Автобиографична памет: Наистина ли има хора, които никога не забравят?
Ако бъдат запитани за спецификите на случаен ден от живота им, множеството хора мъчно биха дали отговор единствено по памет. Но това не се отнася за всички. Хората с висока автобиографична памет (HSAM) или хипертимезия могат да си напомнят даже най-дребните елементи от ежедневиео си с съвсем невероятна акуратност и експедитивност.
Според Центъра за невробиология на образованието и паметта към Калифорнийския университет в Ървайн HSAM е феномен, който се характеризира с „ превъзходна дарба за припомняне на характерни елементи от автобиографични събития “.
„ Автобиографични “ е основен миг там; доколкото актуалните проучвания сочат, тази впечатляваща дарба съвсем в никакъв случай да не забравяш не се простира отвън личния живот на индивида, той би трябвало самичък да е претърпял загатна си.
„ Не мога просто да запаметявам неща “, изяснява пред Reader’s Digest Марки Пастернак, един от най-младите хора с HSAM. „ Не работи по този начин. Трябва да го видя. Трябва да бъда там. Трябва да го изживея, другояче то не ми въздейства. “ При HSAM са вероятни и подправени мемоари.
Хората с това положение – счита се, че техният брой е сред 60 и 100 души – също по този начин „ са склонни да прекарват огромно количество време в размишления за предишното си и имат детайлно схващане за календара “.
Феноменът е докладван публично за първи път през 2006 година – въпреки че може да е разказан още през 1871 година – от откриватели от Калифорнийския университет в Ървайн при 35-годишна жена, наричана тогава „ AJ “, за която в този момент знаем, че е Джил Прайс.
Прайс се свързва с невролога от Калифорнийския университет в Ървайн доктор Джеймс Макгау с вярата да разбере по-добре какво се случва с паметта ѝ. Заедно с доктор Елизабет Паркър и доктор Лари Кейхил, Макгауг съумява да потвърди, че „ в случай че й се даде дата, Прайс може да ви каже кой ден от седмицата се пада и какво е правила “ и може да го направи „ със забележителна акуратност и надеждност “.
Подобно на други хора с HSAM, Прайс съумява да си напомни тази информация без помощта на техники като мнемоника, каквито се употребяват от хора с други типове отлична памет.
Candy Land
Начинът, по който хората с HSAM претърпяват процеса на пресяване на спомените си, с цел да разпознават съответна информация, е друг при другите хора. Пастернак да вземем за пример споделя пред Reader’s Digest, че вижда своята памет като „ дъска за играта Candy Land “, в която избрани цветове на квадратчетата съставляват съответни месеци.
Що се отнася до неврологичният аспект, който стои в основата на HSAM, откривателите към момента го изследват. При първото групово изследване през 2012 година на участниците е изработен систематичен ядрено-магнитен резонанс на целия мозък, като предварителните резултати откриват голям брой структури с друга анатомия от тези в мозъка на хора без HSAM.
Оттогава насам други изследвания не престават да изследват дали има съответни структурни разлики, които са в основата на тази дарба. Неотдавнашен последователен обзор на проучванията откри, че въпреки някои от тях да имат противоположни на първичното изследване резултати и да не откриват обилни анатомични разлики, общите данни сочат, че може да има разлики в структурите в медиалния темпорален лоб на мозъка и там, където се срещат темпоралният и тилният лоб, като всички тези елементи на мозъка имат роля в паметта.
Изясняването на метода, по който действа цялата работа, също не е единствено въпрос на научно любознание или подкрепяне на хората, които имат това заболяване, да схванат по-добре какво става в мозъка им.
„ Изследването на HSAM може да даде забележителна информация за това по какъв начин мозъкът може да усъвършенства или усъвършенства обработката на спомените “, изясняват от Калифорнийския университет в Ървайн, „ което ние по-късно да използваме за попречване или лекуване на нарушавания на паметта. “
