят изцяло всички порти на „ Европа-та “ за него, той би трябвало единствено да се срещне с биологичния си татко, който не помни в миналото да е срещал, и да уредят една чиста условност – отвод от наставнически права.
Книгата на Манева приказва за конфликта и единството, за близката и далечна среща с действителността, в чиято паяжина се преплитат достолепие, само че и оскърбление, пренебрежение, само че и съчувствието, обич, само че и гибел. А най-хубавото, което човек може да направи в връзката си с тази действителност, е да я гледа почтено в очи.
Неслучайно за опълчването на непознатото и родното, Деляна Манева споделя: „ Всеки избира за себе си, само че в случай че сме избрали да останем тук, въпреки всичко би трябвало да имаме някаква мотивация, да виждаме неприятните неща, обаче да виждаме и хубавите, тъй като, в случай че забележим единствено неприятните, това не е такава стъпка да вървим напред, би трябвало да сме почтени в тези неща “.
Авторката на „ Шестият пръст “ счита литературата за една доста условна медия, която допуска огромна независимост на въображението, а до момента в който построява историята в дебютния си разказ открива, че писането е колкото умишлен развой, толкоз и неволен, и това и харесва.
Ако търсите мнение за книгата, което да ви стимулира да я прочетете, можете да откриете не един или два хвалебствени коментара: „ къса, ритмична, осмислена и отлежала творба, която възвестява появяването на нов гений на литературната сцена “; „ елегантен и бездънен разказ в духа на творбите на Мирослав Пенков “; или както споделя Радослав Парушев, „ зад занимателната лекост на „ Шестият пръст “ стои сериозен писателски труд “.
Ако пък желаете да чуете какво споделя самата авторка за романа, чуйте звуковия файл. В него тя приказва за корените, които не можем да изтръгнем, за конфликта с действителността и за опциите, които колкото ни окриляват, толкоз и ни възпират.
Деляна Манева е позната като художник в Киноцентъра, режисьор, сценарист и учител. Автор на номинираната за критически текст на премиите „ Икар “ 2014 книга „ Предизвиканото тяло “. Носител е и на националната премия за драматургия на името на Иван Радоев в съавторство с Алек Попов. Може би всичко това изяснява за какво дебютният ѝ разказ „ Шестият пръст “ провокира огромен интерес – у литературните критици, писателите и най-много у читателите. Той споделя за16-годишния Павел Роглев, който от дребен живее в Германия и по всичко наподобява, че го чака ослепително бъдеще. Но с цел да се отворят изцяло всички порти на „ Европа-та “ за него, той би трябвало единствено да се срещне с биологичния си татко, който не помни в миналото да е срещал, и да уредят една чиста условност – отвод от наставнически права.
Книгата на Манева приказва за конфликта и единството, за близката и далечна среща с действителността, в чиято паяжина се преплитат достолепие, само че и оскърбление, пренебрежение, само че и съчувствието, обич, само че и гибел. А най-хубавото, което човек може да направи в връзката си с тази действителност, е да я гледа почтено в очи.
Неслучайно за опълчването на непознатото и родното, Деляна Манева споделя: „ Всеки избира за себе си, само че в случай че сме избрали да останем тук, въпреки всичко би трябвало да имаме някаква мотивация, да виждаме неприятните неща, обаче да виждаме и хубавите, тъй като, в случай че забележим единствено неприятните, това не е такава стъпка да вървим напред, би трябвало да сме почтени в тези неща “.
Авторката на „ Шестият пръст “ счита литературата за една доста условна медия, която допуска огромна независимост на въображението, а до момента в който построява историята в дебютния си разказ открива, че писането е колкото умишлен развой, толкоз и неволен, и това и харесва.
Ако търсите мнение за книгата, което да ви стимулира да я прочетете, можете да откриете не един или два хвалебствени коментара: „ къса, ритмична, осмислена и отлежала творба, която възвестява появяването на нов гений на литературната сцена “; „ елегантен и бездънен разказ в духа на творбите на Мирослав Пенков “; или както споделя Радослав Парушев, „ зад занимателната лекост на „ Шестият пръст “ стои сериозен писателски труд “.
Ако пък желаете да чуете какво споделя самата авторка за романа, чуйте звуковия файл. В него тя приказва за корените, които не можем да изтръгнем, за конфликта с действителността и за опциите, които колкото ни окриляват, толкоз и ни възпират.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ