Дорис
Дорис (Сали Фийлд, на 70 години) е самотна " остаряла мома " (мразя този израз), която е деляла времето си сред скучна работа на бюро в рекламна компания (но си я харесва) и грижите за грохналата си и болна майка, която най-сетне умира. Изглежда гротескно - панделчици на проскубана ондулирана коса, очила, безформени облекла... Но зад очилата блестят живи, любопитни и умни очи, лицето крие повехнала самостоятелна, изтънчена и неординарна красота, фигурата е стройна и непокътната, а облеклото може и да е доста остроумно, съвременно, цветно и подбрано с усет. В това се убеждаваме по-късно, а всяко момиче би трябвало да си води бележки за дрешника й, сякаш демодиран и парцалив. Сигурна съм, че всяка от нас скрито желае да е като Дорис, да има кураж, самонадеяност и непримиримост да стартира изначало без комплекси и страхове. Брат й Тод (Стивън Рут), набит недодялан мъж без въображение, само че с добра душа, я праща на психоаналитик (по подстрекателство на неприятната си жена, експерт по всичко, ехидна и високомерна кокетка). Той упорства да продадат къщата, като преди този момент я разчистят (майка и щерка са били от тези " плюшкиновци ", които не изхвърлят нищо, даже една ска, тъй като... ще потрябва!).
И тъкмо тогава в асансьора Дорис налита на новия сътрудник Джон (Макс Грийнфийлд, 36-годишен), висок и изпъчен снажен красавец, ухилен и отзивчив, десетки години по-млад, и се влюбва диво, наивно и безпаметно. Намира го във Facebook, показва се за друга, научава коя е обичаната му група и цъфва на концерт. Той я подвига на раменете си, музикантите са очаровани от това общително, смело, напористо и намерено бабе. Тя влиза в среда на младежи, които я обожават, снимат я за корица на албум (танците и облеклата й би трябвало наложително да се гледат няколко пъти!)...
Междувременно най-хубавата й другарка Роуз (Тайн Дейли), баба на нейните години, белокоса, устата и трезва, ревностна и афектирана, я предизвестява, че не е доста прозорливо и мъдро да следва препоръките на 14-годишната й внучка Вивиан (Изабела Акрес), неопитно, девствено и сантиментално, за тактиките в любовта (тя има видения за взаимност). Брат й е шокиран и ужасяващ от смяната, а Джон я харесва в действителност като ексцентрична и палава другарка, тъй като е влюбен в привлекателната и непосредствена русокоска Бруклин (Бет Берс). Лъжите излизат нескрито и злополуката е близо... Сигурна съм, че скрито желае да е като Дорис, да има кураж, самонадеяност и непримиримост (които надвиват над наивността и уязвимостта) да стартира изначало без комплекси и страхове и да преследва любов/мечта/идея/сън, макар че са нереални и житейски недостижими. Но като си повярваш, действителност не е страшна дума, даже не е непоклатима и непроменима.
Филмът е, едно от самостоятелните събития на годината, и неотдавна влезе в десетката на National Board Of Review за " инди " заглавията на 2016 година
Автор: Бистра Андреева
И тъкмо тогава в асансьора Дорис налита на новия сътрудник Джон (Макс Грийнфийлд, 36-годишен), висок и изпъчен снажен красавец, ухилен и отзивчив, десетки години по-млад, и се влюбва диво, наивно и безпаметно. Намира го във Facebook, показва се за друга, научава коя е обичаната му група и цъфва на концерт. Той я подвига на раменете си, музикантите са очаровани от това общително, смело, напористо и намерено бабе. Тя влиза в среда на младежи, които я обожават, снимат я за корица на албум (танците и облеклата й би трябвало наложително да се гледат няколко пъти!)...
Междувременно най-хубавата й другарка Роуз (Тайн Дейли), баба на нейните години, белокоса, устата и трезва, ревностна и афектирана, я предизвестява, че не е доста прозорливо и мъдро да следва препоръките на 14-годишната й внучка Вивиан (Изабела Акрес), неопитно, девствено и сантиментално, за тактиките в любовта (тя има видения за взаимност). Брат й е шокиран и ужасяващ от смяната, а Джон я харесва в действителност като ексцентрична и палава другарка, тъй като е влюбен в привлекателната и непосредствена русокоска Бруклин (Бет Берс). Лъжите излизат нескрито и злополуката е близо... Сигурна съм, че скрито желае да е като Дорис, да има кураж, самонадеяност и непримиримост (които надвиват над наивността и уязвимостта) да стартира изначало без комплекси и страхове и да преследва любов/мечта/идея/сън, макар че са нереални и житейски недостижими. Но като си повярваш, действителност не е страшна дума, даже не е непоклатима и непроменима.
Филмът е, едно от самостоятелните събития на годината, и неотдавна влезе в десетката на National Board Of Review за " инди " заглавията на 2016 година
Автор: Бистра Андреева
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ