Защо сме единственият оцелял човешки вид?
Днес на Земята има единствено един тип хора. Ние. Но това не всеки път е било по този начин – през по-голямата част от последните няколкостотин хиляди години са съществували по едно и също време няколко типа хора. След това всички те са изчезнали, оставяйки нас като единствения оживял представител на рода Homo на планетата.
Палеонтолозите се пробват да схванат какво тъкмо се е случило и дали нашите предшественици са отговорни. Ако върнем часовника обратно до времето, когато се счита, че е еволюирал Homo sapiens – преди към 300 000 години – ще открием, че в близост е имало доста други човешки типове.
Неандерталците евентуално са най-известните от тази група, само че почти по същото време е имало денисовци, Homo heidelbergensis, Homo naledi и Homo erectus, както и смален тип хора на остров Флорес – Homo floresiensis, нормално именуван „ хобитите “. Съществуват някои фосилни доказателства и за още типове, само че неналичието на ДНК от доста от тези фрагменти не разрешава цялостно удостоверение.
Най-малко седем човешки типа са живели едновременно, в продължение на десетки хиляди години. Нашите предшественици са почнали да се изселват от Африка преди към 60 000 години и тези миграции са съвпаднали с изгубването на другите типове. Дали ние сме виновни за тяхното изгубване?
„ Иска ми се да мога да ви дам еднопосочен отговор. Не знаем искрено за какво сме единствените, които са останали. Очевидно е, че някои от тях може да са изчезнали преди да се разпространим по света, само че знаем, че през последните 100 000 години Homo sapiens, откакто се е развил в Африка, е почнал да излиза от континента “, споделя професор Крис Стрингър, началник на проучванията на човешката еволюция в Природонаучния музей.
Тази миграция е довела до контакт на нашите предшественици с други хора – неандерталците в Европа, денисовците в Азия и другите вероятни типове по света.
„ Сега всички тези типове, които са били там преди по-малко от 100 000 години, са изчезнали по някакъв метод в този интервал, тъй че е елементарно да се направи връзка с разпространяването на нашия тип и изгубването на другите типове. Някои хора вършат директна връзка и споделят: „ Просто сме ги избили. Били сме доста по-добри от тях и измряха доста бързо “. Всъщност колкото повече знаем за този интервал, толкоз по-сложен наподобява той – споделя Стрингър.
От другите типове най-вече знаем за неандерталците. Хората са споделяли територии и даже са се чифтосвали с тях в продължение на хиляди години. Има и доказателства, че те към този момент са претърпели промени в климата и други разтърсвания, които може да са ги сложили в положение на крах. Професор Стрингър акцентира, че в този момент знаем, че не сме били изключително по-висши от неандерталците. Те са били кадърен тип. Въпреки това, когато са изпитвали усложнения, сме ги изпреварвали в битката за запаси, което е довело до изгубването им.
Що се отнася до другите човешки типове, Стрингър споделя: „ Не знаем за какво са изчезнали денисовците, само че знаем, че в границите на няколко хиляди години откакто Хомо сапиенс е достигнал до този регион на Сибир, те са изчезнали. Отново можете да извършите тази евентуална връзка. По хипотеза можем да предположим, че с H. Floresiensis и H. Erectus може би се е случил същият развой, само че разполагаме с доста по-малко данни. “
Все отново има мотив, че може би неандерталците не са изчезнали изцяло. Имало е кръстосване сред Хомо сапиенс и неандерталците, сред нас и денисовците и сред неандерталците и денисовците…. Затова можем да кажем, че в известна степен те не престават да живеят в нашия генофонд.
„ В прочут смисъл неандерталците не са изчезнали изцяло, тъй като парченце от тях продължава да живее в нас. Някой беше пресметнал, че защото невсички имаме едни и същи парченца неандерталска ДНК, в случай че се събере цялата неандерталска ДНК в света през днешния ден във всеки човек, евентуално бихте могли да реконструирате 40% от неандерталския геном, без даже да имаме неандерталец, единствено от живите през днешния ден хора “, изяснява Стрингър.
