Повечето животински звуци в документалните филми са направени от хора
Документалните филми за дивата природа, като неотдавнашната поредност на Би Би Си „ Планетата Земя III “, са известни с това, че оферират спиращи дъха фрагменти на животни в естествената им среда. Лесно човек може да си намерения, че тези излъчвания оферират автентичен облик на животните – справедлив прозорец към всекидневието им, до момента в който ловуват, почиват и гледат дребните си.
Но това не е тъкмо по този начин.
Докато изображенията, които виждаме, са снимани на място, доста от звуците са записани и добавени по-късно. Звуците на животните, които вървят, дъвчат храна и дишат, да вземем за пример, съвсем постоянно се записват от хора в звукозаписно студио, надалеч от мястото на снимане, постоянно седмици или месеци по-късно. Така наречените фоли актьори (по името на Джак Фоли) са експерти, които създават звуци по поръчка за кино и телевизионни продукции.
Този любопитен факт е неизбежно разследване от актуалното снимане на филми за дивата природа. Голяма част от тези документалки се снимат благодарение на огромни телеобективи, които могат да снимат от огромно разстояние. Но звукарите нормално не могат да се приближат задоволително, с цел да запишат явен тон, без да уплашат животните.
Тези филми нормално изискват и огромни екипи. Ако звукът се записва на място, той ще бъде нечист от фонови шумове, като да вземем за пример диалози на екипа или мотори на коли. В други случаи животните издават звуци с периодичност или мощ, които множеството микрофони просто не могат да уловят ясно.
Процесът на фолиране нормално стартира с решение кои дейности или придвижвания на животното се нуждаят от звуци за тях и по-късно взимане на решение за съответните качества, които тези звуци би трябвало да имат.
Тези решения постоянно включват по-широкия звукозаписен екип, а от време на време и режисьора на предаването. След това фоли актьорът употребява своята креативност и съобразителност, с цел да направи нужните звуци.
И по този начин, какви техники се употребяват? Всевъзможни!
Обикновеното шляпане на пръсти в съд с вода може да сътвори звука на риби, които скачат по повърхността на езеро, до момента в който вързоп остарели VHS ленти, размахани още веднъж към съд с вода, основава звука на откъс с риби, които се движат в океана.
Чифт остарели кожени ръкавици, които се размахват бързо, могат да се употребяват за преструване на трептенето на крилата на излитаща птица. А множеството актьори ще основат звуците от непосредствен проект на животни, които дъвчат, дишат или се прозяват със личната си уста. Тези звуци се основават, до момента в който следят снимания материал на екран, като се твърдят, че те изцяло подхождат на дейностите, с които са съчетани.
Има някои изключения. Виковете и ревовете на животните – които са прекомерно комплицирани, с цел да бъдат симулирани изкуствено – нормално се вземат от библиотеки със записи. А развиването на технологиите значи, че звукарите ще могат да улавят от ден на ден звуци на място. Но към този момент фолитата остава съществена част от документалните филми за дивата природа.
Звуците, които се приписват на обещано животно, както и естеството на тези звуци, въздействат на метода, по който го възприемаме.
От една страна, един триещ, „ слузест “ тон може да бъде сравнен с облика на змия – даже в случай че човек не би чул доста, в случай че в действителност се намираше до змията. Подчертаването на подобен противен тон надали ще ѝ завоюва нови фенове, до момента в който пък едно меко прозяване, съпътстващо непосредствен проект на тигърче, може да ускори чувството за сладкост и накърнимост на животното.
Звуците направляват прочувствената ни интерпретация на нещата, които виждаме, и има недоволства от предходни серии на „ Планетата Земя “, когато това звуково упътване наподобява прекомерно тежко.
Това е значимо, тъй като известността на избрани скотски типове, провокирана от тези документални филми, може да повлияе на поддръжката за напъните за запазване на природата. Филмът „ Челюсти “ (1975 г.) на Стивън Спилбърг ясно сподели, че методът, по който избрани животни се показват в известните медии, може да има доста осезаеми последствия в действителния свят. Самият Спилбърг показва страдание за взрива в лова на акули, който филмът му може би е насърчил, представяйки акулата по едно и също време като изверг и евентуален трофей.
Разбира се, потреблението на фолита в документалните филми за дивата природа е доста по-фино, само че въпреки всичко има капацитета да повлияе на метода, по който възприемаме избрани типове. То е още по-силно, тъй като постоянно остава под радара на нашето умишлено внимание.
Така че, макар че майсторската работа на артистите би трябвало да бъде възхвалявана поради нейната досетливост и вълшебен резултати, може би би трябвало да бъде и възприета като покана да се замислим сериозно за това, което виждаме и чуваме.
