Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад (2 юни 1740 - 2

Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад (2 юни 1740 - 2 декември 1814) е френски маркиз, публицист и политик. Пише новели, къси разкази, театрални текстове, политически трактати, някои от тях разгласява от своето име, други анонимно. Най-известен е с еротичните си новели, които преплитат метафизичен съждения с порнография, обрисувайки странни полови мечти с акцент върху насилието, престъпността, ругатни против Католическата черква. Дьо Сад написа в книгите си за крайното принуждение, половата волност, самостоятелност от морал, вяра или закон. Терминът садизъм е въведен в края на 19 век от австрийския психолог Рихард декор Крафт-Ебинг, с цел да отбелязя полово наслаждение провокирано от причиняване на болежка или оскърбление. Въпреки крайните си съждения, множеството от които той разказва в творбите си по-скоро като мечти, в сравнение с като действителни случки, маркиз дьо Сад е събитие в международната литература. Бил е народен представител в Народния Конвент. Арестуван за политическите си убеждения през 1793 година и освободен след рухването на режима на Робеспиер през 1794 година През 1801 година е арестуван за написването на книгата Жюстин (Justine) и разгласен за вманиачен в 1803 г. 
Тези, които са основани като мен за разврат, е неефикасно да си поставят вериги; гневните стремежи ще ги разбият доста скоро.Хората се женят, когато не знаят какво вършат или когато не знаят какво да вършат.Ценя високо нашите връзки, тъй като те се основават на егозиъм в най-чист тип, а такава връзка продължава постоянно.Никога не причинявайте повече болежка, в сравнение с бихте приели от непознати ръце. Щастието не е в наслаждението, а в желанието. Щастие е да разбиеш всички загради по пътя към осъществяване на желанието. Безсърдечността на богатите узаконява неприятното държание на бедните.Хората осъждат пристрастеностите забравяйки, че философията пали своя факел от техния огън.Там, където хората са равни, където не съществуват разлики - там в никакъв случай няма да има благополучие.Нищо не въодушевява по този начин, както първото безнаказано закононарушение.Няма човешко създание, на което да не му се желае да поиграе на диктатор, в случай че има корав темперамент.Ревнивецът е движен не от обич към дамата, а от боязън от оскърбление, което може да изпита поради нейната нечестност.Няма нищо по-опасно от отхвърлена жена.Порокът се ражда от уталожване.Предвкусването на щастието разкрасява девойката.Нищо не ни тласка към разсъждения повече от нещастието.По някаква вродена човешка преднамереност ние постоянно малко се радваме на бедите и нещастията на другите. В момента, в който човек стартира да търси опрощение за постъпките си, той престава да бъде благодетелен.Убеди другите да ти се доверят - и ти към този момент си победил.Най- мощният афродизиак — това е властта над другите.