Кой е най-бързият твърд обект, който познаваме?
Доколкото знаем, най-бързите неща във Вселената са фотоните, следвани от субатомните частици. Но когато хората питат кое е най-бързото нещо във Вселената, евентуално имат поради нещо по-солидно и по-лесно за виждане.
Знаем, че Вселената се уголемява – което значи, че всичко се отдалечава от всичко останало. Колкото по-отдалече е нещо, толкоз по-бързо се отдалечава, тъй че по отношение на нас най-бързо движещият се обект във Вселената ще е и най-отдалеченият. Това е връх, който се чупи от самото начало, изключително когато се появи нов инструмент като галактическият телескоп „ Джеймс Уеб “. Откакто проработи предходната година, той откри няколко нови претенденти за най-отдалечената вселена и е несъмнено, че в бъдеще ще има нови и нови.
Космическият телескоп „ Джеймс Уеб “
За всеки жител на тези галактики обаче, те въобще не биха му изглеждали, че се движат бързо. Ние ги виждаме малко след Големия гърмеж, тъй че сигурно не биха били обитаеми. Но всеки случай, даже и върху тях да имаше наблюдаващи, би им изглеждало, че единствено доста далечни галактики се отдалечават с бързи темпове – а при тях освен тяхната лична ще наподобява неподвижна, само че и околните няма да им наподобява, че се движат бързо.
Най-бързият предмет, основан от човечеството – слънчевата сонда Паркър – доближи скорости от 532 000 километра в час по отношение на Слънцето и е настроена да се движи с 30% по-бързо, в случай че всичко мине безпрепятствено. Това обаче е нищо пред скоростите на някои планети, които открихме. Например, обектът SWIFT J1756.9-2508b обикаля към своята звезда за по-малко от час, което значи, че междинната му скорост е към 766 километра в секунда (2 757 600 км/ч), или към 0,2% от скоростта на светлината.
Черните дупки, въртящи се спираловидно една към друга, могат да доближат скорости доста по-високи от тази, само че нормално разбираме за това единствено от гравитационната вълна, откакто се слеят. Изключение вършат две, които се обикалят вътре в блазар PKS 2131-021, само че сега към момента им лишава 2 години, с цел да създадат цялостен оборот, макар че процесът се форсира.
Ако търсите линейно придвижване, някои звезди се изхвърлят отвън галактиката си, когато са прекомерно покрай свръхнова или като част от тристранен гравитационен танц. Най-бързите известни ни от тях имат единствено скорости под 1000 километра в секунда по отношение на самата вселена.
Изчисленията към момента не са детайлни, само че се счита, че една нова черна дупка, открита от „ Джеймс Уеб “, се движи с към 1600 километра в секунда спрямо галактиката, която е напуснала.
Тъй като обаче всички сходни обекти, които намираме, са надалеч от Земята, най-вероятно виждаме единствено по-големите и ярки от тях. Вероятно по-слабите звезди или даже планети получават същите въздействия и в последна сметка се движат доста по-бързо, защото имат по-малка маса.
От друга страна, имаме пулсарът PSR J1748-2446ad, които се върти 716 пъти в секунда (т. нар. милисекунден пулсар) в кълбовидния клъстер Terzan 5. С подобен радиус от 16 километра, това значи, че неговият екватор се движи с към 70 000 километра в секунда, или 24% от скоростта на светлината. Само неговата изключителна компактност тъй като е неутронна звезда го държи дружно.
Без подозрение има и по-бързо въртящи се пулсари, които чакат да бъдат открити, тъкмо както би трябвало да има и изобщо по-бързи по други аргументи обекти. Но скорост съвсем 1/4 от скоростта на светлината сигурно заслужава почитание.
