Стават ли ЛГБТИ-хората новата мишена за "отровните" медийни стрели
Докладът " ЛГБТИ - новата цел вместо ромите "? ( " Образът на малцинствените и уязвимите групи в българските медии " ) с създател доцент доктор Иво Инджов, е предоставен от Сдружение " Организация Дром " в границите на плана " Укрепване на ролята на гражданските организации на уязвими общности в България да противодействат на дискриминирането, нетолерантността, езика на омразата и закононарушенията от предубеждения " (EQUAL TOGETHER). Проектът е съфинансиран от програмата на Европейския съюз " Граждани, тъждество, права и полезности " (2021- 2027 г.) и се извършва от консорциум от Неправителствени организации, съгласуван от Българския хелзинкски комитет. Различни аспекти на отчета са съветвани с Румян Русинов, член на Европейската академична мрежа за ромски проучвания. Донка Панайотова, ръководител на УС на Сдружение " Организация Дром ", има специфичен принос за осъществяване на медийния мониторинг.
Докладът се базира върху проучване на медийния облик на обичайните малцинствени групи в българското общество и характерни уязвими групи - ЛГБТИ, мигранти от Близкия Изток и Северна Африка, както и от Украйна, преминаващи или пребиваващи в страната. Използван е методът количествен контент разбор, смесен с микроанализи на наличието на обособени заглавия и изявления.
Обръща се особено внимание на използването на език на омразата по отношение на проучваните групи в медиите. Селектирани са общо 739 изявления за интервала януари-февруари 2023 година Наблюдавани са общо 13 основни за тематиката на проучването медии: Би Ти Ви, Нова телевизия, Българска национална телевизия и БНР (новинарските им уебсайтове), онлайн изданията на всекидневниците " Телеграф ", " 24 часа ", " Труд ", новинарско-аналитичните уеб сайтове " Дневник ", " Сега ", " Дарик нюз ", " Епицентър ", " Гласове " и седмичникът " Уикенд ", който излиза единствено на хартия.
Обобщен облик на малцинствените и уязвимите групи в медиите
Както е видно от графика 1, през следения интервал българските медии осведомят най-често за мигрантите - 465 изявления (63%).
Техният брой е два пъти по-голям от всички останали дописки за малцинствени и уязвими групи, взети дружно. Това може да се изясни с огромните мигрантски потоци от Близкия Изток и Северна Африка през този интервал. Може да се допуска, че за тоталната доминация на " мигрантската " проблематика в новинарския поток принос има и повишената разкриваемост на каналите за незаконен трафик на мигранти - все по-чест обект на медийно отразяване. На този декор прави усещане относително дребният брой на изявленията за мигрантите от Украйна - 31 (4%). Той може да бъде пояснен с трансформацията на динамичността на бежанския поток от Украйна, чийто пик беше незабавно след съветската експанзия при започване на 2022 година
На второ и трето място в изследваната цялост с почти идентичен брой материали са показани групите на ромите и ЛГБТИ-хората: 99 (13-14%) и 89 (12%) . На четвърто място е " еврейската " тематика - 32 изявления (4%) . Тя е показана съвсем напълно с изявления за годишнина от Холокоста и ориста на българските евреи. Статистически незначима големина по отношение на изследваната цялост съставляват изявленията за арменци (9), турци (7) и българи мюсюлмани (5). Не беше записана нито една обява за български жители, заявяващи при преброяванията македонска еднаквост.
В общата изследвана цялост от изявления изрично преобладават осведомителните текстове, които не са подписани с създател - съвсем 90%, респ. 40% от всички изявления. Само 16 от материалите са с създател специалист и още по-малко - едвам шест, дело на политици. Не беше разпознат нито един създател на изявления - представител на малцинствена или уязвима група.
Отношение на медиите към малцинствените и уязвимите групи
Особености на " мигрантският поток " в медийния мейнстрийм
Преобладаващата част от следените медии нямат ясно несъмнено отношение към тематиката с мигрантите и ориста на самите мигранти. Отношението към тях е по-скоро пасивно. То не е предпоставено, рядко е симпатизиращо, само че не е и отрицателно, като цяло най-често е неутрално (вж. графика 2).
Такъв е характерът на над 90% от изявленията. Осем % от всички 465 изявления за мигранти са с позитивно и по-скоро позитивно отношение към тях или групата им. ( " Сириец с бръснарски салон в София: Там живот няма, има по час живот на денонощие ", Би Ти Ви, 20.02.2023; " Крум Зарков: Нека да спрем да приказваме за хората, било то и бежанци, като за скакалци ", Българска национална телевизия, 17.02.2023) Нито един материал не може да бъде избрана като негативен, няма и изявления с eзик на омразата. Въпреки че постоянно медиите осведомят за " мигрантския напън ", който може да се асоциира с заплаха, мигрантите не са представяни като огромна опасност за страната, с генериране на антиимигрантски усеща.
Медиите работят реактивно по отношение на всекидневни проблематични, а от време на време и трагични мигрантски сюжети. Редакциите съвсем не пращат свои кореспонденти на мястото на събитието, рядко канят специалисти. Сравнително рядко във фокуса на вниманието попада ориста на самите мигранти. Изключение в някаква степен е казусът с нещастието край Локорско, при която имаше доста починали и ранени. Но в този случай, сходно на други нещастия с мигранти, както и с представители на малцинства в България, взема връх сензационността за сметка на проявата на човечност и схващане. ( " Страшна покруса: 18 мигранти открити мъртви край София ", " Телеграф ", 17.02.2023; " Вижте фотоси на камиона - ковчег, в който починаха 18 мигранти ", " Труд ", 18.02.2023)
Качествените издания " Сега " и " Дневник " и БНР имат по-различно отношение по тематиката. В тях са налице и задълбочени разбори за аргументите за незаконния трафик. ( " 5 неуместни въпроса за трафика на мигранти ", " Сега ", 20.02.2023; " Когато мигрантите са превърнати в бизнес ", " Дневник ", 27.02.2023) БНР излъчва и изявление с Георги Бърдаров, публицист и академични учител, за мигрантите не като опасност, а като опция за България. ( " Доцент Георги Бърдаров: Наблюдаваме големи миграции на земята ", БНР, 9.01.2023)
За разлика от изявленията за " другите " мигранти, 85% от материалите за украинските бежанци са с позитивното или по-скоро позитивното отношение. Четири дописки са неутрални и единствено една - с негативното отношение.
Редуциран антиромски медиен дискурс, само че без основна качествена смяна
В над 40% от 99-те изявления на " ромска " тематика, отношението към групата може да бъде несъмнено като неутрално (вж. графика 3). В съвсем 1/3 от материалите то е позитивно или по-скоро позитивно. Във всяка трета обява отношението към ромите е в другите нюанси на негативното, като 10 изявления са " подписани " с език на омразата.
Медийното внимание по отношение на ромите се концентрира главно върху престъпни сюжети (битови убийства, полицейски акции против престъпността в махали, пазаруване на гласове). Продължава практиката от годините на прехода да се прави внушението, че етническият генезис на причинителя (ром) е подбуда за, или въобще има връзка с осъщественото престъпно действие. ( " Роми пребиха и ограбиха 25-годишен във Велинград, задържаха ги ", " 24 часа ", 16.01.2023; " Роми нападнаха лекари във Враца след злополука със починало дете ", " Труд ", 10.01.2023) Продължава да се внушава, че такива неоправдателни действия са присъщи за цялата етническа група, която бива стигматизирана.
През януари-февруари 2023 година се виждат и основни нови трендове в медийното отразяване на ромите спрямо предишни години. Съпоставка особено на изданията " 24 часа ", " Труд " и " Телеграф " за същия интервал през 2019 година и 1997 година (отнася се единствено за първите два вестника) демонстрира очевидно сведен антиромски медиен дискурс. Той се показва в доста, даже фрапантно ( " Труд " ) понижаване на публикациите за роми, както и сензитивно съкращаване на антиромските изявления.
Понастоящем езикът на медиите по отношение на ромите се характеризира със относително по-внимателни изрази. Дехуманизацията на ромската общественост и сатанизирането й като проблем за страната към този момент са доста редуцирани. В изявленията е намаляло количествено и качествено провокиране на ненавист и подбудителство към принуждение, както и приписването на виновност на ромите за множеството несполуки на прехода.
Все отново би трябвало да се означи, че внезапната смяна в медийното отразяване на тази етническа група не води към позитивно отношение, а главно към съкращаване на количеството изявленията по " ромската " проблематика плюс известни качествени усъвършенствания в информирането.
" ЛГБТИ - новата цел?
Половината от 89-те изявления за ЛГБТИ-хората са с безпристрастен звук (вж. графика 4). Всяка девета обява е позитивна или по-скоро положителена. Висок (40%) е делът на материалите, които са в другите регистри на негативното отрицателното отношение, като в 17 има и език на омразата . Повече изявления от тази подкатегория - 17 (от общо 89) има единствено по отношение на ЛГБТИ общността.
В медии като " Труд ", " Епицентър ", " Гласове " и в по-малка степен " 24 часа " се вижда самодейно отрицателно отношение. В " Труд " да вземем за пример представителите й са наричани " джендъри ", постоянно се написа за " джендър идеология ". Бият на очи изрази като " брутална джендър-измама ", " содомски скакалци ", " джендърско комплициране ", " брюкселско обсесия по джендър-идеологията ", " проверка на биологията и естественото " и други
Засиленият интерес на вестника към тематиката прави усещане и с огромния брой материали (18 от 90, като 14 са с език на омразата или " единствено " отрицателни).
Често се разгласяват публикации и изявленията с създатели, които жигосват ЛГБТИ общността цветисто и с доста страст. Използват се остри изрази, обидни квалификации, постоянно изведени в заглавие.
Всъщност, това отношение, този жанр и похвати на отразяване на групата - стигматизация, дехуманизация, сатанизиране, показване като проблем и опасност за устоите на страната - доста наподобяват отношението, стила и метода, по който медии като " Труд " отразяваха " ромската " тематика донеотдавна.
Фактът, че ромите неотдавна съвсем не попадат във фокуса им, а вместо тях на прицел е взета ЛГБТИ общността, която бива стигматизирана, дава съображение за догатката, че има промяна на " целта ". Отровните медийните стрели към този момент са ориентирани в друга посока. В уеб страницата " Гласове " да вземем за пример, който е индикативен за социокултурната ориентацията на голям брой по-малки онлайн медии, 2/3 от разпознатите публикации са по ЛГБТИ тематиката. Той подхожда с очевидно негативно отношение към тази група. Тя се разказва като опасност за нормалноста, упреква се в подкопаване на устоите на обществото, застрашаваща децата и така нататък
Всъщност, единствено по отношение на ЛГБТИ общността и ромите бяха регистрирани изявления с език на омразата (с изключение на една дописка по " еврейската " тема): 17, респ. 10; половината от материалите с враждебна тирада към ЛГБТИ-хората са в " Труд ". За роми и ЛГБТИ общността са и съвсем всички изявления (21, съотв. 19), които се отличават " единствено " с " негативно и по-скоро негативно " отношение на медиите към изследваните малцинствени групи. Най-много такива текстове има в " 24 часа " и " Уикенд ".
Необходими са обаче спомагателни изследвания, с потребление и на други способи и обхващащи повече медии, с цел да се откри дали в действителност следим префокусиране на " анти " малцинствения дискурс в българските медиите от ромите към ЛГБТИ-хората.
Макар, че попадат относително по-рядко във фокуса на медийното внимание, евреите, турците, българите мюсюлмани и арменците се радват на обичайно позитивен медиен облик. За разлика от ромите, за тях се осведоми като за такива, които не са по-различни от болшинството, преглеждат се като неразделна част от " българското ".
Кратки портрети: по какъв начин обособените медии отразяват Другия в обществото
Трудно е да се даде систематизирана оценка за отношението на медиите към малцинствените и уязвимите групи заради крайната им нееднородност. Все отново наблюдението дава съображение да се направи извода, че макар сериозните дефицити в българската медийна система, диагностицирани от време на време от авторитетни интернационалните и български Неправителствени организации, като цяло медиите съблюдават главните етични правила и професионалните стандарти, залегнали в Етичния кодекс на българските медии при отразяване на малцинствените и уязвими групи.
Макар и с известни ангажименти, може да се каже, че множеството от следените медии работят на полето на класическата демократичната теория за пресата, обогатена с инструментариума на обществената отговорност на медиите.
При " демократичните " медии, има, несъмнено и нюанси. В някои от тях отношението към изследваната проблематика е самодейно. Това са " Дневник ", " Сега ", БНР (особено " Хоризонт до обед " с водеща Ирина Недева). Към тях може да причислим и обособени излъчвания на Българска национална телевизия ( " Малки истории " ), Нова телевизия ( " Ничия земя " ) и други Те преглеждат проблемите на малцинствените и уязвимите групи освен при информативен мотив, само че и дават поле за задълбочени разбори на одобрени специалисти, показват ясна и дейна позиция, вижда се блян да се възпитават публичните настройки. Същото значително важи и за трите огромни малките екрани, въпреки че при тях се виждат и дефицити. Те биха могли да бъдат обяснени с нежеланието им да изгубят тези елементи от аудиторията си, които са настроени по-традиционалистки и консервативно.
ЖурналистикатаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Останалите медии, за които беше открито, че в една или друга степен не съблюдават повелите на професионалната нравственос във връзка с малцинствените и уязвимите групи, могат да бъдат причислени условно към консервативния бранш: " Труд ", " Гласове ", " Епицентър ", в някаква форма, въпреки и по-софистицирана " 24 часа ".
По-аморфната публицистична линия на " Уикенд " отразява може най-добре какъв брой мъчно е за публицистите в България - част от едно по-традиционно и по-консервативно общество, да скъсат с трайно открити отрицателни показа за Различния: " В края на предишния век нямаше неолиберализъм и ЛГБТ просвета... тогава беше съвсем комплимент да наречеш някоя жена " ку*ва " (маркирано - И.И.), някой смугъл жител " мангал " или юноша, който не върви на мачове " педал ". (Евгени Чертовенски, " Уикенд ", " Не ревете за Лена, тя сама си е отговорна... като Диана Димитрова ", 14-20.01.2023)
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Докладът се базира върху проучване на медийния облик на обичайните малцинствени групи в българското общество и характерни уязвими групи - ЛГБТИ, мигранти от Близкия Изток и Северна Африка, както и от Украйна, преминаващи или пребиваващи в страната. Използван е методът количествен контент разбор, смесен с микроанализи на наличието на обособени заглавия и изявления.
Обръща се особено внимание на използването на език на омразата по отношение на проучваните групи в медиите. Селектирани са общо 739 изявления за интервала януари-февруари 2023 година Наблюдавани са общо 13 основни за тематиката на проучването медии: Би Ти Ви, Нова телевизия, Българска национална телевизия и БНР (новинарските им уебсайтове), онлайн изданията на всекидневниците " Телеграф ", " 24 часа ", " Труд ", новинарско-аналитичните уеб сайтове " Дневник ", " Сега ", " Дарик нюз ", " Епицентър ", " Гласове " и седмичникът " Уикенд ", който излиза единствено на хартия.
Обобщен облик на малцинствените и уязвимите групи в медиите
Както е видно от графика 1, през следения интервал българските медии осведомят най-често за мигрантите - 465 изявления (63%).
Техният брой е два пъти по-голям от всички останали дописки за малцинствени и уязвими групи, взети дружно. Това може да се изясни с огромните мигрантски потоци от Близкия Изток и Северна Африка през този интервал. Може да се допуска, че за тоталната доминация на " мигрантската " проблематика в новинарския поток принос има и повишената разкриваемост на каналите за незаконен трафик на мигранти - все по-чест обект на медийно отразяване. На този декор прави усещане относително дребният брой на изявленията за мигрантите от Украйна - 31 (4%). Той може да бъде пояснен с трансформацията на динамичността на бежанския поток от Украйна, чийто пик беше незабавно след съветската експанзия при започване на 2022 година
На второ и трето място в изследваната цялост с почти идентичен брой материали са показани групите на ромите и ЛГБТИ-хората: 99 (13-14%) и 89 (12%) . На четвърто място е " еврейската " тематика - 32 изявления (4%) . Тя е показана съвсем напълно с изявления за годишнина от Холокоста и ориста на българските евреи. Статистически незначима големина по отношение на изследваната цялост съставляват изявленията за арменци (9), турци (7) и българи мюсюлмани (5). Не беше записана нито една обява за български жители, заявяващи при преброяванията македонска еднаквост.
В общата изследвана цялост от изявления изрично преобладават осведомителните текстове, които не са подписани с създател - съвсем 90%, респ. 40% от всички изявления. Само 16 от материалите са с създател специалист и още по-малко - едвам шест, дело на политици. Не беше разпознат нито един създател на изявления - представител на малцинствена или уязвима група.
Отношение на медиите към малцинствените и уязвимите групи
Особености на " мигрантският поток " в медийния мейнстрийм
Преобладаващата част от следените медии нямат ясно несъмнено отношение към тематиката с мигрантите и ориста на самите мигранти. Отношението към тях е по-скоро пасивно. То не е предпоставено, рядко е симпатизиращо, само че не е и отрицателно, като цяло най-често е неутрално (вж. графика 2).
Такъв е характерът на над 90% от изявленията. Осем % от всички 465 изявления за мигранти са с позитивно и по-скоро позитивно отношение към тях или групата им. ( " Сириец с бръснарски салон в София: Там живот няма, има по час живот на денонощие ", Би Ти Ви, 20.02.2023; " Крум Зарков: Нека да спрем да приказваме за хората, било то и бежанци, като за скакалци ", Българска национална телевизия, 17.02.2023) Нито един материал не може да бъде избрана като негативен, няма и изявления с eзик на омразата. Въпреки че постоянно медиите осведомят за " мигрантския напън ", който може да се асоциира с заплаха, мигрантите не са представяни като огромна опасност за страната, с генериране на антиимигрантски усеща.
Медиите работят реактивно по отношение на всекидневни проблематични, а от време на време и трагични мигрантски сюжети. Редакциите съвсем не пращат свои кореспонденти на мястото на събитието, рядко канят специалисти. Сравнително рядко във фокуса на вниманието попада ориста на самите мигранти. Изключение в някаква степен е казусът с нещастието край Локорско, при която имаше доста починали и ранени. Но в този случай, сходно на други нещастия с мигранти, както и с представители на малцинства в България, взема връх сензационността за сметка на проявата на човечност и схващане. ( " Страшна покруса: 18 мигранти открити мъртви край София ", " Телеграф ", 17.02.2023; " Вижте фотоси на камиона - ковчег, в който починаха 18 мигранти ", " Труд ", 18.02.2023)
Качествените издания " Сега " и " Дневник " и БНР имат по-различно отношение по тематиката. В тях са налице и задълбочени разбори за аргументите за незаконния трафик. ( " 5 неуместни въпроса за трафика на мигранти ", " Сега ", 20.02.2023; " Когато мигрантите са превърнати в бизнес ", " Дневник ", 27.02.2023) БНР излъчва и изявление с Георги Бърдаров, публицист и академични учител, за мигрантите не като опасност, а като опция за България. ( " Доцент Георги Бърдаров: Наблюдаваме големи миграции на земята ", БНР, 9.01.2023)
За разлика от изявленията за " другите " мигранти, 85% от материалите за украинските бежанци са с позитивното или по-скоро позитивното отношение. Четири дописки са неутрални и единствено една - с негативното отношение.
Редуциран антиромски медиен дискурс, само че без основна качествена смяна
В над 40% от 99-те изявления на " ромска " тематика, отношението към групата може да бъде несъмнено като неутрално (вж. графика 3). В съвсем 1/3 от материалите то е позитивно или по-скоро позитивно. Във всяка трета обява отношението към ромите е в другите нюанси на негативното, като 10 изявления са " подписани " с език на омразата.
Медийното внимание по отношение на ромите се концентрира главно върху престъпни сюжети (битови убийства, полицейски акции против престъпността в махали, пазаруване на гласове). Продължава практиката от годините на прехода да се прави внушението, че етническият генезис на причинителя (ром) е подбуда за, или въобще има връзка с осъщественото престъпно действие. ( " Роми пребиха и ограбиха 25-годишен във Велинград, задържаха ги ", " 24 часа ", 16.01.2023; " Роми нападнаха лекари във Враца след злополука със починало дете ", " Труд ", 10.01.2023) Продължава да се внушава, че такива неоправдателни действия са присъщи за цялата етническа група, която бива стигматизирана.
През януари-февруари 2023 година се виждат и основни нови трендове в медийното отразяване на ромите спрямо предишни години. Съпоставка особено на изданията " 24 часа ", " Труд " и " Телеграф " за същия интервал през 2019 година и 1997 година (отнася се единствено за първите два вестника) демонстрира очевидно сведен антиромски медиен дискурс. Той се показва в доста, даже фрапантно ( " Труд " ) понижаване на публикациите за роми, както и сензитивно съкращаване на антиромските изявления.
Понастоящем езикът на медиите по отношение на ромите се характеризира със относително по-внимателни изрази. Дехуманизацията на ромската общественост и сатанизирането й като проблем за страната към този момент са доста редуцирани. В изявленията е намаляло количествено и качествено провокиране на ненавист и подбудителство към принуждение, както и приписването на виновност на ромите за множеството несполуки на прехода.
Все отново би трябвало да се означи, че внезапната смяна в медийното отразяване на тази етническа група не води към позитивно отношение, а главно към съкращаване на количеството изявленията по " ромската " проблематика плюс известни качествени усъвършенствания в информирането.
" ЛГБТИ - новата цел?
Половината от 89-те изявления за ЛГБТИ-хората са с безпристрастен звук (вж. графика 4). Всяка девета обява е позитивна или по-скоро положителена. Висок (40%) е делът на материалите, които са в другите регистри на негативното отрицателното отношение, като в 17 има и език на омразата . Повече изявления от тази подкатегория - 17 (от общо 89) има единствено по отношение на ЛГБТИ общността.
В медии като " Труд ", " Епицентър ", " Гласове " и в по-малка степен " 24 часа " се вижда самодейно отрицателно отношение. В " Труд " да вземем за пример представителите й са наричани " джендъри ", постоянно се написа за " джендър идеология ". Бият на очи изрази като " брутална джендър-измама ", " содомски скакалци ", " джендърско комплициране ", " брюкселско обсесия по джендър-идеологията ", " проверка на биологията и естественото " и други
Засиленият интерес на вестника към тематиката прави усещане и с огромния брой материали (18 от 90, като 14 са с език на омразата или " единствено " отрицателни).
Често се разгласяват публикации и изявленията с създатели, които жигосват ЛГБТИ общността цветисто и с доста страст. Използват се остри изрази, обидни квалификации, постоянно изведени в заглавие.
Всъщност, това отношение, този жанр и похвати на отразяване на групата - стигматизация, дехуманизация, сатанизиране, показване като проблем и опасност за устоите на страната - доста наподобяват отношението, стила и метода, по който медии като " Труд " отразяваха " ромската " тематика донеотдавна.
Фактът, че ромите неотдавна съвсем не попадат във фокуса им, а вместо тях на прицел е взета ЛГБТИ общността, която бива стигматизирана, дава съображение за догатката, че има промяна на " целта ". Отровните медийните стрели към този момент са ориентирани в друга посока. В уеб страницата " Гласове " да вземем за пример, който е индикативен за социокултурната ориентацията на голям брой по-малки онлайн медии, 2/3 от разпознатите публикации са по ЛГБТИ тематиката. Той подхожда с очевидно негативно отношение към тази група. Тя се разказва като опасност за нормалноста, упреква се в подкопаване на устоите на обществото, застрашаваща децата и така нататък
Всъщност, единствено по отношение на ЛГБТИ общността и ромите бяха регистрирани изявления с език на омразата (с изключение на една дописка по " еврейската " тема): 17, респ. 10; половината от материалите с враждебна тирада към ЛГБТИ-хората са в " Труд ". За роми и ЛГБТИ общността са и съвсем всички изявления (21, съотв. 19), които се отличават " единствено " с " негативно и по-скоро негативно " отношение на медиите към изследваните малцинствени групи. Най-много такива текстове има в " 24 часа " и " Уикенд ".
Необходими са обаче спомагателни изследвания, с потребление и на други способи и обхващащи повече медии, с цел да се откри дали в действителност следим префокусиране на " анти " малцинствения дискурс в българските медиите от ромите към ЛГБТИ-хората.
Макар, че попадат относително по-рядко във фокуса на медийното внимание, евреите, турците, българите мюсюлмани и арменците се радват на обичайно позитивен медиен облик. За разлика от ромите, за тях се осведоми като за такива, които не са по-различни от болшинството, преглеждат се като неразделна част от " българското ".
Кратки портрети: по какъв начин обособените медии отразяват Другия в обществото
Трудно е да се даде систематизирана оценка за отношението на медиите към малцинствените и уязвимите групи заради крайната им нееднородност. Все отново наблюдението дава съображение да се направи извода, че макар сериозните дефицити в българската медийна система, диагностицирани от време на време от авторитетни интернационалните и български Неправителствени организации, като цяло медиите съблюдават главните етични правила и професионалните стандарти, залегнали в Етичния кодекс на българските медии при отразяване на малцинствените и уязвими групи.
Макар и с известни ангажименти, може да се каже, че множеството от следените медии работят на полето на класическата демократичната теория за пресата, обогатена с инструментариума на обществената отговорност на медиите.
При " демократичните " медии, има, несъмнено и нюанси. В някои от тях отношението към изследваната проблематика е самодейно. Това са " Дневник ", " Сега ", БНР (особено " Хоризонт до обед " с водеща Ирина Недева). Към тях може да причислим и обособени излъчвания на Българска национална телевизия ( " Малки истории " ), Нова телевизия ( " Ничия земя " ) и други Те преглеждат проблемите на малцинствените и уязвимите групи освен при информативен мотив, само че и дават поле за задълбочени разбори на одобрени специалисти, показват ясна и дейна позиция, вижда се блян да се възпитават публичните настройки. Същото значително важи и за трите огромни малките екрани, въпреки че при тях се виждат и дефицити. Те биха могли да бъдат обяснени с нежеланието им да изгубят тези елементи от аудиторията си, които са настроени по-традиционалистки и консервативно.
Останалите медии, за които беше открито, че в една или друга степен не съблюдават повелите на професионалната нравственос във връзка с малцинствените и уязвимите групи, могат да бъдат причислени условно към консервативния бранш: " Труд ", " Гласове ", " Епицентър ", в някаква форма, въпреки и по-софистицирана " 24 часа ".
По-аморфната публицистична линия на " Уикенд " отразява може най-добре какъв брой мъчно е за публицистите в България - част от едно по-традиционно и по-консервативно общество, да скъсат с трайно открити отрицателни показа за Различния: " В края на предишния век нямаше неолиберализъм и ЛГБТ просвета... тогава беше съвсем комплимент да наречеш някоя жена " ку*ва " (маркирано - И.И.), някой смугъл жител " мангал " или юноша, който не върви на мачове " педал ". (Евгени Чертовенски, " Уикенд ", " Не ревете за Лена, тя сама си е отговорна... като Диана Димитрова ", 14-20.01.2023)
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ