Големите звезди Апостол Карамитев и Григор Вачков умират по време на снимки
Докато снима “Трите смъртни гряха ”, издъхва режисьорът Любомир Шарланджиев.
Сигурно няма нищо по-страшно в киното от това да почине основният артист или актриса. Освен, може би, да секнат дефинитивно парите на продуцента и по този начин да почине целият филм.
В стогодишната история на родното кино има четири такива случая: три пъти по време на фотоси умира артист и един път – режисьор.
Първият случай е през 1939 година Снима се българската кино продукция “Те победиха ”. Режисьори са Йосип Новак и Борис Борозанов. Новак е и оператор, Борозанов – сценарист. Филмът е мелодрама.
На фона на Първата международна война създателите употребяват класическия любовен триъгълник, с цел да опишат драмата на героите си. След доста премеждия историята във кино лентата приключва с благополучен край.
Но по време на фотосите на 26 май умира Богомил Андреев,
който е в основната роля на учителя Драган. Сменя го Аспарух Темелков и филмът е приключен. Премиерата му е през март 1940 година в кината “Балкан ” и “Славейков ”.
Богомил Андреев е роден на 8 януари 1891 година в Кюстендил. Завършва гимназия и Военно учебно заведение в София през 1912 година Участва във войните и през 1921 година става професионален артист в Свободния спектакъл в София. Учи в театралната школа във Виена и в частната школа на Николай Масалитинов в Берлин. След завръщането си в България играе поредно в Свободния спектакъл, в трагичната натрупа на П. К. Стойчев и на сцената на Русенския спектакъл.
През 1926 година се връща в родния си град и става артист и режисьор на читалищния спектакъл. От 1928 година е в трупата на Народния спектакъл и извършва всички функции, играни до тогава от Кръстьо Сарафов.
Сменилият го пред камерата Аспарух Темелков е роден в Бяла, Варненско, на 21 март 1896 година Работил е в театрите на Пловдив, Хасково и Варна. Бил е шеф и режисьор на Софийския градски спектакъл, от 1954-а до 1957 година управлява Народния спектакъл.
Той към този момент има прочут опит в киното, когато му се постанова да влезе на пожар в “Те победиха ”. Дебютира в “Грамада ” през 1936 година, а в “Настрадин Ходжа и Хитър Петър ” (1939) е тъст на българския шмекер.
Следва основна роля в “Стойне у костенурка ” (1941). Това е късометражна кино комедия, режисирана от Борис Борозанов, с цел да пропагандира следващия държавен заем.
Аспарух Темелков взе участие и в първите филми на социалистическата кинеманография, а в “Септемврийци ” играе самия Георги Димитров.
На 9 ноември 1973 година, до момента в който се снима в основната роля на “Сватбите на Йоан Асен ”, ракът побеждава Апостол Карамитев
Покруса смазва целия екип. Очарованието и магията, която артистът има върху всички, е толкоз мощна, че шокът е за индивида Апостол. Никой не мисли какво ще стане с кино лентата по-нататък. Обсъждани са два разновидността. Снимките да се прекратят и сниманият материал да остане като документ за последната роля на Апостол. Или филмът да се довърши с различен артист в ролята на Йоан Асен.
Режисьорът Вили Цанков взема решение това да е Коста Цонев, който играе ролята на брата на Йоан Асен – княз Александър. “Ти знаеш какво правеше Апостол и с играта си просто би трябвало да загатнеш за неговата емоционалност ”, стимулира той артиста.
Филмът стартира със следния монолог на Коста Цонев:
В този филм играя ролята на княз Александър. Разказвам за невероятния живот на моя брат цар Йоан Асен. Неговата роля извършва моят паметен сътрудник Апостол Карамитев. Той умря.
Това се случи, когато доста подиуми в разнообразни места от кино лентата не бяха снимани, защото един филм не се снима поредно. Аз ще го заместя в тези подиуми, за което апелирам да бъда извинен.
Позволих си това, тъй като взехме решение, че би трябвало да го замести неговият брат. И тъй като зная, че доста от вас желаят да видят последното произведение на огромния актьор. Моята задача е сложна. В тези подиуми ще беседвам самичък със себе си. И по тази причина ще желая от вас със силата на вашата фикция да превърнете фиданката на моя гений в гората на Апостол Карамитев.
Първият епизод, в който Коста Цонев би трябвало да влезе в кожата по едно и също време и на Йоан Асен, и на Апостол Карамитев, пропада снимачно. Цонев е гримиран, облечен и застава пред камерата. Следва командата на режисьора. Актьорът стои и не може да произнесе нито дума. От очите ми рукват сълзи. Чува по какъв начин хлипат всички в залата, отпред с Вили Цанков. Той стопира фотосите и разпуска екипа. Трябват най-малко 24 часа, с цел да се преодолее този прочувствен срив. Филмът е сниман, премиерата му е на 3 януари 1975 година
“Мера съгласно мера ” е последният филм на Григор Вачков,
който умира по време на фотосите. През 1980 година Дюлгеров търси артист за Постол челник, който да му наподобява физически. Войводата бил сухоляв, с изпито лице – “средно на пердах, со мустаки, само че файкеше место ”.
Току-що приятелят на Дюлгеров Едуард Захариев е снимал Григор Вачков в “Мъжки времена ”, където артистът прави извънредно мощна трагична роля. Един ден Вачков вози двамата режисьори с колата си. И в огледалото за назад виждане Дюлгеров съзира единствено очите на артиста.
Страхотни очи! С доста тъга в тях, с доста добрина, с доста разум, пълноценни едни такива. И Дюлгеров си споделя: къде съм тръгнал да диря портретна аналогия за Постол войвода…
От плануваните 20 епизода с Вачков режисьорът снима единствено два. Единият е на чардака, когато Постол челник раздава правораздаване, другият – когато с четата си дебнат да гръмнат Вели Пехливан.
И в двата артистът играе толкоз гениално, че не се постанова втори дубъл. Вачков упорствал за още, само че режисьорът отхвърля – всичко се получава от раз. След гибелта на артиста на Дюлгеров му идва да се гръмне, че не го е послушал. Ако е имал такива повторения, е можел да ги употребява в други епизоди с войводата.
Дюлгеров трансформира сценаря и редуцира епизодите с Постол челник. Не кани различен артист за ролята, употребява мъж от региона на фотосите, който има известна аналогия с Гришата. Облича го в неговите облекла и го снима от отдалечен проект и без реплики.
На 22 юли 1979 година, до момента в който режисира кино лентата “Трите смъртни гряха ”
умира Любомир Шарланджиев – Шарлето.
Във кино лентата играе брачната половинка му Невена Коканова, както и Григор Вачков. Актьорът напуща този свят единствено 9 месеца след гибелта на своя непосредствен другар. Но преди този момент съумява да убеди Невена да довърши снимачно кино лентата. И актрисата го прави, макар че в никакъв случай не се е занимавала с постановка.
Филмът е по сюжет на Димитър Вълев и е осмият по ред в креативната кариера на Шарланджиев. Към тях би трябвало да прибавим и популярния сериал “На всеки километър ”, сниман в съавторство с Неделчо Чернев.
В началото на 70-те години Шарланджиев работи по концепцията да направи римейк на “Тютюн ”, за ролята на Ирина има поради Коканова. По ред аргументи, основно финансови, планът пропада.
Инфо:
