Правителството пласира 200 млн. лв. ДЦК при по-слаб интерес и повишена доходност
Допуснатите до аукциона поръчки са за 250.7 млн. лева
© Надежда Чипева Правителството пласира още 200 млн. лева на вътрешния дългов пазар, като преотвори емисия 10.5-годишни ДЦК от юни предходната година. Това е втората емисия от началото на изключителното състояние в България, като доходността се покачва от постигнатите в сегмента рекордно ниски равнища от 0.13% през януари до 0.55% в този момент. От данните на Българска народна банка, която провежда аукциона, се вижда че в понеделник е имало поръчки и на равнища 0.85% рентабилност.
Повишението не е изненада поради по-голямата неустановеност и надлежно нерешителност на пазарите около растящите държавни разноски за ограничение на разпространяването на COVID-19 и облекчение на отрицателните стопански последици от пандемията. Дилъри от банковия пазар разясниха, че измежду аргументите за по-слабия интерес и нарасналата рентабилност са и идните излъчвания еврооблигации на България. Инвеститорите пазят запас за тях, където може да се чака и по-висока рентабилност.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики С аукциона в понеделник общата сума на пласираните облигации от началото на годината доближава 1.2 милиарда лева Това още е надалеч от заложения по-висок таван на дълга в проверката на бюджета, призната предходната седмица от Народното събрание. Актуализацията даде опция на финансовия министър Владислав Горанов да набере още 9 милиарда лева от вътрешни и външни пазари.
Търсенето понижава
Допуснатите до аукциона поръчки са за 250.7 млн. лева при препоръчани 200 млн., което се равнява на коефициент на покритие от 1.25. За съпоставяне, предходният аукцион на десетгодишната емисия през януари реализира покритие от 2.32. Първият аукцион от началото на изключителното състояние (който се организира преди седмица) получи поръчки за 358.3 млн. лева при препоръчани 200 млн. лева петгодишни ДЦК.
От поръчките в този момент 29.5 млн. лева са били несъстезателни - не вземат участие във образуването на цената, а се удовлетворяват при постигнатите от другите условия. Среднопретеглената годишна рентабилност от всички подадени поръчки е била 0.63%, само че държавното управление е удовлетворило единствено в началото плануваните 200 млн. лева (от които 29.5 млн. лева несъстезателни) и по този начин се стига до финално постигнатите 0.55%. Най-добрите предложения са били за 0.29%.
Според разбивката на Министерството на финансите най-голямо количество от облигациите са придобили банките - 81.5%, следвани от застрахователните сдружения с 5.5%, пенсионните фондове с 3% и други вложители с 10%. Разпределението демонстрира по-силен интерес на банки и вложители към дълготрайния сегмент от нормалното. Традиционно вложители, банки и застрахователи избират по-къси облигации, до момента в който пенсионните и гаранционните фондове търсят дълготрайни скъпи бумаги.
Може и външен дълг
Наред с повдигането на тавана на дълга през 2020 година актуализацията на бюджета планува и нарастване на лимита, който държавното управление може да набере от интернационалните пазари. Ревизията планува да се употребява гъвкавата GMTN стратегия - контракт, подписан с няколко световни банки, позволяващи на България по-бързо да пласира дълг на открито. За задачата и таванът за нея беше покачен - той беше 8 милиарда евро, от които обаче с няколко излъчвания през 2015 и 2016 година бяха употребявани над 5 милиарда евро. Затова в този момент лимитът е вдигнат на 10 милиарда евро.
© Надежда Чипева Правителството пласира още 200 млн. лева на вътрешния дългов пазар, като преотвори емисия 10.5-годишни ДЦК от юни предходната година. Това е втората емисия от началото на изключителното състояние в България, като доходността се покачва от постигнатите в сегмента рекордно ниски равнища от 0.13% през януари до 0.55% в този момент. От данните на Българска народна банка, която провежда аукциона, се вижда че в понеделник е имало поръчки и на равнища 0.85% рентабилност.
Повишението не е изненада поради по-голямата неустановеност и надлежно нерешителност на пазарите около растящите държавни разноски за ограничение на разпространяването на COVID-19 и облекчение на отрицателните стопански последици от пандемията. Дилъри от банковия пазар разясниха, че измежду аргументите за по-слабия интерес и нарасналата рентабилност са и идните излъчвания еврооблигации на България. Инвеститорите пазят запас за тях, където може да се чака и по-висока рентабилност.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики С аукциона в понеделник общата сума на пласираните облигации от началото на годината доближава 1.2 милиарда лева Това още е надалеч от заложения по-висок таван на дълга в проверката на бюджета, призната предходната седмица от Народното събрание. Актуализацията даде опция на финансовия министър Владислав Горанов да набере още 9 милиарда лева от вътрешни и външни пазари.
Търсенето понижава
Допуснатите до аукциона поръчки са за 250.7 млн. лева при препоръчани 200 млн., което се равнява на коефициент на покритие от 1.25. За съпоставяне, предходният аукцион на десетгодишната емисия през януари реализира покритие от 2.32. Първият аукцион от началото на изключителното състояние (който се организира преди седмица) получи поръчки за 358.3 млн. лева при препоръчани 200 млн. лева петгодишни ДЦК.
От поръчките в този момент 29.5 млн. лева са били несъстезателни - не вземат участие във образуването на цената, а се удовлетворяват при постигнатите от другите условия. Среднопретеглената годишна рентабилност от всички подадени поръчки е била 0.63%, само че държавното управление е удовлетворило единствено в началото плануваните 200 млн. лева (от които 29.5 млн. лева несъстезателни) и по този начин се стига до финално постигнатите 0.55%. Най-добрите предложения са били за 0.29%.
Според разбивката на Министерството на финансите най-голямо количество от облигациите са придобили банките - 81.5%, следвани от застрахователните сдружения с 5.5%, пенсионните фондове с 3% и други вложители с 10%. Разпределението демонстрира по-силен интерес на банки и вложители към дълготрайния сегмент от нормалното. Традиционно вложители, банки и застрахователи избират по-къси облигации, до момента в който пенсионните и гаранционните фондове търсят дълготрайни скъпи бумаги.
Може и външен дълг
Наред с повдигането на тавана на дълга през 2020 година актуализацията на бюджета планува и нарастване на лимита, който държавното управление може да набере от интернационалните пазари. Ревизията планува да се употребява гъвкавата GMTN стратегия - контракт, подписан с няколко световни банки, позволяващи на България по-бързо да пласира дълг на открито. За задачата и таванът за нея беше покачен - той беше 8 милиарда евро, от които обаче с няколко излъчвания през 2015 и 2016 година бяха употребявани над 5 милиарда евро. Затова в този момент лимитът е вдигнат на 10 милиарда евро.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ