Изкуството трябва да бъде забавление, а не страдание
Домовете нямат задоволително доста стени и душите – задоволително стаи, с цел да бъдат подредени надарените произведения на българските художници. Като че българските колекционери – с целия си възторг и благоприятни условия – не са от растежа на това потомство ярки български художници. Те работят сега, макар всички условия, и творбите им ги показват на европейската и международна цена на изобразителното изкуство – те са в редиците на най-хубавите.
„ Понякога в някакъв миг “ се назовава новата графична серия в изложба „ Депо “, показана от художника Живко Мутафчиев. " Артефир " гостува в ателието на художника, който описа за своите графики и за своите мисли:
Предистория на експозицията
" През 2017 година бях поканен от Стоимен Стоилов да вземам участие в 10-ото Триенале на графиката в Шамалиер, Франция (10 Triennale Mondiale de l’Estampe, Chamalieres). На този конгрес имах удоволствието и достойнството да получа премията на публиката, както и лична покана за независима галерия на идващото Триенале, което трябваше да се състои през 2020 г. За периода 2017–2020 година създадох серия графики, изпълнени в техника алография (литиграфия върху алуминий), с които да се показва на тази галерия. Поради по този начин създалата се обаче епидемиологична конюнктура, както доста други, и това събитие бе отсрочено с една година. Показах тези графични серии на моя сътрудник и другар Васко Славков, който незабавно ме предложения, да покажа тези неща в уютното пространство на изложба Depoo. "
И стената – обект в графичната галерия
" Да, концепцията е, че една галерия не е единствено проявлението на картините, тя е едно проведено пространство – метод на нареждане, групиране на пространството, присъединяване на обособените детайли в самото интериорно пространство... Тази тъмна стена против входа на галерията ме подтикна да включа част от моите " фалшификати на текстове " – фрагменти, знаци, знаци. В съвсем всичките ми работи тези така наречен " текстове " ги има. Това е по-скоро разтрошаване на самата повърхност на картината, основаване на различен проект, вкарване на спомагателна динамичност на картината . "
Между живописта и графиката
" Не мисля, че един художник би трябвало да се лимитира единствено в една техника или компетентност . Мисля, че постоянно едното добавя другото. Обичам да замествам материала, тъй като той към този момент ми дава друга посока на мислене... Ако човек стартира да прави едно и също, става доста добър във връзка с занаята, обаче стартира да се изсушава. Изкуството би трябвало да бъде развлечение, не страдалчество . "
Цветът
" Цветът е нещо доста главно в графиката . Обичам и в живописта, и в графиката мощния пъстър акцент, който дава напълно друго звучене и въодушевление на самата работа. "
Миграцията на облици
" Имам си обичани тематики, знаци, обекти ... Композирайки ги по някакъв метод, художникът се пробва да направи едно изцяло проведено пространство. Такова е и развиването на изкуството – тръгвайки от рисуването на облици, по-късно концепцията за облици, по-късно – концепцията в чистия тип на концепция, която носи несъмнено обръщение е навежда на някакви мисли . "
Кога една картина е подготвена да излезе от ателието
" Просто го чувствам. Има една динамичност, някаква експресия. Винаги съм се стремял да има миг на една незавършена прохлада – да не е всичко изпипано до дъно . Това се получава от време на време с повече работа, в сравнение с ти би трябвало да го завършиш. При литография от време на време се постанова да започнеш изначало... "
Terra incognita
" Моята Terra incognita е в главата ми. Самият факт, че художниците непрекъснато някъде нещо търсим и се ровим, това е забавното в нашата работа. Винаги ми е забавно да преоткривам нещата. "
Снимки – Антонио Георгиев Хаджихристовъ, предоставени от Живко Мутафчиев и изложба " Депо "
Чуйте цялото изявление в звуковия файл.
Живко Мутафчиев е роден през 1967 година в Айтос. През 1986 година приключва Художествена гимназия в Казанлък, а по-късно Художествена академия в София в класа на проф. Стоян Стоянов. Художникът работи в региона на живописта и графиката, като взе участие в голям брой изложения в България и чужбина. Работи с галерии в Германия, Франция, Холандия, Съединени американски щати, където показва независими изложения и взе участие в общи експозиции. От 1993 година е член на фондация “Taylor ”, Париж.
Негови произведения са благосъстоятелност на Националната художествена изложба – София, на Музея за съвременно изкуство във Фонтенбло – Франция, частни сбирки в Австрия, Германия, Швейцария, Гърция, Холандия, Белгия, Съединени американски щати, Англия, Русия, Испания. През 2006 година печели първа премия в конкурс на тематика " Комуникация ", разгласен от Телеком “HTP ” и “Sparkasse Hannover ” и “Kreissparkasse Peine ” – Германия.
2010 – Еxcellent prize на IV Международна галерия екслибрис Fu Xian Zhai, Шанхай (Китай);
2011 – Еxcellent prize на V Международна галерия екслибрис Fu Xian Zhai, Шанхай (Китай);
2012 – Втора премия на Международна галерия екслибрис от Art Gallery ZiAn, Пекин (Китай);
2017 – Наградата на публиката на X Международно Триенале на графиката Chamalieres
Живее и работи в София.
" Живко Мутафчиев е един от най-отличителните модерни български художници. Безспорен занаятчия на рисунката, на графиката, на експресията, на колорита, той е създател, който обича да опитва във всички техники, развивайки достоверния си жанр и тънък изящен нюх. Индивидуалността му е неповторима, а стилът му различим и бързо превзема вниманието на фена. Живко Мутафчиев рисува на границата на действителното и нереалното. Създава светът на своите герои, употребявайки всички нюанси при разлагането на цветовете, а контрастите ускоряват чувството за придвижване и другите прочувствени положения, които желае да внуши. Мутафчиев като един актуален драматург пресъздава многопластови сюжети на своя воин с образно чувство за огромна динамичност, алегорично загатнато самовглъбяване с препратки към други пространства. Авторът кинематографично концентрира вниманието ни върху проучването за самостоятелните усеща на героите му, преживяващи разнообразни житейски обстановки, на пръв взор елементарни, само че в същото време издаващи прочувствена дълбочина ", споделя за него Виктория Митева.
„ Понякога в някакъв миг “ се назовава новата графична серия в изложба „ Депо “, показана от художника Живко Мутафчиев. " Артефир " гостува в ателието на художника, който описа за своите графики и за своите мисли:
Предистория на експозицията
" През 2017 година бях поканен от Стоимен Стоилов да вземам участие в 10-ото Триенале на графиката в Шамалиер, Франция (10 Triennale Mondiale de l’Estampe, Chamalieres). На този конгрес имах удоволствието и достойнството да получа премията на публиката, както и лична покана за независима галерия на идващото Триенале, което трябваше да се състои през 2020 г. За периода 2017–2020 година създадох серия графики, изпълнени в техника алография (литиграфия върху алуминий), с които да се показва на тази галерия. Поради по този начин създалата се обаче епидемиологична конюнктура, както доста други, и това събитие бе отсрочено с една година. Показах тези графични серии на моя сътрудник и другар Васко Славков, който незабавно ме предложения, да покажа тези неща в уютното пространство на изложба Depoo. "
И стената – обект в графичната галерия
" Да, концепцията е, че една галерия не е единствено проявлението на картините, тя е едно проведено пространство – метод на нареждане, групиране на пространството, присъединяване на обособените детайли в самото интериорно пространство... Тази тъмна стена против входа на галерията ме подтикна да включа част от моите " фалшификати на текстове " – фрагменти, знаци, знаци. В съвсем всичките ми работи тези така наречен " текстове " ги има. Това е по-скоро разтрошаване на самата повърхност на картината, основаване на различен проект, вкарване на спомагателна динамичност на картината . "
Между живописта и графиката
" Не мисля, че един художник би трябвало да се лимитира единствено в една техника или компетентност . Мисля, че постоянно едното добавя другото. Обичам да замествам материала, тъй като той към този момент ми дава друга посока на мислене... Ако човек стартира да прави едно и също, става доста добър във връзка с занаята, обаче стартира да се изсушава. Изкуството би трябвало да бъде развлечение, не страдалчество . "
Цветът
" Цветът е нещо доста главно в графиката . Обичам и в живописта, и в графиката мощния пъстър акцент, който дава напълно друго звучене и въодушевление на самата работа. "
Миграцията на облици
" Имам си обичани тематики, знаци, обекти ... Композирайки ги по някакъв метод, художникът се пробва да направи едно изцяло проведено пространство. Такова е и развиването на изкуството – тръгвайки от рисуването на облици, по-късно концепцията за облици, по-късно – концепцията в чистия тип на концепция, която носи несъмнено обръщение е навежда на някакви мисли . "
Кога една картина е подготвена да излезе от ателието
" Просто го чувствам. Има една динамичност, някаква експресия. Винаги съм се стремял да има миг на една незавършена прохлада – да не е всичко изпипано до дъно . Това се получава от време на време с повече работа, в сравнение с ти би трябвало да го завършиш. При литография от време на време се постанова да започнеш изначало... " Terra incognita
" Моята Terra incognita е в главата ми. Самият факт, че художниците непрекъснато някъде нещо търсим и се ровим, това е забавното в нашата работа. Винаги ми е забавно да преоткривам нещата. "
Снимки – Антонио Георгиев Хаджихристовъ, предоставени от Живко Мутафчиев и изложба " Депо "
Чуйте цялото изявление в звуковия файл.
Живко Мутафчиев е роден през 1967 година в Айтос. През 1986 година приключва Художествена гимназия в Казанлък, а по-късно Художествена академия в София в класа на проф. Стоян Стоянов. Художникът работи в региона на живописта и графиката, като взе участие в голям брой изложения в България и чужбина. Работи с галерии в Германия, Франция, Холандия, Съединени американски щати, където показва независими изложения и взе участие в общи експозиции. От 1993 година е член на фондация “Taylor ”, Париж.
Негови произведения са благосъстоятелност на Националната художествена изложба – София, на Музея за съвременно изкуство във Фонтенбло – Франция, частни сбирки в Австрия, Германия, Швейцария, Гърция, Холандия, Белгия, Съединени американски щати, Англия, Русия, Испания. През 2006 година печели първа премия в конкурс на тематика " Комуникация ", разгласен от Телеком “HTP ” и “Sparkasse Hannover ” и “Kreissparkasse Peine ” – Германия.
2010 – Еxcellent prize на IV Международна галерия екслибрис Fu Xian Zhai, Шанхай (Китай);
2011 – Еxcellent prize на V Международна галерия екслибрис Fu Xian Zhai, Шанхай (Китай);
2012 – Втора премия на Международна галерия екслибрис от Art Gallery ZiAn, Пекин (Китай);
2017 – Наградата на публиката на X Международно Триенале на графиката Chamalieres
Живее и работи в София.
" Живко Мутафчиев е един от най-отличителните модерни български художници. Безспорен занаятчия на рисунката, на графиката, на експресията, на колорита, той е създател, който обича да опитва във всички техники, развивайки достоверния си жанр и тънък изящен нюх. Индивидуалността му е неповторима, а стилът му различим и бързо превзема вниманието на фена. Живко Мутафчиев рисува на границата на действителното и нереалното. Създава светът на своите герои, употребявайки всички нюанси при разлагането на цветовете, а контрастите ускоряват чувството за придвижване и другите прочувствени положения, които желае да внуши. Мутафчиев като един актуален драматург пресъздава многопластови сюжети на своя воин с образно чувство за огромна динамичност, алегорично загатнато самовглъбяване с препратки към други пространства. Авторът кинематографично концентрира вниманието ни върху проучването за самостоятелните усеща на героите му, преживяващи разнообразни житейски обстановки, на пръв взор елементарни, само че в същото време издаващи прочувствена дълбочина ", споделя за него Виктория Митева. Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ