Дори и не толкова романтичните момичета обичат да се сгушват

Дори и не толкоз сантименталните девойки обичат да се сгушват на дивана ( за какво не и с чаша вино) и да се губят в книгите, в които любовта участва под една или друга форма. Неделните следобеди са толкоз подобаващи за това. И за обич също. И за споделеност. Дори когато я търсим сред редовете, сред историите и думите, които от време на време сме желали ние да напишем, ние да изпитаме, ние да разкажем.

„ Любовен балсам “ на Ерик-Еманюел Шмит

Изключителен занаятчия е този френски публицист, който може да бъде доста къс, само че толкоз безпощадно почтен в писането си. Това е една от неговите по-кратки истории, за които ще ви е нужен тъкмо един следобяд, за да „ преглътнете “ безусловно на екс този " балсам ". Бившите любовници Адам и Луиз живеят на хиляди километри един от различен – той в Париж, тя в Монреал. В електронни писма те си напомнят раните от общото минало и си описват новите си случки, провокират се да открият по какъв начин се провокира обич. Но дали зад тази игра не се крие проект? Изобщо – какво е любовта? Химически развой или духовно знамение? Има ли нещо като любовен балсам за отключване на пристрастеността? Или разполагаме с цялостната независимост сами да я избираме? Или както написа Луиз в един от тези мейли: „ Най-красивите любовни истории се случват в сънищата “. Дали в действителност е по този начин?

Изд. „ Леге Артис “



Има още...