Допитване показва, че 42 процента от германците изпитват страхове и

Допитване демонстрира, че 42 % от германците изпитват страхове и паники поради пандемията. Какви вреди нанася изолацията на психологичното ни здраве?

Истинско цунами от душевен контузии и отклонения, стремителен растеж на страховите неврози и депресиите - от това се притесняваха редица експерти в Германия по време на първия локдаун. Опасяват се и в този момент, при втората, по-лека национална карантина. А другите допитвания и проучвания рисуват многолика и от време на време спорна картина на душевното положение на германците в изискванията на пандемия. На нея е отдадена обширна обява от Щефани Кара и Харо Албрехт в немския седмичник " Ди Цайт ".
Редакцията предлага
Психоложката Корнелия Беч и нейният екип от университета в Дрезден постоянно интервюират онлайн 1000 германци. Това непредставително допитване демонстрира, че 42 % от участниците изпитват страхове и паники, свързани най-много с икономическото състояние, с заплахата от всеобщи банкрути, безработица и криза. Настроенията варират. В средата на март, а и при започване на ноември, когато тревожните цифри потеглиха нагоре и в действие влязоха строги ограничавания, хората почувстваха огромна паника. После обаче душевното им положение последователно се стабилизира.

Страхът за стопанската система измества страха от заболяването

Олаф Майер, който управлява екипа на " Телефона на доверието " в Дуисбург, споделя, че сега им звънят доста хора, които се притесняват за икономическото си оцеляване по време на сегашната карантина. В началото на пандемията множеството позвънявания били свързани със страховете от самия вирус и с контузията от затварянето сред четири стени. После на напред във времето излязла тематиката за домашното принуждение, а сега психолозите деликатно следят какво става със фамилните и партньорски връзки: дали двойките по-често се разделят или пък назад - карантината ги сплотява. Оказва се, че съществуват образец и за едното, и за другото. Над всичко преобладават обаче икономическите страхове.

Иначе корона-стресът във всекидневието има многолики проявления. Здравната каса на техническите специалности в Германия открива да вземем за пример, че при всеки десети човек са се развили проблеми със съня. Изследователи от Базел пък установяват, че хората спят приблизително 15 минути повече, само че сънят им е по-неспокоен.

Екип от Университетската клиника в Мюнхен изследва друго: храненето. Много хора се тъпчат със сладки неща и с други калорични храни, с цел да се опълчват по този метод на неприятното въодушевление в изискванията на пандемия. Най-тежко наранени от тази наклонност да учениците над 10-годишна възраст, които произлизат от обществено слаби фамилии. В тази група наднорменото тегло се повишава, повече при момчетата, в сравнение с при девойките.

Пред седмичника " Ди Цайт " Дитрих Мунц, президент на Камарата на психотерапевтите в Германия, споделя: " Наблюдаваме съществено обременяване, което визира най-много децата и младежите. Засега обаче не можем да кажем какво ще бъде дългосрочного развиване. Други епидемии демонстрират, че психическите проблеми се усилват. "

Пандемията е катализатор за психическите проблеми

В случая това изключително важи за хората с диагностицирани душевен разстройства. Най-вече при пациентите, които страдат от така наречените " компулсивно-обсесивни разстройства ", сегашната обстановка просто налива масло в огъня, открива прсихотерапевтът Бенедикт Клауке от Мюнстер. Става дума за хора, които да вземем за пример имат маниакално предпочитание да управляват всичко или пък са жертва на някакви насилствени всекидневни ритуали - да речем миене на ръце или други хигиенични процедури.

Пандемията укрепва тревогата и към този момент съществуващите душевен разстройства.

Едно онлайн-допитване в Германия стига до извода, че една трета от пълнолетните хора сега пият и повече алкохол. Според друго изследване обаче потреблението на вино, бира и спиртни питиета в страната не се е нараснала. Специалистите от програмата " Анонимни алкохолици " обръщат внимание на още един факт: алкохолиците, които неведнъж пият скритом, до момента в който са на работа или по пътя, в изискванията на домакински офис са принудени да пият у дома – и околните им са съществено обезпокоени, тъй като ги виждат.

Младежите са съществено травмирани

Най-мащабното проучване за страничните резултати от пандемията и карантината в Германия се споделя " Нако ". То обгръща 100 000 души, а резултатите публично ще излязат в края на месеца. Отсега обаче е ясно: признаците на боязън и меланхолия нарастват най-много у по-младите хора, които страдат от изолацията и неналичието на " ваучър ". Впрочем, едно английско проучване също демонстрира, че ограничението на контактите травмира изключително мощно хората в групата 18-24 години. Просто тъй като за младите обществените контакти и общуването в по-големи групи са нещо доста значимо: това е пътят, по който младежът получава самопризнание и самочувствие. По-възрастните хора нормално имат по-малко контакти, въпреки че техните връзки неведнъж са по-задълбочени. По време на пандемия и карантина тези връзки като че ли по-лесно се опазват от провали.

Щефи Ридел-Хелер, която работи като психиатър в Лайпцигския университет, през април е провела допитване измежду 1000 германци на междинна възраст 75 години. Нейният извод: Душевното положение на тези хора не се е влошило, в изискванията на пандемия те си остават спокойни, въпреки че като група са здравословно по-застрашени от вируса. Оказва се, че по-възрастните хора имат нещо като " душевен имунитет ". Те са претърпели доста рецесии, те помнят и последната огромна война, а това им дава повече мъдрост и съпротивителни сили. Друг фактор, на който се дължи спокойствието на по-възрастните: 90 % от тях утвърждават ограниченията, които взима немското държавно управление. И надлежно ги съблюдават, без да се изнервят.

И въпреки всичко: хората имат повече време за фамилиите и заниманията си

Всъщност, множеството хора се оправят релативно добре с провокациите на пандемията, демонстрират другите изследвания, които цитират създателите в " Ди Цайт ". " Мнозинството ще преживее удобно рецесията, хората са жилави ", споделя и психиатърът Оливер Тюшер от Майнц. Той и сътрудниците му вземат участие в едно общоевропейско изследване с съвсем 16 000 интервюирани. Това изследване с изключение на всичко друго демонстрира, че за хората е изключително значимо да намерят някакъв положителен метод, да извлекат нещо потребно от рестриктивните мерки. Мнозина отделят повече време на фамилията и на заниманията си, усвояват нови умения като плетене или пекарство да вземем за пример, спортуват по-често навън.

Излизайте в природата и спортувайте повече, поучават специалистите.

Специалистите са единомислещи: редица напълно елементарни и банални неща могат да укрепят душевното здраве. Движете се повече, излизайте измежду природата, спортувайте, общувайки с близки и другари – по телефона или посредством видеовръзка в интернет. И нещо изключително значимо: Имайте грижата да следите само сериозната и достоверна информация за ковид и пандемията, не се доверявайте на съмнителни изказвания в обществените мрежи.

Политиците би трябвало да успокояват хората

Към всичко останало сега се прибавя и обичайна зимна подтиснатост, която изтезава доста душевен напълно здрави хора. На фона на другите преплетени между тях фактори експертите стигат до извода, че за душевната непоклатимост на хората през днешния ден е изключително значимо чувството им дали управляват обстановката. Тъкмо за това би трябвало да се погрижи политиката. Защото непрекъснато сменящите се правила и ограничения, огромните амплитуди в информацията обременяват хората, изяснява психологът Юрген Марграф от университета в Бохум. Това важи най-много за стопански слабите прослойки - там 80 % от хората имат възприятието, че към този момент не могат да управляват живота си. Тъкмо заради това значими са освен ограниченията против вируса – извънредно значими са ограниченията за икономическо подкрепяне на нуждаещите си. Защото още интернационалната финансова рецесия от 2007-2008 година сподели, че в такава обстановка нарастват и психическите разстройства, споделя Щефи Ридел-Хелер.

С други думи, през днешния ден политиката би трябвало да се погрижи за бедните и обществено слабите и да сътвори подобен ред и осведомителна бистрота, които успокояват хората.