Как да не крещим на детето?
Дори най-малките са способни да ни подлудят. Разгневеният родител обаче постоянно приказва непедагогически гадости и предизвиква физическа болежка на детето. Следват къси отговори на въпроса „ за какво детето ни вбесява по този начин “ и няколко трика по какъв начин да се направляваме.
Намалете упованията
Вероятно знаете, че в логиката на психиката има такова потятие като „ фрустрация “, което най-общо е реакция на невъзможността да се осъществя дадена нужда. Психолозите са потвърдили, че фрустрацията е толкоз по-голяма, колкото по-близо се усеща човек до достигането на заветната цел. Доказано е също, че гневът и експанзията са най-типичните проявления на фрустрацията. И по какъв начин да употребявате това на процедура?
Много просто – не очаквайте прекомерно доста от детето си, по този начин няма да ви се постанова да се фрустрирате и гневите.
Например, в случай че отивате с него на спектакъл и мечтаете по какъв начин то ще си седи в мъничкия си смокинг и лачени обувчици, и, затаило мирис ще гледа към сцената, а в действителност се върти, желае шоколадче и си бърше лепкавите ръчички в дребното смокингче, е елементарно да си представим дълбините на вашето отчаяние. Ако в точния момент се договорите с дребния човек, че шоколадчето ще го чака в антракта, или в случай че сте подготвени да си тръгнете по-рано, при положение, че на детето не му е забавно, тогава няма и защо да се разстройвате.
1. Внимателно изучете възрастовите правила на развиване на разнообразни психологични функционалности и качества при децата, разказани в педагогическата и психическата литература. Така ще избегнете упования, които не съответстват с възрастта на детето.
2. Не се надявайте на знамение и се ориентирайте в самостоятелните особености на своето дете. Например, в случай че знаете, че заран се облича постепенно, не разчитайте, че тъкмо, когато закъснявате, то ще може да се облече бързо.
3. По-малко се доверявайте на разказите на други родители от рода на „ а моето дете на тези години към този момент можеше да... “. Едната половина от разказвачите е склонна да украсява нещата, а другата към този момент не помни кое по какъв начин тъкмо е било.
