От учителка до ваксаджия: историята на една жена от Кабул
Докато в днешния леден ден пристягаме шалчето към врата си, надали ще се замислим за Хадия Ахмади от Кабул. Хадия е 43-годишна учителка, която губи работата си, откакто талибаните завладяват афганистанската столица през август. С днешна дата тя се труди за прехраната си като ваксаджия по улиците.
Внезапното отдръпване на задграничната помощ след успеха на талибаните пречупи нежната стопанска система на Афганистан, като обрече милиони на апетит и трансформира заможни фамилии от междинната класа в хора на улицата.
„ Наложи се да лъскам обувки, тъй като децата ми са гладни “, споделя Ахмади, майка на пет деца, пред „ Ройтерс “.
Икономиката на страната от дълго време се олюлява, защото е подвластна от поддръжка, която към момента липсва. Това задълбочава в допълнение голямата бездна сред елита на Кабул и милиони, които живеят на ръба на бедността.
Семейството на Ахмади е характерен образец за прогрес, реализиран от част от обществото през 20-годишното ръководство, подкрепяно от Запада. След десетилетие с прехранване от преподавателска активност, брачен партньор, който работи като готвач и щерка на държавна работа, те се радват на непретенциозно благоденствие. Всичко това обаче е зачеркнато за негативно време. Училищата за девойки бяха затворени за неопределен срок, а Ахмади губи работата си. По-късно същото се случва със брачна половинка й, а по-късно и с щерка й. Синът й, който учи компютърни науки, е заставен да се откаже от образованието си, когато фамилията към този момент не може да си разреши таксите.
Крайпътните сергии със артикули от бита на локални никнат като гъби в Кабул, до момента в който фамилиите се пробват да съберат средства за издръжка. Те свидетелстват какъв брой фамилии споделят нелеката орис на това на Ахмади - хората подхващат невъобразими стъпки, с цел да оцелеят.
„ Гладуваме и все още никой в семейството ни не би могъл да ни поддържа финансово “, споделя тя.
Организация на обединените нации предизвести за филантропична злополука в Афганистан и прикани да се събере сума от 4,5 млн. $, с цел да помогне да се избегне най-лошото и да се предотврати срив на здравната система.
Талибаните не са разрешавали на дамите да работят отвън дома, когато са били на власт сред 1996-2001 година, по тази причина и имат мощно лимитирани благоприятни условия. За мнозина образовани дами като Ахмади липсва опция.
„ Вдовиците нямат избор, те са единствените, които обезпечават издръжка за фамилиите си, до момента в който някои дами желаят да оказват помощ финансово на съпрузите си “, споделя тя. " Талибаните би трябвало да разрешат на дамите да вървят на работа. Те би трябвало да им обезпечат прехранване, тъй като сега такова липсва. "
А историята на фамилията на Ахмади е единствено още една алена светлина, че нещо в механизма на този свят от дълго време скърца и има потребност от осезаема смяна.
Къде по света е най-опасно да живее една жена?
Внезапното отдръпване на задграничната помощ след успеха на талибаните пречупи нежната стопанска система на Афганистан, като обрече милиони на апетит и трансформира заможни фамилии от междинната класа в хора на улицата.
„ Наложи се да лъскам обувки, тъй като децата ми са гладни “, споделя Ахмади, майка на пет деца, пред „ Ройтерс “.
Икономиката на страната от дълго време се олюлява, защото е подвластна от поддръжка, която към момента липсва. Това задълбочава в допълнение голямата бездна сред елита на Кабул и милиони, които живеят на ръба на бедността.
Семейството на Ахмади е характерен образец за прогрес, реализиран от част от обществото през 20-годишното ръководство, подкрепяно от Запада. След десетилетие с прехранване от преподавателска активност, брачен партньор, който работи като готвач и щерка на държавна работа, те се радват на непретенциозно благоденствие. Всичко това обаче е зачеркнато за негативно време. Училищата за девойки бяха затворени за неопределен срок, а Ахмади губи работата си. По-късно същото се случва със брачна половинка й, а по-късно и с щерка й. Синът й, който учи компютърни науки, е заставен да се откаже от образованието си, когато фамилията към този момент не може да си разреши таксите.
Крайпътните сергии със артикули от бита на локални никнат като гъби в Кабул, до момента в който фамилиите се пробват да съберат средства за издръжка. Те свидетелстват какъв брой фамилии споделят нелеката орис на това на Ахмади - хората подхващат невъобразими стъпки, с цел да оцелеят.
„ Гладуваме и все още никой в семейството ни не би могъл да ни поддържа финансово “, споделя тя.
Организация на обединените нации предизвести за филантропична злополука в Афганистан и прикани да се събере сума от 4,5 млн. $, с цел да помогне да се избегне най-лошото и да се предотврати срив на здравната система.
Талибаните не са разрешавали на дамите да работят отвън дома, когато са били на власт сред 1996-2001 година, по тази причина и имат мощно лимитирани благоприятни условия. За мнозина образовани дами като Ахмади липсва опция.
„ Вдовиците нямат избор, те са единствените, които обезпечават издръжка за фамилиите си, до момента в който някои дами желаят да оказват помощ финансово на съпрузите си “, споделя тя. " Талибаните би трябвало да разрешат на дамите да вървят на работа. Те би трябвало да им обезпечат прехранване, тъй като сега такова липсва. "
А историята на фамилията на Ахмади е единствено още една алена светлина, че нещо в механизма на този свят от дълго време скърца и има потребност от осезаема смяна.
Къде по света е най-опасно да живее една жена?
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ