В представянето на произхода на Земята и живота на нея

В представянето на произхода на Земята и живота на нея съществуват три съществени посоки. Тази публикация ги преглежда в резюме, в светлината на античните легенди, митове и космогонии, както и на актуалните научни теории – космология, еволюционна доктрина и панспермия.

Теориите

Според античните легенди, предания и космогонии от безпорядък, мрачевина и пустота Бог е сътворил един цялостен с живот, добре спретнат съразмерен свят, в който всички растения, животни и хора са приключени. Въпреки че в тях се съдържа антична мъдрост и извънредно доста сведения, казионните учени ги смятат за религии. Днес ние не знаем кое в тези „ религии “ в миналото е било „ просвета “, знания, дадени на хората от други, по-развити цивилизации.

Според панспермията животът на Земята е донесен от Космоса от комети, метеорити или интелигентни същества под формата на „ спори “ („ семена “). Тук те са се развили и от тях са произлезли организмите. Някои учени считат, че и в наши дни не престават да навлизат форми на живот и може би те са причинители на неочакваните епидемии, нови болести и нови представители на растителния и животинския свят. Ако се вземе поради какъв брой голямо пространство заема даже единствено нашата вселена Млечен път и какъв брой незначителна е Земята, доста учени одобряват, че метеорите, които я „ уцелват “, са особено изпращани от извънземен образован разсъдък.

А съгласно еволюционната доктрина преди четири милиарда години, единствено половин милиард след образуването на Земята, когато тя към момента не е била задоволително приветливо място, в първичния кипящ океан се разтворили амоняк, метан и други въглеводороди. Елементите в този „ примитивен бульон “ се самоусложнили и от тях зародили органичните субстанции, от които пък се самосъздала протоклетка – прокариот, с всички функционалности на жив организъм – диша, храни се, отделя, развъжда се, демонстрира дразнимост и реакция, придвижва се в пространството.

Невероятно е това едноклетъчно да се е самосъздало ей по този начин

Прокариотът е интелигентно животинче с неимоверно комплицирана конструкция! Според най-простото му изложение (за което един микробиолог би споделил, че са пропуснати най-малко хиляда детайла!) той съставлява слузесто тяло (с величина от 0,1 до 5 микрометра), обграждащо разтеглив шуплест скелет (с пропускливост във вътрешността в клетката – за соли и хранителни субстанции, както и на открито – за отпадъците от асимилацията им), цитоплазмена мембрана (от фосфолипиди, която играе значима роля в обмяната на веществата, поддържа нужната киселинност и управлява пропускането на захарите, аминокиселините, йоните и водата в клетката), цитоплазма (сложна колоидна система, построена от вода, белтъци, въглехидрати, соли, ензими, РНК, рибозоми и други), пръстеновидна хромозома (кръгова молекула ДНК), голям брой власинки (служещи за разбор на околната среда и прикрепване) и камшиче (с което се придвижва). Невероятно е това едноклетъчно да се е самосъздало ей-така, внезапно, с всичките му органи и функционалности. А поетапно не става – то не би било жив организъм.



Еволюционистите не ни изясняват защо им е било нужно на минералите да изоставят „ безконечния си живот “ и да се трансфорат в живи организми, с което да се обрекат на непрекъсната битка за намиране на храна. Кой им е дал концепция по какъв начин да си основат нужните ензими, по какъв начин да дишат, да отделят, да се развъждат, да проучват околната среда, да се придвижват? С каква конструкция да се самоизградят, с какви материали, по какъв начин да си ги набират? И технология! И инструментариум! И още цялостен куп информация!

За анаеробните организми кислородът е цялостна отрова

След 1,3 милиарда години разтворените хранителни субстанции почнали да свършват и най-умните прокариоти взели „ крути “ ограничения – решили, „ щракнали с пръсти “ и се трансформирали в цианобактерии – почнали сами да си създават храната, като в цитоплазмата си просто присъединили хлорофил, посредством който се прави фотосинтеза – комплициран биохимичен развой, при който, под въздействието на слънчевата светлина въглеродният двуокис се преобразува в органични съединения – захариди (въглехидрати) и се отделя О2.

Тук би трябвало да се спомене, че съгласно еволюционистите първоначално не е съществувал О2 в атмосферата и първите животинки са дишали анаеробно (т.е. - безкислородно), а по-късно, когато се появили цианобактериите и атмосферата се наситила с О2 вследствие на активността им, са еволюирали в аероби (кислороднодишащи). Доколкото за анаеробните организми кислородът е цялостна отрова, няма по какъв начин да са еволюирали и да са се „ преквалифицирали “ от анаероби в аероби, няма по какъв начин да са дали начало на главната група организми на Земята.

След още към 700 млн. години и поредност от поглъщания на едни прокариоти от други (?!), се появили хиляди пъти по-големи и доста по-сложни от предците им еукариоти (почти като в анекдота за канибала, който вечерял с интелектуалци и след това цяла нощ го измъчвали метафизичен мисли) – едноклетъчни организми с завършено ядро, в което е поместена двойноверижна линейна ДНК-молекула.

Ако се прегледа структурата на еукариотите, е видно, че те освен са по-големи, а са и доста по-сложни. Изключително комплицирани, което единствено с изяждане на себеподобните няма по какъв начин да се случи. Освен плазмената мембрана, цитоскелета и рибозомите, в цитоплазмата в допълнение са включени голям брой органели – ендоплазмен ретикулум и уред на Голджи (изпълняващи роля при синтеза на липидите); митохондрии („ производители “ на сила от захарите в клетката, притежаващи личен генетичен материал – РНК и митохондриална ДНК (мтДНК), която се предава от майката (почти) непроменена); пероксизоми (чрез които се разграждат токсините). В растителните кафези са включени още и вакуоли (определящи тургура им) и хлоропласти (осъществяващи фотосинтезата), а в животинските – лизозоми (съдържащи смилателни ензими) и центриоли (участващи в деленето на клетката). Видно е, че клетката е толкоз комплицирана, че не би могла да бъде изграждана органел по органел (всеки от които също самичък по себе си предостатъчно сложен) – тъй като без който и да е от тях тя не би могла да съществува – а е построена цялата, с всичките й органели, едновременно! И още веднъж стои въпросът за концепцията!

Еволюционната доктрина не разкрива първичната искра

Три милиарда и половина години на Земята са живели единствено едноклетъчни – прокариоти и еукариоти, когато внезапно, преди към 550 милиона години от еукариотите се зародили многоклетъчните организми, от които по постепенен път, с помощта на натурален асортимент и инцидентни промени, разновидности, дължащи се на неточности в презаписването на ДНК, се е основало цялото многообразие от растения и животни, и маймуната се е трансформирала в човек. Еволюционната доктрина се учи в учебни заведения и университети като само вярна, без даже да е потвърдена. Тя не разкрива първичната искра, от която да са се породили най-простите организми.

При проучване на земните пластове и фосилни данни се потвърждава, че огромното многообразие от живи същества се появява ненадейно (по време на Камбрийския гърмеж преди 540 милиона години), съвсем по едно и също време и без прадеди, аргументите за което експертите не са открили до момента. Самият Дарвин, боготворен от еволюционистите написа, че в случай че животът на доста типове е почнал ненадейно и по едно и също време, това би бил гибелен удар за теорията му. Но и до момента неговите почитатели не желаят да си „ посипят главите с пепел “. Ако разновидността фактически можеше да е главен генератор за основаването на нови биологични типове, това би означавало, че би трябвало да се срещат всеобщо междинни биологични форми, част от тях – уродливи. Сам Дарвин споделя, че тази липса е в несъгласие с теорията му.

Случайна ли е появяването на по-висши организми?

Няма нищо инцидентно! Всичко в природата сочи, че светът – от атома до галактиките, е сътворен по проект – приключен и спретнат! В него са планувани всички форми и взаимоотношения в „ живата “ и „ неживата “ (а в действителност ли е нежива?!) природа, организмите и процесите – и тези, които познаваме, както и такива, за които даже нямаме визия и не познаваме. Включително и екосистемата на Вселената, сплотяваща дух, материя, сила, пространство и време!

Симетрията е на всички места – и при животните, и при растенията – формите им са извънредно красиви, а багрите – невероятни. Устройството на скелетите на животните и хората и окачването на крайниците им са съвършени – не би могло да се създадат по-добре. Съществува кръговрат на водата – тя не се губи, а единствено се преобразува от един тип в различен – пàрата от облаците се трансформира във вода – под формата на дъжд, градушка и сняг. От земята – основно в планините – извират реките, които по пътя си надолу дават живот на всичко – и растения, и животни, и хора. Под действието на слънчевата топлота част от водата в огромните водни басейни се изпарява и образува нови облаци и по този начин – безспир.

Водният кръговрат е част от още по-големия кръговрат на веществата – непрекъснатото им прекосяване от неживата природа в живите организми и назад. Зелените растения фотосинтезират – от въглеродния двуокис във въздуха образуват въглехидрати и се отделя О2. От неорганичните субстанции (минерални соли, извлечени посредством корените им от земята) те синтезират белтъците и мазнините. Растенията служат за храна на растителноядните животни, те пък от своя страна са на трапезата на месоядните. За да живеят, животните дишат О2, създаден от растенията и издишват въглероден двуокис, нужен за фотосинтезата, а с изпражненията им се наторява почвата. Телата на умрелите растения и животни се разграждат от сапрофитни бактерии и гъби в почвата и се трансформират в минерални соли, които служат за храна на растенията, а водата от телата им се връща в земята и облаците, с което кръгът се затваря.

Най-голямото знамение на природата

Размножаването е най-голямото знамение на природата, най-силният нагон (вроден инстинкт) на живите организми, освен това при множеството типове – без секс! И необяснимо от позиция на теорията на еволюцията. Животинчето, което по през целия ден се труди, с цел да си откри храна, по някаква невероятна причина решило да се развъжда (в противоположен случай хромозомата не би му била нужна!) – от едно стават две, от две – четири, които се хранят със същата храна и на същата „ софра “. А това към този момент е конкуренция, която то самò си основава още преди самоизграждането си. Самò се обрича на апетит. От негова позиция това въобще не би трябвало да е добра концепция и опонира на „ здравия разсъдък “! Явно доста по-голяма мощ кара всички живи организми да се развъждат! И това евентуално е нечий проект за развиването на света!

В природата е контролиран и броят на животните и растенията – дребните се множат с милиарди-милиарди, а едрите – сензитивно по-малко, което обезпечава устойчивостта на екосистемата на Земята. Така се образува хранителната верига – по-дребните животни биват изядени от по-едрите, а на „ върха “ й е индивидът. И сапрофитите. Изчезването на един тип от растенията или животните би могло да наруши тази равновесна система, само че природата е задоволително мъдра и мощна, с цел да може да планува и ръководи всички промени и последици посредством Своя План, без който нищо от това не би се случило.



Както настояват еволюционистите, цялата еволюция се дължи на поредност от неточности в презаписването на ДНК. Това значи, че и тя самата в този й тип също е неточност! За да се получи един тип от различен, би трябвало не един недостатък (с него може да се получи единствено изрод), а голямо голям брой промени, освен това на тъкмо избрани места – там, където ще има разлики сред „ остарелия “ и „ новия “ организъм. При това още едно животинче, само че от противоположния пол, би трябвало да получи тъкмо същите промени, несъмнено, съобразени с половите им разлики. В същото време и на същото място! За да могат двете същества да се намерят, харесат и съберат, и да основат поколение. Това съгласно теорията на вероятностите е изцяло необикновено, невероятно.

Хиляди комплицирани настройки

Човешкият организъм (а и тези на другите животни) е като часовник с хиляди извънредно комплицирани и прецизни „ настройки “. Жизнените му функционалности се контролират от голям брой микроелементи, витамини, аминокиселини, десетки хормони, стотици ензими. Отклонението им от нормите в която и да е посока – по-голямо или по-малко от референтната стойност, води до негативна смяна на здравословното му положение.

Същото е и при основаването на нов организъм или тип – би трябвало всичките те да са планувани и да съществуват в нужните правила, а не един по един да се „ настройват “. Това недвусмислено демонстрира, че за развиването на типовете не се е разчитало нито на някакви флуктуации, неточности при копирането на генома, нито пък на някаква еволюция. Естествено, че неточности биха довели само до разнообразни модификации на форми, доста от тях мощно уродливи и никога не би се получил сегашният развъртян свят. При това, според теорията на вероятностите, позитивните и негативните промени биха били по равно, по 50%. Освен в случай че някакви фактори или сили особено не „ тикат “ развиването сàмо в „ позитивна “ посока, както в действителност е в реалност. Но това към този момент би била нечия концепция – концепция на създание или мощ, притежаващо голям разсъдък, познаващо законите на природата.

Това може да бъде както библейският Бог, по този начин също и извънземно създание или земен адепт, преподавател, сеяч. По постепенен път няма по какъв начин да се получи напредък, няма по какъв начин организмите да се самоорганизират, защото те нито могат да се самонаблюдават, нито могат да имат концепция и план за развиване, нито пък благоприятни условия да го самоизвършат. Това може да го направи единствено някой „ свише “.



Преволюцията – програмираната еволюция е част от осъществяването на този проект. Еволюция – да, само че програмирана и осъществена от свръхинтелигентен разсъдък!
Защото:
първо, би трябвало да има концепция за всеки тип създание, което да населява Земята, неговите размери, устройство на тялото, органите му и физическите му благоприятни условия, нетовото местообитание, храната му, както и на кое самото то ще бъде храна;второ, би трябвало концепция за битие на мъжки и женски органи, които да могат да създават надлежно сперматозоиди и яйцеклетки. Трябва да се планува какъв брой огромни да са тези органи и кафези (за да може той да навлезе в нея – в противоположен случай не би могло да стане оплождатето – и това напълно не би могло да се случи случайно), каква информация и материали да съдържат те двете, пътя, по който ще стигнат една до друга и ще се съберат, образуването на зигота, деленето й и образуването на нов организъм. Не би било допустимо инцидентно да се получат двата типа органи;и трето, тези параметри да се „ вкарат “ в ДНК-молекулата, посредством която да се осъществят.Според тезата ми всеки тип е основан от свръхинтелигентен разсъдък посредством създаване на нова ДНК, съдържаща параметрите на тъкмо подобен организъм. За да се случи това са нужни:
жива клетка, притежаваща ДНК, от която да се вземе генетичен материал за по- нататъшни дейности – тя може да бъде основана от библейския Бог или от друга същина тук на Земята, може да е „ привнесена “ с комета, може да е доставена с галактически кораб;добър генен инженер – свръхинтелигентен разсъдък, който познава детайлно гените и градежа им, може да ги трансформира и модифицира, да ги усложнява и от най-низшите същества – едноклетъчните, да „ основава “ все по-сложни организми. Съществува подобие в молекулярната организация на всички организми – бактерии, растения, гъби, животни. Както и в ДНК им. Части, взети от избран сектор от генома на един организъм, могат да се вместят на уместно място в генома на различен организъм;подходящи технология и инструментариум, нужни за манипулиране на гените – според от равнището на генното инженерство.Преволюцията изяснява както развиването на типовете от по-низши към по-висши в растителния и животинския свят, за което свидетелстват античните легенди и предания, по този начин и повода за Камбрийския гърмеж, когато в къс интервал от време е основано целеустремено голямо голям брой типове организми.