Дори и в горещ летен следобед малкият, цветен и артистичен

Дори и в парещ летен следобяд дребният, пъстър и артистичен квартал е подготвен да ме обгърне с цветовете и уюта си. Под парещите лъчи на слънцето времето като че ли е спряло за малко, а айлякът се разпознава по дългия и разхитителен обяд в „ Паваж “ и по следобедното капучино във Friends или „ Айлякрия “. Усещам го и до момента в който сръбвам на дребни глътки с усет на боровинка , разхождайки се из уличките... Признавам, не бях идвала скоро тук и преоткрих неговите потайности като същински екскурзиант.



Красивите и ярки графити се открояват още повече, когато „ Капана “ е смълчан в лятно безвремие. И няма значение, че уикендът е единствено дневно и половина разстояние, а морето на десетки километри. Затова всяко малко бягство до града под тепетата постоянно е добра концепция. Вкусът на още повече, с цел да забавя ритъма, да спра за малко, да се насладя на айляка, да попия от спокойствието, което в София от време на време липса и да намеря вдъхновението, с което постоянно си играем на котка и мишка.

И да се освежа, несъмнено! В Пловдив в действителност е горещо, само че вярната и добре изстудена напитка постоянно ме избавя. Малко преди денят да е отлетял, а нощта да стартира да пристъпва с прохладния си летен лъх. Не е ли ужасно?



С поддръжката на Somersby